Пълен блокаж

Блокадите нанасят щети и на самите фермери. "През тези няколко дни българските супермаркети, както и тези в други балкански държави започнаха да се зареждат с продукти от Италия и Турция. Нови играчи влязоха на места, където традиционно работят гръцките износители", казва Георгиос Полухронакис от камарата на износителите на плодове, зеленчуци и сокове Incfruit Hellas.

Причината тежките блокади по границите да се повтарят е, че те са добър инструмент за фермерите да накарат правителството да реагира на исканията им - при това такъв, изпробван успешно в миналото. Земеделският министър Катерина Бацели спешно привика техни представители за разговори тази седмица, макар че движението далеч не е толкова централизирано като преди. Дори да имаше единен лидер, с който Бацели да преговаря за блокадите в цялата страна обаче, тя надали щеше да постигне нещо съществено - посланието на Атина бе, че пари няма. Конфронтацията предстои да стане още по-тежка.

Както и при предишни такива случаи, мнозинството от гърците страдат от действията на фермерите. Ето защо донякъде агресивната българска позиция този път е разбираема и дори извинима. "Не казвам, че земеделците нямат сериозни проблеми", казва пред "Капитал" 30-годишният безработен Христос Пепонис. "Но в период, когато всяка страна се бори да се справи с трудностите, трябва да очакваме последствия. Това не е двустранен проблем - България просто защитава интересите си. Ние нямаше ли да направим същото?"

Хората все повече виждат в протестите егоистичен начин за искане на повече пари от празната хазна в момент, когато всички останали ще получат по-малко. Донякъде това е вярно, донякъде не. Държавата дължи на земеделците 300 млн. евро в забавени субсидии от еврофондовете, които обеща да изплати в следващите няколко месеца. Фермерите обаче искат и допълнителни облаги от правителството на Папандреу заради неясните предизборни обещания, които той направи към тях. Всъщност това е и първият рикошет от щедрата на думи предизборна кампания, която водеше управляващата партия.

Черната дупка на Гърция

Гръцкото земеделие се основава на малки семейни ферми, като кооперативните стопанства остават сравнително малко, въпреки всички усилия през изминалите 30 години в ЕС. В този сектор са заети 528 хил. души, или 12% от общата работна сила. Въпреки това той произвежда само 3% от националния БВП (16 млрд. долара годишно). Земеделието е и секторът, който се облагодетелства най-силно финансово от европейската интеграция на Гърция. От 2007 г. до 2013 г. гръцките земеделци ще получат 2.56 млрд. евро на година. Според Еврокомисията това е страната, която получава най-много субсидии на хектар в съюза от членството си досега. Къде отидоха всички тези пари, се питат в Гърция?

"От години еврофондовете пристигат с идеята да бъдат ползвани за модернизирането и реформирането на сектора в Гърция. Това не се случи", казва либералният политик Андреас Андрианополус. "Фермерите например знаят от преди години, че трябват реформи и парите ще намаляват, защо не са взели никакви мерки? Да искаш пари, когато всички знаем, че няма вече никакви, не прави добро впечатление. Същото се отнася и за намесата на чужди политици в национален проблем. Те не биваше да провокират такива ситуации в момент, когато страната се опитва да се справи с кризата."

Очевидно е, че гръцкото земеделие пропиля огромна възможност през последните две десетилетия. Години наред гръцките власти пренебрегваха европейските правила и проверки, като много хора получаваха пари, без да бъдат проверявани дали произвеждат онова, което декларират, или дали обработват земята, която им принадлежи. Разпределението на парите ставаше и на база партийни връзки или регионални пристрастия, като така бе позволено на неконкурентоспособните и на недбросъвестните да получават субсидии без проверки. До края на миналата година само 2% от производителите в Северна Гърция например са инвестирали в модерна техника и инфраструктура в полетата си. Все повече стоки като зърното, тютюна, царевицата и памука стигат до пазара на цени, по-ниски дори от производствените. Пред "Капитал" проф. Наполеон Маравегиас от Катедрата по политология в университета в Атина обясни, че "на производствено ниво стана много трудно да се правят качествени продукти на конкурентни цени, предимно заради организационни и технически дефицити. А на ниво дистрибуция се забелязва силно неравенство между малките фермери и големите хранителни гиганти, като вторите се възползват от слабостта на първите. Така ситуацията прилича често на Третия свят, като земеделците получават смешни цени за стоката си, докато потребителите плащат много повече в супермаркетите".

Това положение, окуражавано дълго от партийни и синдикални интереси и поддържано от държавни гаранции за задълженията на фермерите към частни банки (които покриваха загубите от продажбите на нерентабилни посеви), сега ще трябва да се промени. От една страна, гръцките власти ще са под много по-зоркия поглед, под който икономиката на страната бе поставена от Брюксел. От друга, общата европейска земеделска политика фаворизира все повече едрите земеделски стопанства за сметка на малките и така много гръцки фермери са заплашени реално да останат без субсидии при стриктно прилагане на правилата.

Един срещу друг

Фермерите обаче не могат да отстъпят толкова лесно. Да се върнат от барикадите си с поражение ще означава загубата на едно ефективно средство за борба с правителството и неговата политика по земеделието. Атина пък има още по-сложна дилема. Тези блокади вредят на международната й репутация в период, в който тя й трябва повече от всякога. Гърция се бори за евтин кредит и в същото време уверява Брюксел, че може да се справи с бюджетния си дефицит и публичната задлъжнялост. Значими отстъпки пред протестиращите са немислими, защото те ще доведат до вълна от искания в другите сектори, а силово решение може да разруши социалния мир в Гърция. Качеството на живот в страната се свлече надолу, като 25% от младите са безработни, много от тях - дългосрочно. Общата безработица е над 10%, а до края на годината се очаква да скочи още. На този фон картини на полицаи, арестуващи фермери, със сигурност ще доведат до бунтове, подобни на онези от миналата и по-миналата година. Ето защо и министърът по гражданска защита Михалис Хрисозоидис повтаря непрекъснато, че полицията няма да се изправи срещу фермерите.

Единствения път напред минава по тънката линия между болезнен компромис от страна на фермерите и някаква форма на държавна подкрепа за онези, които са заплашени от фалит в следващите месеци, без да им се дава твърде много. Това далеч не е идеално решение. Но и Гърция в момента далеч не е идеална държава.

Позната гледка: гръцките земеделци блокираха над 30 важни транспортни точки в Гърция Фотограф : reuters