В спешното фискално отделение
Правителствата хвърлят безпрецедентни суми за реанимиране на икономиката. Дали лечението ще проработи и кой как ще плаща за него
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Представете си, че ви боли зъб, гърло, имате висока температура, хрема и тревожни признаци на приближаващ инфаркт. Кое от всички тези неща ще започнете да лекувате първо и можете ли да си позволите лечението на всички? В общи линии това е дилемата пред политици и централни банкери, опитващи се да спасят един пациент в критично състояние - световната икономика.
Лекарствата са класическите - фискални и монетарни стимули, както и едно малко по-нетрадиционно - капитализиране и национализиране на банки. Необичайна е единствено интензивността на лечението - стойността на терапията се измерва в трилиони долари. И докато тежкото състояние на намиращата се в реанимацията световна икономика оправдава безпрецедентните суми за спасяването й, остава въпросът дали лекарството ще проработи. Както и кой как ще плаща за "стимулиращото парти" и очертаващите се на хоризонта планини от дълг.
Първа помощ
Вече никой не си прави илюзии за сериозността на положението - Международният валутен фонд (МВФ) официално потвърди опасенията, че настоящата рецесия ще бъде най-катастрофалната за последните 60 години. В края на януари фондът ревизира рязко надолу последната си прогноза (направена едва преди три месеца) и вместо 2.2% вече очаква тази година растежът на глобалния БВП да е едва с 0.5%. "Световната икономика ще застине напълно", обобщи главният икономист на фонда Оливие Бланшар. Международната организация по труда пък очаква тази година икономическата криза да унищожи 51 млн. работни места в световен мащаб. Така 2009 се очертава като изгубена година. А според мненията на петима икономически анализатори (Нуриел Рубини, Стивън Роуч, Дейвид Смик, Робърт Шилър и Дийн Бейкър), публикувани в последния брой на сп. Foreign Policy, най-страшното не само не е минало, но тепърва предстои.
На този фон дори консервативните икономисти признават, че големите фискални стимули са не само неизбежни, но и необходими. Самият МВФ - в нормални времена бастион на бюджетното благоразумие, препоръчва допълнителни разходи в размер на 2% от БВП и подчертава, че от мерките срещу кризата зависи дали рецесията ще прерасне в продължителна депресия и кога ще започне възстановяването.
И в световните световните столици наистина не стоят със скръстени ръце и стиснати портфейли. Обявените фискални стимули са безпрецедентни за мирно време, отбелязва сп. Economist. В някои случаи реалните суми всъщност са далеч по-малки от обявените - италианският план например, лансиран с етикетна цена 81 млрд. евро, всъщност се състои предимно от отдавна планирани разходи и претоплени проекти като построяването на мост, свързващ Сицилия с континенталната част; също така е спорно доколко инициативи като удвояване на данъка върху DVD-тата с порно и повишаване на ДДС върху pay-per-view телевизията могат да минат в графата борба срещу кризата. Дори и да се изчистят от преувеличенията обаче, правителствените стимули са впечатляващи. А когато към тях се прибавят и спасителните планове за банките и изчистване на токсичните активи от финансовата система (само в САЩ за финансовия сектор до момента са заделени близо 1 трлн. долара), сумите стават наистина зашеметяващи.
Според МВФ обявените до момента фискални стимули под формата на данъчни съкращения и държавни разходи за тази година ще възлизат на 1.5% от глобалния БВП (а в повечето програми са планирани и мерки за 2010 г. и 2011 г.) и ще добавят между 0.4% и 1.3% към растежа в големите икономики.
Данъчен електрошок или инвестиционен дефибрилатор
Докато за нуждата от стимули цари почти пълно единодушие, за техния размер, форма, бързина и ефективност мненията са почти толкова, колкото планираните разходи. Както коментира професорът от Харвард Кенет Рогоф пред в. Financial Times за рекордния близо 900-милиарден американски план: "Академичните икономисти са по-несигурни за ефекта от фискалния стимул от Уолстрийт. Диапазонът на оценките е много широк. Всички са сигурни само че предвид ситуацията, си струва да се опита." А и както отбелязва икономическият колумнист на в. New York Times Дейвид Леонард, много по-вероятно е след една година Конгресът и президентът Барак Обама да съжаляват, че не са предложили още по-агресивни мерки, вместо да съжаляват, че са прекалили. И това по-скоро важи всички правителства.
