Кога тя ще влезе в Белия дом

Обичана или отричана, Сара Пейлин вълнува толкова много защото синтезира дилемите на женската политика и може би дава отговорите за бъдещето й. Един от развенчаните митове тази година е, че личността на вицепрезидента няма значение в изборите. Въпреки че вдъхнови консервативната база, огромните дупки в познанията на губернатора на Аляска Сара Пейлин отблъсна част от собствената й партия, крайните изказвания - независимите избиратели на Джон Маккейн, а на дошлите чак в последните десет дена на кампанията идеи за семейно подпомагане така и никой не обърна внимание. За пръв път жените можаха да отговорят конкретно на доскоро чисто хипотетичния въпрос какво ще предпочетат - друга представителка на своя пол или "техните" социални теми.

Жените масово гласува за Обама с цели 56%, но същевременно преди и след вота много водещи феминистки и журналистки си признаха, че следят отблизо всяка стъпка на Пейлин. Досега кандидатките за политически постове бяха предимно в център-лявото пространство, занимаваха се с либерални теми като образование и безработица, не подчертаваха сексапила си, избягваха фронталните атаки и като цяло бяха добре образовани. Губернаторът на Аляска е точно обратното - и въпреки това натрупа значителен обществен капитал. Не случайно повечето медии зад океана цитират напоследък често мисълта на феминистката и член на Конгреса Бела Абцуг, че "битката днес не е да имаме женски Айнщайн, назначен за младши професор. Битката е жена със средни възможности да се издигне толкова бързо, колкото и мъж с подобна квалификация". В този смисъл кандидатурата на Пейлин е истински успех и нов етап на феминизма.

Макар и в случая Пейлин да се оказа неуспешен риск, всеки политически стратег си е взел бележка колко наелектризира избирателите вкарването на жена в надпреварата. Краткотрайната преднина на Джон Маккейн в изследванията на общественото мнение и огромното медийно внимание след обявяването на вицето му бяха съвсем реални факти, при това в седмицата след официалната номинация на Барак Обама. Ако Сара Пейлин с цялата лична драма успя да стигне на крачка от Белия дом, какво ли остава за някоя друга жена с политически опит. Или за самата Сара Пейлин, събрала малко повече знания - в крайна сметка вътрешнопартийната съпротива срещу нея бе не заради личността й, а по-скоро заради неопитността. "Сега тя трябва да се завърне в Аляска и да е добър губернатор, за да се докаже", обяснява редакторът на консервативния флагман Weekly Standard и колумнист на в. New York Times Уилям Кристъл пред "Капитал". И добавя, че Пейлин е природен талант и всъщност икономическата криза реално е потопила кампанията на Маккейн. Самата Пейлин явно си е взел поука от бурните си два месеца в голямата политика, защото след изборите започна да се среща масово с медии и политически стратези и дори отправи покана към Обама за съвместна работа.

Расизъм и сексизъм

Докато по време на битката за Белия дом политическите щабове старателно обираха на събития плакатите на радикално настроени участници "Обама=Осама", в предварителните избори Хилъри Клинтън понесе публично подмятане от залата "изглади ми ризата", а Сара Пейлин трябваше да доказва, че може едновременно да е майка и да гради кариера. Двете стигнаха по-далеч от всички други жени досега, но все пак не влязоха в Белия дом. Цветът на кожата на избрания президент Барак Обама бе риск, но в крайна сметка се оказа по-малък, отколкото всички си представяха. Дали в кампания 2008 сексизмът не се оказа по-силен от расизма е въпросът, който след шума около двете неуспешни дамски кандидатури си задават много жени отвъд океана.

Факт е, че и от двете нелицеприятни явления в кампанията видяхме по много. Колумнистът Ан Апълбаум коментира в електронното издание Slate.com обаче, че цветът на кожата на Барак Обама всъщност е бил предимство. Защото за много американци, разочаровани от традиционната политика, само външният вид на демократа е бил достатъчен, за да сигнализира подсъзнателно скъсване с клуба на добре познатите политици. Пак според Апълбаум избирането му има и много общо и с нуждата на американците отново да се чувстват морални лидери на света, затова дори и загубилите републиканци сега не престават да подчертават "историческия избор". Барак Обама водеше кампания, умишлено бягаща от расовия проблем, защото той така или иначе е очевиден, като в същото време задаваше теми, които обединяват малцинството и мнозинството. Този позитивен подход тепърва ще бъде анализиран от всички останали слабо представени в политиката групи.

Още повече че социологията дава големи надежди за жените политици. Широкомащабно изследване от 1997 г. на Калифорнийския университет убедително доказва, че съществува такова нещо като полово предпочитание, при това не непременно негативно за жените. Резултатите от проучването сочат например, че когато жена и мъж кандидати говорят в предизборна кампания за борба с престъпността, мъжете политици печелят. Но когато се дискутират теми като образование и намаляване на безработицата, хората инстинктивно дават предимство на жените с до 10 пункта, и то без дори да познават добре платформата им. За разлика от мъжете политици, които не печелят абсолютно никакви точки, ако такива теми са централни за кампанията. Сега почти пророчески звучи препоръката на изследователите дамите да използват това несъзнателно предпочитание и да обръщат дебата в своя полза, когато могат.

"За пръв път жена загуби изборите и това не бе видяно като трагедия за феминизма", написа в коментар за New York Times колумнистката Морийн Доуд по повод неуспешната кандидатура на Сара Пейлин. Това е един от най-неочакваните ефекти на тази кампания, в която участваха две толкова различни като характер и идеи жени.

Гласоподавателките и гласоподавателите също имаха реален избор. Всъщност в далечните дни на създаването му идеологията на феминисткото движение не се е занимавала с теми като за или против абортите, либералната икономическа програма и сексуалната революция, а с това жените да имат избор. Като например кого да избират и каква кампания да водят.