Новогръцка трагедия
Бунтовете заради убийството на един младеж са знак за ценностен и социален разпад в развито европейско общество. Те са първият тътен от задаващи се дълбоки промени в Европа
Апостолис Фотиадис*
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Късно през нощта е. Атина е тиха и нетипично празна. Само някакви странни хора се мяркат тук и там, полиция в цивилно облекло или фотографи, дебнещи своята снимка.
Всичко наоколо - изгорели коли по централните улици, потрошени банкомати и витрини, повредени сгради - оставя впечатлението, че си във военна зона. От време на време приятели се обаждат, за да попитат какво се случва. Двама от фотографите, с които обикновено работя по задачи, са ранени, единият от кутия сълзотворен газ, която обгорила лявата му ръка, а другият пребит от група хулигани, които снимал. По-рано, докато питах участник в протестите защо прави това, той отговори ядосано: "Изгаряме всичко, за да видят ченгетата какво значи да убиеш дете. Всички трябва да разберат какво е да унищожиш живот." Той говори за 15-годишният Алексис Григоропулос, застрелян от полицай преди няколко дни. Но тази вечер, докато гледа разрушенията, човек не може да не се замисли какво всъщност предизвика тази експлозия.
Всички на улицата
Шокиращо е да видиш едно общество да пропада по начин, по който се случи в Гърция в последните дни. Не само заради мащаба на вилнеещото насилие, но и защото социалните условия в тази страна не могат лесно да обяснят отчаянието и гнева, изразени срещу държавата по такъв брутален начин. Кратките обяснения - като тези за анархистите и буйни младежи с апетит за разрушение, са твърде опростени. Правителството ги използва, за да подкрепи стратегията си за изход от кризата, да намали политическата цена и да вдъхне на обществото страх от липсата на държава. Това е и причината полицията, в други случаи известна с бруталността си, сега да се държи на разстояние, хвърляйки само газ и прогонвайки маскираните от квартал в квартал.
Това е игра на елитите, които умишлено се правят, че не разбират същината на един проблем, в който това опустошение е само последния епизод. Мнозинството млади хора участваха в демонстрациите без намерение да палят и трошат. Към тях се присъединиха родителите им, живели под военна диктатура от 1967 г. до 1973 г., и онези със спомени от преди Гърция да стане модерна европейска държава. "Дойдох, защото се чувствам отговорна за задънената улица, в която оставяме тези деца. Дойдох и защото съм майка и не мога да повярвам, че 15-годишно момче може да бъде убито в тази държава по такъв начин", казва Таня Либеропулос, счетоводител на средна възраст. Докато я слушаш как говори, се убеждаваш, че в Гърция политиката никога няма да бъде хладно рационална.
Хората срещу полицията
Общото между всички хора на улицата е споменът за дълга история на борба в тази страна. Спомен, който не е задължително свързан с историческата реалност, а с възникването на едно инстинктивно недоверие към държавата. Политическият живот в Гърция отдавна е маркиран от социални протести и директна конфронтация с институциите, които винаги са водели до подобрения в правата и свободите на хората.
После идва горчивият спомен за репресиите. Гръцката омраза към полицията, която избухва винаги вулканично, се корени в диктатурата, когато силите на реда бяха използвани от полковниците срещу гражданите. Оттогава насам правителствата непрекъснато правят грешката да изпращат полицаи на улицата, за да се изправят срещу студенти, ученици, пенсионери, имигранти. По странен начин полицията се превърна в институция, която стои срещу обществото, а не го защитава. Така идва и взаимната омраза, и бруталното полицейско отношение, което държавата защитава. Ако си между 20 и 24 години в Гърция и си бил студент, ти знаеш за случаи на насилие, за хора, убити при странни обстоятелства, за злоупотреба със сила или за лични обиди - и всичко това, останало безнаказано. Гневът срещу униформата в последните дни е двоен провал - на държавата да използва сила, без да застраши връзката си с хората, и на силите за сигурност да вдъхват доверие.
