🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Войната на агнетата

Как Гърция и Македония си създадоха проблеми там, където ги нямаше

Македонските агнета, нежелани в Гърция
Македонските агнета, нежелани в Гърция
Македонските агнета, нежелани в Гърция    ©  Надежда Чипева
Македонските агнета, нежелани в Гърция    ©  Надежда Чипева

В началото беше само спор за името Македония, после стана гръцко вето за членството на Скопие в НАТО, а накрая се превърна в... агнешка война.

Когато в началото на април Атина успя да попречи на Скопие да получи покана за членство в НАТО, всички знаеха, че това няма да се размине без пушилка, била тя и само словесна. Размяната на "любезности" от двете страни обаче от вербална форма бързо премина в материална, а спорът от чисто политически стана и икономически.

Страстите се изостриха особено силно около великденските празници, когато се оказа, че македонските производители на агнешко месо всъщност са изгубили един от основните си пазари - гръцкия, където традиционно пласират около 30 процента от продукцията си. Гърците обясниха ситуацията с факта, че произходът на месото е неясен, с него се подбиват цените на пазара, а местни производители дори протестираха за кратко по граничните пунктове с Македония и България (вносът от която също беше блокиран). В Скопие обаче бяха твърдо убедени, че спирането на износа на 50 000 македонски агнета е икономическото продължение на войната около името. Местните медии разпространиха версията, че месото е отказано, тъй като на печата за произход пише само Македония, а не Бивша югославска република Македония (БЮРОМ), както настояват гърците. Да защитава агнетата, четвъртият по значение експортен продукт на Македония, се захвана правителството в Скопие, но без особен успех, а производителите бяха принудени просто да търсят алтернативни пазари.

Настроенията бяха провокирани и от други "неприлични предложения" от страна на гърците. В разгара на агнешката война Атина открито предложи на Македония безвъзмездна финансова помощ, ако тя се съгласи да промени името си. В интервю за в. "Апогевматини" гръцкият външен министър Дора Бакояни обеща 75 млн. евро помощ за Скопие, която да бъде използвана за строежа на транспортен коридор №10, свързващ Македония със Сърбия, Гърция и България. Предложението се стори особено неуместно на Скопие. "Изключително обидно и крайно подценяващо и за държавата Македония, и за нейните граждани е да ни се предлага икономическа подкрепа в замяна на името", коментира пред македонските медии говорителят на правителството Ивица Боцевски. Допълнително масло в огъня наля и решението на гръцките власти да отхвърлят молбата на македонската авиокомпания МАТ за полети до няколко дестинации в Гърция. Обяснението е, че името на компанията съдържа думата македонски.

Направи си сам

Ясно е, че пировата победа на гръцката дипломация, удържана в началото на април на срещата на върха на НАТО в Букурещ, разпали до краен предел страстите македонски. Този македонски гняв се изля и върху чужди, и върху свои, без да подбира средствата, и разцъфтя с пленителен колорит върху страниците на местните вестници. А там правила очевадно няма, особено за популярни журналисти като Драган Латас, който буквално напсува на майка гръцкия премиер Костас Караманлис и си позволи да пусне няколко цветни намека със сексуален подтекст по адрес на гръцкия външен министър Дора Бакояни. За това получи бурни аплодисменти. Гневът не подмина и онези македонци, които по не особено щастливо за тях стечение на обстоятелствата тъкмо в този преломен за националната история момент бяха кандидатствали за гръцка виза. С обиди, че са национални предатели, и недвусмислени закани пред гръцкото посолството ги посрещаше надъхана тълпа националисти.

В крайна сметка повечето от тях се отказаха от визите и намеренията си да посетят Гърция, изплашени не само от гнева на своите, но и от евентуални враждебни реакции от страна на гърците. Това пък директно удари по македонските туристически агенции, които буквално са в невъзможност да продадат пакетите си за летни почивки в Гърция, една от любимите дестинации на македонците. Само от платените предварително резервации в гръцки хотели местните агенции вече са изгубили няколко милиона евро, твърдят от асоциацията на македонските туроператори. Загубите на отделните агенции се изчисляват между половин и един милион евро. И бездруго не многобройните гръцки туристи, решили да посетят Македония, пък също се отказаха, притеснени за сигурността си, причинявайки допълнителни затруднения за македонския туристически сектор.

Дали закачките между гърци и македонци са само една типична проява на балкански темперамент, или ще оставят по-значителна следа в историята не е ясно. За момента размяната на удари по-скоро предизвиква усмивки, без да вдъхва особена надежда за скорошен край.

8 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Вярна е че византийците създават постоянно проблеми в региона (опита за преврат в Кипър от 1974, инспириран от Гърция, например, още не е "отшумял"). Но те са си такива, "По добре чалма, околкото тиара" - лозунг от митинг в Цариград от декември на далечната 1452 година. После какво стана, ние вече знаем! Не че ние сме по свят, ама на византийците по им дрънкат звънчетата! :-))

    Нередност?
  • 2
    Avatar :-P
    комита

    Така, така! Само бой по еничарите от БЮРМ. Каквото повикало такова се обадило! И България трябва да действа като Гърция, докато македонистите не сменят наглия си тон.

    Нередност?
  • 3
    Avatar :-|
    комитетски

    Ако и ние си държахме на своето, отдавна да сме ги насмели макетата! Те че не са добре, е ясно, ама и гърците не си играят. Нашите политици да вземат пример от гърчулята и да се учат на държавническо поведение.

    Нередност?
  • 5
    Avatar :-|
    тото

    И аз също съм на мнение нашите да не се крият зад гърба на гърците, ами да подхващаме другия край срещу антибългаристите от БЮРМ!?

    Нередност?
  • 7
    Avatar :-|
    Z

    не виждам какви проблеми си е създала Гърция вслучая

    Нередност?
Нов коментар