Извън теоретичните паралели с програмата на Франклин Рузвелт за излизане от Голямата депресия през 30-те и мерките за справяне с кризата в Япония през 90-те години дебатите сега се концентрират най-вече върху това къде е по-добре да бъдат насочени стимулите - дали към повишаване на потреблението чрез данъчни съкращения или към увеличаване на държавните разходи. Оповестени тази седмица оценки на МВФ за т.нар. фискални мултипликатори - евентуалните ефекти върху БВП от всяка от двете мерки, показват, че инвестициите в инфраструктура ще добавят между 0.5% и 1.8% за всеки похарчен за тях 1% от БВП, докато намаляването на данъците ще допринесе с 0.3-0.5%. Въпреки това експертите на фонда се въздържат да дават категорични съвети и рецепти, тъй като ситуацията в отделните държави е различна.
Богатството на народите
Ако фискалните залпове са безпрецедентни за извънвоенно време, такива са и очертаващите се дупки в националните бюджети. МВФ очаква до края на годината общият правителствен дълг на развитите държави да е с 15-20% по-висок в сравнение със само преди две години. Германският канцлер Ангела Меркел вече се притесни, че най-големият фискален стимул в историята на федералната република ще доведе и най-големият бюджетен дефицит в поствоенните години. Великобритания пък по изчисления на Института за фискални изследвания (IFS) ще бъде обременена с правителствен дълг за повече от 20 години напред. Агенция Standard & Poors вече понижи кредитните рейтинги на държавния дълг на Испания, Португалия и Гърция. А кой и как ще плаща за гигантските американски антикризисни мерки е въпрос, който тревожи не само политиците във Вашингтон. "САЩ трябва да дадат някакво доказателство, че имат план как да се измъкнат от фискалните си проблеми", каза на приключилия преди дни Световен икономически форум в Давос бившият мексикански президент Ернесто Седильо. "Ние като развиващи се държави трябва да знаем, че няма да бъдем избутани от кредитните пазари, което вече се случва." За по-слабо развитите икономики и държавите от Източна Европа може да става все по-трудно да пласират дълговите си емисии в момент, когато САЩ и Западна Европа заливат пазарите със свои държавни облигации.
Професорът по история от "Харвард" Найъл Фъргюсън изчислява, че тази година САЩ ще пуснат нови дългови емисии за 2.2 трлн. долара. "Или избутваш от пазара другите длъжници, или печаташ пари. Няма начин да вземеш назаем 2.2 трлн. долара, без да повлияеш дългосрочно на лихвите и инфлацията в глобален мащаб", казва Фъргюсън, цитиран от в. International Herald Tribune.
И ако бейбибумът в САЩ и Западна Европа след Втората световна война помогна за стопяването на рекордните бюджетни дефицити, този път перспективите за облекчаване на назряващото фискално бреме са доста по-мрачни. "Още нямаме отговор на въпроса кой ще плаща сметката и каква е стратегията за изход", казва президентът на Morgan Stanley за Азия Стивън Роуч. Или с други думи, инфарктът може да бъде избегнат, но високата фискална температура да остане за много години напред.
5 коментара
Според мен заболяването на световната икономика е нелечимо. Нещо като спин. Лекарство безспорно има, но то още не е открито. В основата на сегашната болест на световната икономика е непосилната цена на енергията - тя вдига прекомерно инфлацията, защото се отразява в стойността на всички стоки и услуги. Самата енергия е непосилна, защото: 1) основно се добива от изчерпаеми източници - нефт, природен газ, въглища и 2) броят на икономически активните хора, потребяващи енергия, нарасна рязко в последните години. Вместо да си погасявате кредита и да потребявате, вие плащате повече за нефт, електроенергия, топлоенергия и в крайна сметка повече пари за всяка стока и услуга. Накрая става така, че не можете да си погасите кредита и намалявате потреблението си, банките закъсват, спират да кредитират, предприятията освобождават работна сила .............. Изходът е технологично откритие, което да направи енергията достъпна. Дотогава световната икономика ще е болник, ще има временни моменти на подобрение, в един момент пациентът дори може да умре, после отново да се прероди, обременен обаче със същия патологичен ген на нелечимата болест. Според мен ни очакват десетилетия на болест. По време на боледуването няма да се размине с войни. Те обаче ще имат главно икономически характер. Америка например ще спре да потребява китайски стоки, а Китай да купува американски дцк - ефектите от тези мерки ще са с ефект близък до този на ядрената бомба. Историята за съжаление не е праволинейна. Нейният двигател са не спокойните, изпълнение с всеобщо щастие и благоденствие времена. Нейният двигател са смутните времена, в които човек е изправен на прага на силите си и за да оцелее влага всичко от себе си. През тези смутни времена човечеството набира енергия, която го движи и след това в спокойните времена. Тази енергия обаче сега сякаш вече е изчерпана. Ако трябва да направя аналог с миналия век, сега може би сме на прага на Първата световна война. Спомняте ли си, че и тогава България беше изживяла няколко кратки години на подем и самочувствие.
