В земята на счупените часовници

Пет убийства, 20 ареста и един приказлив министър

Екзекуцията на четирима младежи и един възрастен македонец до Железарското езеро смрази Македония, където призраците на миналото така успешно се смесват с недоволствата на настоящето. "Не мога да си обясня убийствата. В този район си съжителстваме мирно от много време. Дори по време на войната нямаше кръв там", казва проф. Владо Поповски, който е бивш министър на правосъдието и вътрешните работи и един от авторите на Охридското споразумение.

Полицията действа бързо и ударно - 800 полицаи проведоха операция "Чудовище", при която бяха арестувани 20 души. Дали те са виновни, предстои да се види, но албанците бяха потресени от бързото изказване на вътрешния министър Гордана Янкуловска, според която е разбита терористична клетка. "Ако правиш такива обвинения, трябва да покажеш доказателства. Те го свързаха с религията, но повечето албанци тук не са кой знае колко религиозни, затова не звучи убедително", казва Назим Рашиди, бивш журналист от Би Би Си. Единайсет от задържаните бяха освободени още на следващия ден, а кадрите, на които полицаи извличат от къщата й възрастна албанка, предизвикаха възмущение сред сънародниците й. "Такива са повечето ни баби и те не са излизали от селата си, какъв екстремизъм", казват Адриана и Аджере. Кашиф Бакиу, преподавател в университета в Тетово и Скопие, също е възмутен, че "един министър издава присъда още на самия ден". Проф. Поповски се съгласява, че не е логично изпълнителната власт да се намесва в съдебната и че това може само да раздразни хората. "След този случай всеки втори албанец живее с мисълта, че полицията може да влезе в дома му и да го арестува без обяснение", казва Аджере.

В отговор стотици албанци излязоха на протест, за първи път насочен и срещу собствените им партии. Особено много критики понесе Демократичният съюз за интеграция (ДУИ) на Али Ахмети, която е партньор на ВМРО-ДПМНЕ в правителството. Според привържениците й не може да се подкрепя партия, която вижда в албанците терористи. 

Да живееш с непознат

Дали в Македония действа международен тероризъм, няма как да се каже, преди да се видят доказателствата. Но защо един огън, който трябваше отдавна да е угаснал, продължава да се разпалва толкова лесно? Ако все още не е започнала да се случва интеграция, не означава ли това, че моделът на Охридския договор не работи? "Работи, но само аритметично", казва Сашо Ордановски, директор на Центъра за стратегически изследвания в Скопие. "Даваш им 25% от всичко - министерства, полиция, съд, академия, преподаватели, и така всичко е наред. Това е нетериториална федерация, но не е никаква истинска интеграция." Изследванията сочат, че Македония е страната на Балканите, където етническото разделение продължава да е най-сериозно. Няма почти никакви смесени бракове и почти никакви връзки между двете групи - тъй като старата практика на етнически разделени училища продължава, един македонец де факто може да не срещне албанец, докато завърши университет. "Македония е разделено общество", констатира и социологът от Скопския университет д-р Константин Миноски. "От основното училище, най-ниско ниво до най-високо имаме паралелни институции в образованието и няма контакт между хората."

Преглед на оригинала

Това личи много ясно в отношението на правителството на Никола Груевски към договора. Когато не присъства на 10-годишнината от подписването на мирното споразумение, той отбеляза, че "ние съблюдаваме договора, но не го празнуваме". През устата на Груевски, който е опитен популист, говори мнозинството от македонците. По всичко изглежда, че те просто не свикват с идеята, че почти една трета от населението на страната е друг етнос. "Липсва позитивната атмосфера от македонска страна", казва проф. Поповски. "Думи като тези на Груевски подкопават основните резултати от споразумението: преди имаше 3% албанци в администрацията, сега са почти 17%. 93% от тях преди бяха с основно образование, сега далеч не е така. Има албанци в полицията и съдилищата."

