Нека промяната да започне сега

Каква ще бъде политиката на Обама е трудно да се прогнозира. Известният социолог Джон Зогби припомня, че преди спечелването на изборите през 1932 г. Франклин Рузвелт е нямал точна представа какво точно трябва да направи. Както Зогби обясни за "Капитал", очакванията на избирателите нямат идеологическа насоченост - важното е новият президент да се захване с проблемите и да намери решение. Опитът на Бил Клинтън е показателен. В първите години той се опита да прокара по-радикални мерки - прословутата реформа в здравеопазването, увеличи данъците за най-богатите, наложи ограничения върху огнестрелните оръжия и даде право на гей американците да служат в армията. Само година по-късно демократите загубиха мнозинството си в Конгреса и едва тогава беше родена клинтъномиката. Пред "Капитал" историкът Алън Лихтман от Американския университет отхвърли възможностите за повторение. "На първо място Обама не е Клинтън", каза той, а и едва ли с влизането на демократите в Белия дом ще настъпи хаос, подобен на този от 1993 г. По-важното според него е, че Обама предлага смела програма, която съвпада с промяната на общественото мнение и гледа за нещо ново. А и сега демократическото мнозинство в Конгреса тепърва изгрява и е много по-готово смело да застане зад президента от собствената си партия.

Както пише Джо Мичъм в Newsweek, част от привържениците на Обама очакват вакханалия от либерални реформи, по възможност още пред Свети Валентин. Ако може да се съди по президентската кампания на Обама, която в повечето си предложения беше по-умерена както от тази на Хилъри Клинтън, така и от тази на Джон Маккейн, революция не се очаква. Първите години на новия президент вероятно ще се съсредоточат в опити да бъде стимулирана вече изпадналата в рецесия икономика - нещо, за което той предупреди в първото си интервю за CNN като президент. А голямата промяна ще се изрази във фина настройка на регулациите, примерно на практиката на рейтинговите агенции или капиталовите изисквания към банките.

Детайлите на бъдещите икономически политики тепърва ще бъдат изчиствани, така че предстоящите назначения в екипа на Обама ще бъдат първият сигнал. (повече тук)

Плановете на Обама за реформа на здравеопазването са далеч от амбициозните идеи на Хилъри Клинтън за въвеждане на всеобщо осигуряване. Дори предложенията за данъчни промени не са толкова радикални. Като цяло в данъчно отношение САЩ ще се върнат във времената преди Джордж У. Буш, като средствата, събрани от премахването на данъчните отстъпки за най-богатите, ще се превърнат в данъчен стимул за средната класа. Разликата с финансовите стимули на досегашната администрация е, че средствата ще бъдат прицелени по-точно - към тези, които най-много се нуждаят от тях, и към здравеопазването и образованието, вместо да се излеят за потребление, което само увеличава търговския дефицит на САЩ.

Третият път на Обама

Всичко това е далеч от левия завой, който се привижда на мнозина. Обама ще търси свой "трети път", подобно на Тони Блеър и Бил Клинтън. Въпреки че той не обича да бъде прикачван към определени идеи, добър пътеводител за това какво може да се очаква е книгата на един от най-близките му съветници Кас Сънстейн - "Насочване". Основната идея е, че правителството може да насърчава определен начин на действие, без това да се превръща в задължение - политика, която Сънстейн нарича либертариански патернализъм. Другият му близък съветник, икономистът Остън Гуулзби, смята за по-важно икономическите инициативи да се настроят така, че хората да имат интерес да печелят повече, а не да разчитат на преразпределение на доходите. Всъщност, някои от най-либералните привърженици на Обама вече го обвиняват в твърде голяма ортодоксалност.

За други избирането на Обама е едва ли не началото на Политиката 2.0 - по аналогия с предизборната му кампания, сега интернет и социалните мрежи ще променят самия политически живот. "Това е смяна на цялата парадигма на политиката", беше коментирал за "Капитал" Питър Лайден, директор на Института за нови политики. Двадесети век е бил столетието на индивидуалния гений, на режисьора, който контролира всичко. Но икономиката и медиите на ХХІ век вече работят по друг начин - много хора дават своя принос на най-различни нива в създаването на всеки продукт. "Защо и политиката да не работи по този начин?"

