В името на... името

рай Вардар тези дни ври и кипи от емоции - наближаващата среща на НАТО и растящите притеснения, че страната може би няма да получи покана за членство, подпалиха истински политически пожар в Скопие.

Притиснати от заканата на Гърция да наложи вето на приемането на Македония в алианса, местните политици се поддадоха на страстите. По добре познатия балкански сценарий, вместо да потърсят начин страната да се качи на атлантическия влак, макар и в последния момент, партиите се хвърлиха във взаимни обвинения у кого е вината. Под въпрос се оказа и оцеляването на коалиционния кабинет, воден от Никола Груевски. В края на миналата седмица изглеждаше, че политиците са постигнали съгласие правителството да бъде оставено да работи на спокойствие поне до срещата на НАТО в Букурещ, която ще се проведе в началото на април. Два дни по-късно обаче единият от партньорите в кабинета, албанската партия ДПА, заяви, че смята да се оттегли от кабинета и постави като условие за оставането си шест искания за повече права на албанците в страната, между които по-големи квоти за малцинството в администрацията, поставяне на албанското знаме заедно с македонското на сградите на местните власти, както и реабилитиране на бойците от Армията за народно освобождение. Вицепремиерът Имер Алиу дори се закани, че ДПА повече няма да участва в нищо, оглавявано от Груевски. Под натиска на някои западни сили лидерът на ДПА Мендух Тачи обяви, че това е само политическа декларация и партията му няма да напуска кабинета. Министрите на ДПА обаче не участваха в заседанието на кабинета, което съвсем обърка всички. От управляващата ВМРО-ДПМН обвиниха албанците, че искат да попречат на атлантическата интеграция на Македония и дори да разцепят държавата в този критичен за нея момент. Някои македонски медии пък веднага видяха в настъпилата криза дългата ръка на Прищина и някакви териториални аспирации от страна на управляващите в Косово.

"Нищо няма да се случи до срещата на НАТО, правителството няма да падне, защото има договорка между партиите поне до началото на април кабинетът да остане на власт. От това какво ще се случи в Букурещ ще зависи по-нататъшната съдба на правителството", коментира за "Капитал" Владимир Мисев от македонския "Институт за демокрация". Според него събитията от последните дни са плод на страховете на партиите от евентуалната загуба на популярност в случай на негативно за Македония развитие на срещата в Букурещ. "Никой не иска да е от лагера на губещите, ако няма покана за членство в НАТО". Пак според него шестте искания на ДПА са "несериозни", тъй като датират още от подписването на Охридското споразумение, а времето преди срещата на НАТО съвсем не е най-подходящият момент за тяхното разглеждане.

След като в последните дни стана ясно и поредното предложението на посредника в спора за името между Гърция и Македония Матю Нимиц, което трябваше да донесе някакъв компромис, отново излязоха наяве различията между премиера Груевски и президента Бранко Цървенковски. Според македонските медии партията на Цървенковски СДСМ предпочита по-скоро да бъде направена отстъпка около името, отколкото страната да изгуби шансовете си за членство в НАТО. Подобна позиция обаче едва ли ще е особено популярна в Македония, където настроенията са по-скоро в обратната посока. Предложените от Нимиц варианти: Горна Македония, Нова Македония или Република Македония - Скопие, не зарадваха никого край Вардар. Притесненията са, че с формулирано по този начин име на практика ще бъде съборена основата, на която се гради съвременната национална идентичност, а именно връзката с античните македонци.