Тази противоречива ситуация, при която албанците имат право на участие в държавата, но македонците не харесват това, води до постепенно опознаване, но и до проблеми. "Те, от една страна, строят държава, а от друга, строят нация", обяснява Назими. "Македонците искат да си построят нация само от тях си. Историята, всичко е посветено на това, че те са тук първи и са водещият етнос. Но тъй като се гради и държава, сега има доста албанска средна класа в институциите. И когато един млад македонец отиде там, той среща албански шеф или колега например. И изведнъж си казва "Македония е заплашена". Освен това строгото аритметично разделение подкрепя клиентелизма в албанските партии, които назначават свои хора без значение дали са кадърни, само за да запълнят квотата.

История, която разделя

Ситуацията не се подпомага особено от факта, че ВМРО-ДПМНЕ е вече седем години на власт. Партията на Груевски дойде с обещания за икономически просперитет, но кризата, проблемът с Гърция по пътя към ЕС и желанието за изборни победи на всяка цена върнаха реториката към познатото поле на национализма и към още по-познатото поле на историята (за проблемите с политиката на Груевски - виж текста). Катастрофата започна през 2008 г., когато Атина наложи вето на кандидатурата на Македония за членство в НАТО. В отговор Груевски започна мащабна кампания за популяризиране на "античната връзка". Името на Александър Македонски започна да се появява навсякъде - от летището и магистралата, до мащабната статуя в центъра на Скопие, която е сърцето на проекта "Скопие 2014" (виж текста). "Той издигна името като най-голям национален проблем и от това направи политическа програма", казва предшественикът на Груевски и бивш премиер Любчо Георгиевски. "Заедно с него дойде антиквизацията като нещо ново в македонската политика. Сега държавата прави антични македонци, учебниците се сменят насилствено, историите се сменят, бомбардирани сме от документални филми по македонските телевизии, които искат да ни убедят, че сме антични. Но за това има публика. Обикновеният македонец има проблем с историческата си идентичност и когато му кажеш "дядо ти е Александър Македонски", това е хубаво за слушане. Ние вече живеем в тази фаза на ирационален национализъм."

Младите албанци имат университети, но нямат голям шанс за работа: администрацията се набира по партиен признак, а големия македонски бизнес не наема, казват те. Фотограф : Надежда Чипева

Това е подсилвано от инвестициите в "древна македонска история", докато албанските части на страната все още страдат от огромна безработица и липса на инвестиции (виж графиката). Държавните пари рядко се насочват към албански области, твърди политологът Кашиф Бакиу, преподавател в Държавния университет в Тетово. "По глава на студент ние в Тетово получаваме седем пъти по-малко от Скопския университет и шест пъти по-малко от този в Щип, а те са университети с изградена инфраструктура." Младите албанци пък твърдят, че намирането на работа е ужасно трудно: в държавната администрация не можеш да влезеш, ако не си част от управляващата албанска партия, а частният пазар е затворен за тях, тъй като македонските фирми почти не назначават албанци.

Съчетана с държавен контрол над медиите, тази политика не работи особено в полза на интеграцията. Да вземем проблема с името - той не е разглеждан като съществен от мнозинството албанци. Бившият министър по евроинтеграция Ивица Боцевски смята, че албанците би трябвало да са солидарни с македонците по въпроса. "Ние признахме Косово, въпреки че огромна част от македонците бяха против", дава пример той. Но ако срещаш сегрегация на работния пазар и виждаш как вместо в инфраструктура парите се инвестират в статуи, доверието, че държавата е и твоя, изчезва. Проучванията сочат, че на практика под 1% от албанците смятат, че правителството се грижи за интересите им. Или както казват Адриана и Аджере: "Не се чувстваме част от Македония."