Доколко това ще се осъществи е отделен въпрос. Медиите в САЩ вече са настръхнали от идеите пресбрифингите в Белия дом да бъдат разредени за сметка на директната комуникация на Обама с американците. Притеснението е не толкова за отслабването на влиянието на традиционните медии, колкото възможността президентството да стане далеч по безотчетно (всеки диктатор обича да си комуникира директно с народа).

Със сигурност обаче Обама ще се нуждае от цялата си звездна популярност и възможности да комуникира, за да може да прокара някои от по-важните си идеи, особено когато стане ясно, че част от обещанията му ще трябва да се отложат във времето.

Хубави идеи, но...

Последните данни на бюджетния отдел на Конгреса сочат, че фискалният дефицит на САЩ за тази година може да достигне 700 млрд. долара (само преди месец прогнозите бяха за около 500 млрд.). Според Теодор Моран от университета "Джорджтаун" фискалните стимули, за които говори Обама, могат да струват между 200 и 300 млн. долара годишно, което ще доведе до бюджетен дефицит от зашеметяващите 1 трлн. долара, или 7% от БВП на САЩ - процент, който може да изправи косата на всеки министър на финансите в еврозоната. Икономистът смята, че истинската битка на икономическите идеи ще дойде след поне две години, когато екипът на Обама трябва да намери начин да започне балансирането на бюджета. В противен случай това предвещава финансова катастрофа, тъй като около 2010 г. поколението на бейби бумърите започва да излиза в пенсия и се очаква рязко нарастване на разходите за социално осигуряване.

Плановете за бърза реформа в здравеопазването вероятно ще паднат жертва на финансовата криза. Подобно нещо може да се случи и с въвеждане на система за търговия с вредни емисии. Защото, каквото и да се говори, тя неизбежно увеличава цената на енергията, нещо, което в България вече е болезнено познато.

Последното обаче ще бъде много показателно. Обама и неговият екип вярват, че икономическият двигател в последните 20 години - потребителското търсене, вече ще работи на доста по-ниски обороти. Затова трябва бъдат направени усилия за създаването на нова зелена икономика - нов Аполо 11 проект, както каза Обама в интервю за сп. Time, който да стимулира ръста на БВП. Енергетиката освен това е темата, по която Обама ще търси сътрудничеството на републиканците, тъй като между тях няма фундаментални различия и общ подход може да стартира неговия реформаторски проект. Тези инициативи, както и промените в данъчното законодателство, вероятно ще изпълнят първата година от мандата на новия президент.

Добро утро, г-н президент

Реалността побърза да се обади още в деня след изборите, засега с поредното дрънкане на оръжие от страна на Русия. Вместо поздравителна телеграма към новия американски президент, неговият руски колега Дмитрий Медведев обяви, че Русия ще разположи стратегически ракети в Калининград, за да противодейства на бъдещата американска антиракетна отбрана.

Всеки нов президент се изправя пред неочаквани предизвикателства, които изцяло променят това, което той си е представял в деня, в който е спечелил изборите. За Джон Кенеди това бе Заливът на прасетата, за Бил Клинтън - Сомалия, а за Джордж У. Буш - 11 септември. Нищо чудно Северна Корея да се опита да изнудва света с възобновяването на ядрената си програма. Привидното успокояване в Близкия изток, както винаги, по-скоро изглежда като затишие преди буря. А предстоящите избори в Иран могат да дадат достатъчно мотиви на Махмуд Ахмадинеджад да предизвика криза, за да затвърди позициите си.

Руските действия всъщност показват, че желанието за промяна трябва да е и от двете страни. Заплашвайки Запада, Москва прави невъзможни отстъпките по антиракетния щит, за които загатваше външнополитическият екип на Обама. Освен ако Вашингтон не поиска да отстъпи и една морална победа на Медведев, за да може да подобри отношенията в друга насока. Истината е, че Кремъл има интерес от конфронтацията и колкото Обама да се опитва, едва ли ще постигне значителни успехи за стопляне на отношенията с Русия. Подобно е и положението с Иран, макар в последните месеци да изглежда, че Техеран е намалил подкрепата си за радикалните групировки в Ливан и Палестина като жест на добра воля към САЩ.

В общи линии не може да се очакват кой знае какви промени във външната политика на САЩ, макар тонът да бъде различен, а агресивността - по-малка. Както беше писал Йозеф Йофе, издател на седмичника "Ди цайт", "със сигурност Обама ще поддържа по-мек тон от този на Буш по време на първия му мандат, но той все още ще притежава най-голямата бухалка в света".

Бъдещето пред Обама е постлано с надежди

Източник: Reuters