На диета с моркови

Път за никъде

За повечето страни в региона шансовете един ден да бъдат част от ЕС са въпрос на едно не толкова близко бъдеще. Процесът на присъединяване вече е доста по-сложен и изисква много повече усилия в сравнение с двете вълни на разширяването през 2004 и 2007 г., което пък означава, че никоя страна кандидатка не може да разчита на по-бърза писта.  Както се отбелязва в доклад на Европейския съвет по външна политика от тази седмица, ако Хърватия бъде приета в ЕС през 2013 г., както се очаква, това ще означава 10 години след подаването на молба за членство и осем години след началото на преговорите. Останалите страни от региона по една или друга причина трудно биха могли да започнат преговори за присъединяване преди 2012 г., което отмества датата на евентуалното им членство след 2020 г. Така, ако доскоро Брюксел можеше да използва членството като морков, с който да накара балканските страни да извършат необходимите тежки реформи, в настоящия момент това става все по-трудно. "Хайде да сме честни - с изключение на Хърватия разширяването към този регион е невъзможно поне още 10 години. Това обаче не означава, че

междувременно не трябва да се прави нищо. Въпросът не е искаме ли те да влязат в ЕС, а какво да правим в хоризонта от следващите най-малко10 години, така че ситуацията там да се подобри", обяснява Даниел Корски.

А сега накъде

Истината е, че реформаторите в региона имат нужда от идеята за ЕС, за да могат да водят ефективна политика срещу все още силните националистически идеи, които доведоха до войните през 90-те години на миналия век. Това важи с особена сила за Сърбия, Косово и Босна. А моментът не е никак подходящ за отстъпление. "ЕС не може да си позволи да е неангажиран наблюдател. САЩ, дори Турция показват, че няма да бъдат такива. Би било голям пропуск за ЕС, ако ги остави да са лидери в този европейски регион", предупреждава Корски.

Макар че през последните години САЩ започнаха да се изтеглят от Балканите, Вашингтон продължава да води доста по-активната политика от ЕС по отношение на Босна например. Според Едуард Кукан, евродепутат и председател на парламентарната делегация на ЕП за връзки със страните от Западните Балкани , ЕС не губи от влиянието си в региона, но и не го използва по най-ефективния възможен начин, за да стимулира реформите. "В страни като Македония и Сърбия посланиците на ЕС имат голяма чуваемост в обществото. Проблемът е, че невинаги ЕС има какво да каже чрез тях по важни теми като правовата държава или борбата с корупцията", коментира той пред "Капитал".

Една от препоръките от доклада на Европейския съвет по външна политика е ЕС да определи по-ясно практическите си ангажименти към Западните Балкани. Еврокомисията може да започне "скрийнинг" във всички страни от региона и да го разшири още в този ранен етап и върху области като конкуренцията, администрацията, земеделието и т.н., като по този начин реформите ще вървят паралелно и независимо от това дали и кога ще има ново разширяване. "Това е като здравословен режим на хранене - Бюксел вече е поставил тези страни на диета, но в момента са нужни витамини и хранителни добавки. Това се очаква сега от ЕС", твърди Даниел Корски.

Друг важен момент е идеята за присъединяването все пак да бъде поддържана жива, колкото и обезкуражителни да изглеждат сроковете. "Голямо предизвикателство е процесът на интеграцията да не спира, понякога се движи по-бързо, друг път - не, но не трябва да се оставя да спре или да се бави прекалено по каквито и да е причини", смята Едуард Кукан. В Брюксел очевидно са наясно с това, след като тази седмица президентът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу заяви, че разширяването не трябва да бъде прекъсвано заради тежкия момент, който преживява Европа. "Сегашната криза не може да бъде извинение да не продължим усилията си за обединяване на европейското семейство", каза той на пресконференция след среща с белгийския премиер Ив Льотерм, чиято страна ще поеме ротационното председателство на съюза в началото на юли.

Реалността показва

Колко важно влияние върху събитията в балканските страни може да има ЕС показа случващото се в Албания. Страната изпадна в тежка политическа криза през последната година, след като опозицията отказа да признае изборните резултати. В крайна сметка от ЕС заплашиха Тирана, че може да се окаже извън пътя към членство, а посланието чуха лично премиерът Сали Бериша и лидерът на опозицията Еди Рама на доста напрегната среща в Страсбург с комисаря по разширяването Щефан Фюле и евродепутати. Това в крайна сметка доведе до постигането на компромис и даде надежда, че ситуацията в страната може да тръгне в положителна посока. А една от основните новини, които ще бъдат съобщени на срещата в Сараево, е, че Албания и Босна получават визова либерализация с ЕС.

Надеждите, които се породиха покрай форума в босненската столица, който иначе не е лишен от символика (ще се проведе 10 години след срещата в Загреб, на която започна процесът на евроинтеграция на региона),  накараха повечето балкански лидери да поемат по нов курс - на помирение и преосмисляне на миналото. Положителните сигнали са доста - сръбският парламент прие декларация, с която се извини за клането в босненския анклав Сребреница през 1995 г.; хърватският президент Иво Йосипович пък се извини за войната в Босна; за първи път от разпадането на бивша Югославия държавен лидер на Босна трябваше да посети Белград. Самата среща в Сараево също ще отбележи един много важен момент - за първи път на нея ще присъстват едновременно външните министри на Сърбия и на Косово. Това стана възможно след доста засилена дипломатическа активност в региона (включително и от страна на българския външен министър Николай Младенов) и след като бе договорено срещата да се проведе по неформалната формула "Гимних" (накрая не се приемат задължаващи заключения, а само изявления).

Дали предстоящата среща ще се удави в традиционната скука, или ще отбележи нов момент в отношенията ЕС - Западни Балкани е труден въпрос. Както отбелязва Едуард Кукан обаче: "Включването на Западните Балкани в ЕС не е само мечта на страните от региона, но ще е от полза и за ЕС. Не трябва да забравяме, че това е и нашият интерес."