Дипломацията на Хилъри

"Аз не съм точно срамежлива виолетка", парира държавният секретар въпросите дали думата й се чува в новата администрация, където Барак Обама силно централизира властта. Въпреки това съмненията дали идеята на новия президент за "екип от съперници" работи на практика остават.

Слабата активност и отсъствието на самата Клинтън от такива важни посещения като тези в Русия, ЕС и Близкия изток в първата половин година на мандата породиха много теории какво става в Белия дом на Обама. Слуховете варираха от малко вероятния за лична забрана на президента тя да се появява шест месеца по телевизията, през сензации, че Мишел Обама не можела да я понася, до съмненията на колумниста Тина Браун за особено ловка стратегия за маргинализирането на съперника Хилъри.

В коментара "Другата жена на Обама" в DailyBeast.com Браун дори призова Барак Обама да

Свали бурката от лицето на Хилъри

като метафора за това да й даде плацдарм за повече собствена политика.

Официално причината за изчезването на държавния секретар бе счупен лакът, изискващ сложна операция и възстановяване. Хора, близки до Хилъри, също припомниха, че тя е била почти незабележима и през първите шест месеца като сенатор, учейки бързо особеностите на работата си в горната камара на американския Конгрес. Още повече че въпреки пропагандирането на големия й международен опит по време на предизборната кампания, годините като първа дама са я подготвили само донякъде за доста по-различните отговорности на държавен секретар на САЩ. Част от изказванията й като президентска съпруга през 90-те, например подкрепата за самостоятелна палестинска държава или пък съвета към доминираното от католици правителство в Аржентина за пропаганда на контрацептивите, дори изправяха на нокти Държавния департамент. Когато тази седмица тя сравни честността на изборите в Нигерия и тези в САЩ през 2000 г., това само подсили опасенията, че още не е свикнала съвсем с деликатния език на дипломацията.

Сега, когато Хилъри Клинтън стремглаво набира инерция, въпросът за ролята й в администрацията на Барак Обама, който също силно се интересува от международна политика, става особено интересен и важен. Оригиналната идея на президента да я покани в кабинета си по примера "екипа от съперници" на Ейбрахам Линкълн от самото начало бе критикувана от някои като почерпена повече от романтична легенда, отколкото от реалността. Други обаче като Строуб Талбът, заместник държавен секретар в администрацията на Бил Клинтън, смятат, че идеята първият дипломат да е единственият, който се занимава с външнополитическите проблеми в днешно време, когато те непрекъснато се множат и усложняват, също е нереалистична. Самият Хенри Кисинджър, смятан за един от най-могъщите държавни секретари в историята и с близки отношения с президента Никсън, наскоро също призна пред в. New York Times, че не си спомня период без напрежение между Белия дом и Държавния департамент.

"Ние сме прилагащите политиката и в това няма съмнение. Белият дом създава политика, но няма прилагащи функции", определи спокойно пък самата Клинтън ролята си в силно конкурентната американската външна политика. В интервюто си пред Фарид Закария по CNN тя добави и че "Държавният департамент в съвременния свят и при правителство с широки функции като нашето има задачата да координира". Избраната от Клинтън мисия на координатор явно не е лишена от логика, защото вече й донесе публичното признание зa освобождаването на двете журналистки Юна Ли и Лора Лин от севернокорейския арест. Нищо, че всъщност Бил Клинтън бе пратен да изчетка самочувствието на Ким Чен Ир и слезе като герой от самолета. "И двамата Клинтън изглеждат много доволни от себе си заради успеха в Северна Корея и естествено изкушението да повторят трика е голямо. В кратка, концентрирана и стратегическа проява като тази това е положителен ход, допълнителна фигура в дипломатическата шахматна дъска на Обама", обясни пред "Капитал" проф. Гил Трой, автор на "Хилъри Родъм Клинтън – поляризиращата първа дама".

Двама на цената на един

"Американците се интересуват почти маниакално от бивши президенти и от известни хора. Хилари и Бил Клинтън, едновременно бивша президентска двойка и знаменитости, с всичките им постижения и драми, разполагат с американското внимание от 1991 г. насам. Както изглежда, това продължава сега и ще продължава още дълго", казва проф. Трой. Неговото обяснение

за медийния феномен Клинтън са не само изобилните им драми, но и по-големите въпроси за съвременното семейство с двама равностойни партньори, които в преувеличен вид публичният брак на Хилъри и Бил поставя.

Хилъри Клинтън не е само първата първа дама, спечелила сенатско място, и то по време, когато мъжът й е все още е в Белия дом; тя е и първата жена, сериозен кандидат за президент на САЩ; а също така и първата жена на поста държавен секретар със съпруг. Една от предшественичките й, Мадлин Олбрайт, казваше, че ако не се е била развела, никога не би достигнала най-високия дипломатически пост. Кондолиза Райс пък само веднъж през 1970 г. за кратко се замислила за семейство, но бързо развалила годежа, защото не бил за нея. Съпрузите на другите жени в голямата политика, като тези на бившия британски премиер Маргарет Тачър и настоящия германски канцлер Ангела Меркел, нямат публични амбиции (сър Денис Тачър дори наричаше жена си Шефът и твърдеше, че той самият се интересува само от джин и голф, а на проф. Йоахим Зауер видимо му е скучно на изискващите присъствието му политически прояви). Бил Клинтън обаче няма намерение да се отказва от глобалните си социални проекти чрез фондацията си и с малки ограничения към донорите и поведението му моделът явно може да проработи.

Хилъри и Бил Клинтън са по-близки до реалностите на съвременното семейство, където и двамата партньори имат кариери. Амбициите им понякога се сблъскват, едната временно отстъпва на другата или пък я подпомага и въпреки че съюзът предизвиква откъслечни критики и проблеми, той е по-балансиран и толерантен от предишните модели на едно семейство - една кариера.

Това, което биографите на Хилъри Клинтън от Гил Трой до Карл Бърнстейн (един от двамата журналисти, разкрили аферата "Уотъргейт", издал точно преди президентската надпревара книгата Woman in Charge) дебело подчертават, е колко много тя се е променила, откакто стои на собствените си крака в политиката. Вместо да поляризира, както през 90-те, сега, като политик с реален електорат, Хилъри повече слуша. Първо избирателите си като сенатор от Ню Йорк, а в момента като дипломат - другите държавни глави и колегите в собствената администрация. Като първа дама големите й амбиции дразнеха, а претенциите й да участва повече във властта бяха критикувани. За недоволните тя се бе озовала в Белия дом в ролята на съпруга, а не чрез легитимен вот, който й даде политически прерогативи. Сега е обратното - Клинтън е хвалена точно за огромните си амбиции и настървение, с които прокарва проектите си, а връзките й във Вашингтон и по света изведнъж изглеждат безценни.

Това може би е обнадеждаващият извод от бурната съдба на Хилъри Родъм Клинтън. Тя е поредното доказателство, че традиционният женски модел на управление чрез брачното ложе и зад кулисите бавно, но безвъзвратно умира. Хилъри Клинтън, стояща на върха благодарение на собствените си постижения, сега е на път да стане по-силна и популярна от когато и да било.