Поколението "700 евро"
Защо Гърция изглежда лява?
Корените на това явление са периодът след края на Втората световна война и времето на студената война. Според доктрината на Труман Гърция тогава се превърна във фронтова линия срещу комунизма и това доведе до четири години гражданска война и национално разделение. В сблъсъка между комунисти и крайно десни националисти вторите спечелиха и установиха репресивен режим за близо две десетилетия. Това, което често не се знае за Гърция, е, че този период е маркиран от масово преследване на хиляди комунисти, леви привърженици и техните семейства, както това ставаше с обратен знак в Източна Европа. Над сто хиляди души (много на фона на населението от 6 млн. по това време) бяха изпратени в лагери за "повторно образование" на изолирани островчета в Егейско море, а децата им бяха изключени обществения сектор и достъпа до висше образование. ПАСОК успя да постигне национално помирение през 80-те, но спомените за тези репресии изчезват трудно в обществото.Гърция прилича на България в това, че се счита за модерна страна, но идеите идват от Запад поне десетилетие по-късно. Затова и тя влезе в процес на промяна в началото на 90-те заедно с останалата част от Източна Европа. Но вместо обещания рай през последните 15 години гърците изпитаха дълбок социален срив. Това, което имаме в момента, са агресивни монополи, контролиращи политиката, и дълбоки разлики между различните слоеве на обществото. Под съмнение са дори неща, смятани за даденост като добрите пенсии и социалните помощи.
Неолибералните политики на последните две правителства, независимо дали човек е идеологически съгласен с тях или не, допринесоха за това положение. Бедността расте светкавично в Гърция, безработицата е 15% и средната класа, която гарантираше социалния мир, бързо се свива. Младите хора са ударени най-тежко и се чувстват отхвърлени в една страна, където няма място за креативност. Настоящото поколение ще бъде запомнено с унизителния етикет "поколението 700 евро" - по аналогия с минималната заплата, която получават повечето от тях независимо от квалификацията си. Наемът за апартамент от 50 кв.м в Атина е 400 евро на месец, сметките - още 60 до 80, а другите разходи от първа необходимост надхвърлят 100. С подобна заплата трудно можеш да постигнеш нещо. Ето защо повечето млади хора остават със семейството си дълго след като навършат 20. Проблем има и с имиграцията, като за последните 15 години в Гърция дойдоха над един милион чужденци от Изток - това е една десета от населението. Промяната, която те носят - социална и икономическа, често се приема негативно от гърците.
Страна, която не вярва
Над всичко останало обаче, причината за тези бунтове е всеобхваната криза в гръцкото общество, породена от липсата на доверие и усещането за безизходица. Кристос Китис, ректор на Атинския университет, подаде оставка тази седмица**. Попитан защо, той отговори "нямам какво повече да кажа на студентите си, те не ми вярват". С други думи, случващото се не е само лоша икономика и грешна политика. Това е дълбока вътрешна криза, която само се подсилва от срива на ценности и тежките икономически условия.
Както казва Ставрос Лигерос, опитен журналист и член на студентското движение срещу военната хунта: "Този протест е впечатляващ не само заради разрушенията, но и заради своята масовост - студенти, работещи и млади безработни. Тяхното участие е мотивирано от дългосрочни противоречия, от срива на политическата система и институциите." Лигерос говори за цялото общество. Образователна система, която вече не вдъхновява, корупция, която стига до най-високите нива, потискащ клиентелизъм и връзки между големия бизнес и политиците, морална и духовна деградация, която изкарва на преден план в обществото конформизма като най-висша ценност. В това блато диша една стара система, стремяща се по всякакъв начин да остане на власт. Либералният интелектуалец Паскос Мандравелис обобщава, че в общество, "където всяка власт е рутинно корумпирана, никой не може да очаква младите да уважават нещо".