По данни на комисията от Конгреса, проверяваща целесъобразността на програмата на Treasury Department's bank bailout, американските данъкоплатци са излъгани с около $ 78 милиарда! (ДОСЕГА!) Под прякото и еднолично ръководство на финансовия министър на Буш - Treasury Secretary Henry Paulson, са изплатени $ 254 милиарда за активи на закъсали банки, които струват около $ 176 милиарда, похарчени по т.н. TARP (Troubled Asset PReleif Program) програмата - обявява комисията в публикуван вчера рапорт.
"Тези оценки всъщност са много консервативни", каза U.S. Rep. Alan Grayson, Democrat, който е член на комисията от Флорида. "Накрая може да излезе, че тези активи са без никаква стойност. Това са масивни помощи за фаворизирани проблемни институции при които с пари на данъкоплатеца се правят опити да се поправят грешки, направени с пари на инвеститорите".
Публичният дял в националната банкова система продължава да нараства, заедно с опитите на администрациите на Буш (преди) и Обама (сега) да "издърпат" САЩ от най-дълбоката поне за 2 поколения рецесия. Програмата TARP,гласувана от Конгреса, предвижда $ 700 милиарда, $ 350 милиарда от които вече отидоха в банките с доста спорен ефект.
Председателят на въпросната комисия - Harvard Law Professor Elizabeth Warren заяви, че съотношението на стойността на активите е 66 цента ($ 0.66) за всеки долар, а не долар за долар. "Ако намерението е било да се субсидират институциите (банките - бел. моя), то това би трябвало това да бъде ясно на американските граждани, за да знаят къде отиват техните такси и да се проведе надлежния дебат дали това е удачно.
Когато Paulson прокламираше TARP, той нееднкратно обяви, че това не е раход за американския данъкоплатец, а инвестиция, която няма да коства нищо на американците.
Сега, на върха на този план, който по всеобщото мнение не проработи, се одобриха нови около $ 800 милиарда, този път при президента Обама.
Струва ми се че антикризисните мерки спират естествения ход за излизане от кризата. Пазарът искаше фалити с шанс за бърза 'шокова терапия' с последващ положителен тренд, а мерките безмислено удължават агонията. Е, все пак човешко е да се страхуваме от шокове, нали?
Е, голям апокалипсис, голяма загубена година, няма що - брутният световен продукт щял да нарастне само с 0.5% - е значи ще изядем и ще изпием пак толкова, колкото и миналата година. А какво ще стане ако падне с 20, 30, 50% например? Но то цялата парадигма е грешна, приема се като верую постоянен ръст, година след година... защото финансовите инструменти и широките пари са много повече, отколкото имат покритие с реални активи, и трябва да носят доход всяка година, което поражда този натиск за растеж на всяка цена. И докога така? Докато изконсумираме всички ресурси на земята, та за 2-3 поколения напред нищо да не остане? Я малко затягане на коланите!
Много слажно взе да става. Защо простичко не се погледне на нещата. Да се започне от там - какво е нужно в житейския път на човека: жилище, храна, облекло, развлечения, стоки за потребление, здравеопазване. Тук е философски въпрос - да си го дискутират специалистите - как да се планира, как да се организира обществения строй - сиреч - разменни механизми (от времето на финикийците до ден днешен пари????), разпределение и т.н. Е тук някъде да срещнахте необходимост от военни, банки, чиновници от какви ли не измислени службици. Тази пасмина ако се впрегне да произвежда ще има излишък, а при нормални условия за оценка на труда и разпределението ще стига за мнозина. Явно никой не се сеща, че както се споменава в мюсюлманската религия "човек гол идва на този свят и пак така си отива" (да ме простят мюсюлманите, че вероятно не цитирам точно, но смисъла е този, все пак съм си християнин) а те благата (в момента под формата на пари) са концентрирани в престъпно малък на брой ръце. Рецептата е за съжаление световна всеобхватна гражданска война и радикална промяна на остарелия модел на капитализма, с оглед преразпределение на произведените блага. Това за съжаление не е сигурно че ще се случи. Утопията наречена "комунизъм" ако се ревизира и се вземат някои положителни идеи които да се развият и да се избегнат недостатъците които доведоха да срива му, може и да се получи?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.