Моите мили съседи

Проблемът на македонската държава е следствие от атмосферата, в която тя съществува. Още от отделянето си от Югославия насам тя непрекъснато е под подозрението, че ще се разпадне. "Гърците например продължават да вярват, че рано или късно проблемът ще се реши по този начин", казва Ордановски. "Те не разбират, че евентуален разпад на Македония ще донесе проблеми на всички околни държави, защото ще е експлозия, не имплозия. И най-нефункционалната Македония е по-добра от липсата на такава." Убедени, че гърците не признават името, българите - историята, албанците - територията, а сърбите - църквата им, македонците се чувстват под обсада и логично се поддават лесно на всеки стремеж за утвърждаване на национална идентичност, независимо колко странен. "За оставането на Македония извън НАТО са виновни гърците - аз съм бил на преговорите и те не искат само да сменим името на държавата. Те искат да се смени името на етноса и на езика. Това е вече твърде много", обяснява Боцевски. В такъв контекст не е лесно да градиш държава.

Но да имаш проблеми е едно, да си пред етнически конфликт - съвсем друго. Македония е далеч от този етап, ако въобще би могла да се върне към него. Опасенията от война непрекъснато намаляват (виж графиката), а основните притеснения са икономически. "Македония не е пред разпад и е извън възможността да бъде срутена", категоричен е Ордановски. Сравнението с други две страни, които не са получили статут на кандидатки за ЕС - Босна и Косово, е подвеждащ, казва Боцевски. "Македония има изградени и функциониращи институции, данъчна система, независимост."

Потенциалът за нестабилност отвън е много по-малък. Косово не служи като особен пример за подражание, а Албания като член на НАТО и България и Гърция като членки на ЕС надали искат да провокират проблеми до границата си. "Дори най-екстремистки настроените албанци не биха искали разделяне на Македония. Защо им е", пита Назим Рашиди. "Основните инвеститори в Косово са македонски компании. Хората напоследък са прагматични - те не искат нови граници, а границите да не са проблем."

Двама в една лодка (без да броим статуите)

И тук се крие големият въпрос за бъдещето. Македония, подобно на Босна и Херцеговина, а напоследък и на Косово винаги е приличала на голяма лодка, в която няколко етноса се опитват да доплуват до спасителните води на ЕС и НАТО. Поради политиката на Груевски, кризата в ЕС и гръцкото упорство тази опция засега изглежда доста призрачна. Какво ще се случи с тези лодки, останали след Югославия? Социалното напрежение и имиграцията ще се засилват, ще продължи процесът, при който и двата етноса ще са все по-недоволни от партиите си, тъй като те все по-очевидно се възползват от положението за собствена облага. Според Емилия Симоска, директор на Центъра по въпросите на сигурността и етносите, например преброяването на населението в края на миналата година пропадна, от една страна, защото албанските партии искаха да броят обширната емигрантска общност зад граница, а от друга,  защото македонските не искаха да се открие броят на мъртвите души в избирателните списъци. Така първите запазиха изгодните 25% от властта, а другите получиха индулгенция за изборни манипулации.

Това няма да продължава безкрайно. "Ако нищо не се случи с ЕС, те ще ударят стена: хората ще започнат да смятат, че правителството не е искрено в желанието си да влезем", казва проф. Владо Поповски. Любчо Георгиевски е по-краен. "Моята лична оценка е, че ако в следващите пет години Македония не влезе в НАТО и не започне преговори за Европейския съюз, няма да се изненадам, ако албанските политически партии се откажат от Охридския рамков договор и потърсят нов договор за Македония."

Влизането в ЕС обаче, както и България знае, не е панацея. Подобно на всяка друга държава наоколо Македония ще трябва да се бори с вътрешните си проблеми - концентрация на капитала, партийна аристокрация и олигархия, неработеща съдебна система, медийна зависимост - още дълго време. Ако членството в съюза разрешаваше старите проблеми за съжителство на хора, които не се понасят, Белгия нямаше да е безнадеждно разделена. Това, което облекчава този процес, е икономическият просперитет, а заниманията с антична история и древни имена са в най-добрия случай разсейване, а в най-лошия пречка за него. Македония е млада държава, но няма да има лукса да чака - време е спешно да порасне.