Първото ехо на кризата
Събитията в Гърция не бива да се разглеждат изолирано, те са на практика първият резултат от протичащата социална и културна криза на развита Европа. Провалените политики не могат да спрат и да отговорят на дълбоките промени, защото те са отвъд техния интелектуален и административен капацитет. Европейските общества като Гърция би трябвало да са достатъчно зрели, за да се справят с подобен проблем, но през последните дни бе доказано, че инстинктът за оцеляване е по-важен от социалния диалог и политиката. Саморазрушението на гръцкото общество е резултат от дълъг процес на пропадане на цялата социална спойка. Хората реагират на това едва когато видят пламъците над хотели и магазини, но когато се питаме "а сега накъде", е може би добре да помислим къде сбъркахме по пътя, по който вървяхме досега.
*Авторът е журналист на свободна практика към гръцкия вестник "Катимерини" и агенция "Интер прес сървис". Текстът е написан за "Капитал"
** Един ден по-късно Китис оттегли оставката си, като така на практика символично потвърди, че дори и той избира да запази стола си пред възможността да пусне нещо ново напред.
79 коментара
Всъщност това, което ще убие човечеството, започвайки от отделните държави една по една е тоталната морална деградация, загубата на морал и християнски ценности. Историята го е доказала нееднократно - който не възпитава навреме, жъне горчиви плодове след 15-20 години. В България вече процеса стана особено забележим. Гърция, Франция......
Апостолис, стегни се бе - Гърция и неолиберализъм (че и при 2 последователни правителства)? Я, спри тези хапчета и прахчета, че ти се размъти мозъка, бе!
Гочоолу, човечеството е оцелявало десетки хиляди години (до 33 г. н.е.) без християнски ценности. Да знаеш, че има и други ценности освен християнските. Сегашния проблем е, че няма никакви ценности - допреди година ценностите бяха в депозити, взаимни фондове, акции и т.н. ама сега станаха на 'обезценности'
Наистина нямам думи за това, което се случва в Гърция... Толкова е жестоко децата да не са вече деца, а да се чувстват част от периферията, да си мислят как ще окупират училищата си и впоследствие университетите, да няма нищо и да няма никой, за да да ги спре. Really angry young people!!!
Не е правилно, има някакво недоразумение в цялата тази история, на всеки нещо му се е развинтило в главния процесор, но страшното е да не се развие и да зарази други държави в Европа. Защото положението е кофти, необходими са реформи и гъвкава политика, която в центъра да постави човека, а не печалбата, но са необходими и хора, които да следват правилата (когато ги има). А в Гърция се доказа през последните години, че правителството е корумпирано и са малко министрите, които не са замесени в скандали за милиони евро. Не им е леко на хората, когато всеки месец изскача нещо шокиращо..., че вече става забавно (като когато на някого се струпват много неща наведнъж, може да го избие на истеричен смях, апатия, а в други случаи и склонност за чупене). Един от последните социални вицове е новата реклама, която тече по телевизионните канали и призовава "да бъдем съзнателни данъкоплатци", когато преди известно време се оказа, че бившият министър на културата, а по-преди и министър на отбраната, не е бил съвсем съвестен данъкоплатец (говориме за много пари, а той излезе с оправданието, че го е правил за бъдещето на децата си или нещо подобно...) Само пример.
Иначе е много тъпо да се увековечават стереотипи от типа на "хак да им е на дебелите и мързеливи гърци", както звучи коментара на номер 2 (не знам в кое село е ходило момчето)...
Има много да се говори за това, което се случва в Гърция, но вече е късно, а сутринта е по-мъдра от вечерта.
да поясня за #4. Ходил съм в Атина, Солун, на о.Корфу, на о.Крит, трите ръкавава на Халкидики, Метеора.... До продължавам ли, или даже и ти ще стоплиш за какво говоря?
И да, Атина и Солун са си села. С бензиноколонки по тротоарите, ниски и сбутани една до друга сгради. Има и портативни параклиси и трътлестите гъркини много се кръстят като минат покрай тях.
Прав е Сашо за че трябва да се работи.
Гърците са по-консервативни от нас, по не им се работи, и го имат комплекса на бивша голяма люлка на културата.
Само дето жълтите решиха че и те имат право да искат да са наравно с европейците и американците. Те жълтите не само бачкат яко, ами и не харчат много, пък и нямат профсаюзи.
А сега де, то ако ставаше с протести, да се надигнеме всичките както се надигахме преди двайсет години, когато хем не работихме, хем бяхме недоволни. Сега тия от нас дето отидоха на запад защо не протестират недоволни по улиците, а работят яко.
Сашко, не се обиждай момче, всички знаят че много пътуваш. Трите ръкава на Халкидики са голяма работа, а ?
Подкрепям мнението на sasho (номер 2). Много точно казано за гърците. Живял съм там няколко години и съм останал с абсолютно същото впечатление за трътлестите лентяи.
Гърците трудно ще ги оправим, че са мързеливи верно е, но така се говори и за испанците и италянците и за французите, а най-вече за нас. Дали тези гърци имат вобще нещо общо генетично с древна елада е спорен въпрос. Все пак, те имат сносен туризъм, който ще бъде по-успешен от нашия през този (последен) за него сезон. Верно е, че нямат индустрия, но със сигурност е по-развита от нашата. Имат и скапани портокали и не много вървежен зехтин, но ние и това внасяме от тях, редом с други типично родни продукти. Единственото, по което ги бием е, че имаме повече ток, дори за износ, а те внасят от италия, българия и транзит от румъния.
В София един съсипан апартамент в гнусен квартал е най-малко 600 лв., консумативите 100 лв., за градски транспорт 50 лева, за храна на ден: един хляб, парче сирене, една лютеница и едно кисел мляко - могат да минат 150 лева на месец. Ако в апартамента живеят двама души, минималната сума за преживяване е около 600 лева - без да си пил една бира, без да си опитал салам, без да си си купил един чифт гащи или чорапи, без да си се прибрал с такси някога, без да имаш пари за нищо друго.
Един млад човек, който по стечение на обстоятелствата не е програмист или мрежов администратор или не работи (доскоро) на строителен обект (било то и като инженер), какво му остава да направи със живота си?
При положение, че пенсионерите взимат по средно около 150-200 (не знам дали е и толкова) и никои не разчита на държавата за старини, на този човек му остава ако има шанса да изкарва по 1000 лева да отдели парите за наема и това което му остава като извадим минимума за егзистенция, за да си плати месечна вноска по жилищен кредит, които се обрича да плаща можеби 20 или 30 години.
Скоро много от тези млади хора ще загубят работата си, дори и в София, ако все пак запазят работното си място, кредитната им тежест ще се е увеличила, тоест ще трябва да живеят на още по-тясно.
Остава въпроса, дали ще излязат на улиците и ще започнат да рушат като гръцките ни съседи. А може би всички тия лъскави коли които настигат броя на софиянците не са купени с мизерните 1000 лв. на месец? И вобще на никой не му пука и всеки се оправя сам?
аз пак още не съм ходил в Гърция:((, а и нямам голямо желание (освен да посетя родното село на прадядо ми в Енидже Вардарско). Толкова много антични паметници има в Турция и Средиземноморето, които си заслужава да се посетят за сметка на тези на континентална Г. Всеки международно успял грък е с произход от Мала Азия или от островите (най-много са от Кипър), а не от т.нар. местни (те както "италианците" от Южна Италия маллко са се умесили с хора с по-тъмен пигмент на кожата). От което следва да се направи извода, 4е освен говоренето на един и същ език те нямат много общо допирни то4ки. Преди години гледах док. филм по Дискъвъри или НГ където един дядо от остров Крит сподели, че носел гръцко име ама не бил Грък! Странни хора, те слушат ориенталска музика и са горди да я наричат Гръцка, ядат като нас отомански манджи и ги наричат Гръцки (е, то и ние си ги мислим за нашши). суматохата в душите им е пълна!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.