От местопрестъплението: Косово

Страхът от нов конфликт

между сърби и албанци ни най-малко не е намалял с времето. Поредният сблъсък между представители на двете общности стана на 27 август, след като албански семейства поискаха да се нанесат да живеят в Северно Косово, където има предимно сърби. Две седмици по-рано възрастно сръбско семейство - Богдан и Траянка Петкович, бяха открити застреляни в къщата им близо до Гниляне. Въпреки че засега косовската полиция отрича да има етнически мотиви за убийството, инцидентът повиши напрежението в Косово.

Именно заради това присъствието на силите на НАТО КФОР продължава да е значително – 13 829 военни. Ако натовците си тръгнат, ние тръгваме с тях, признават представители на косовските албанци. Засега успокоението, че това няма да се случи, дойде на 13 август лично от генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, който заяви, че КФОР остават в страната. "Фактът, че посетих Косово няколко дни след като поех официално поста, ясно показва, че то ще бъде основен приоритет през моя мандат", обяви новият генерален секретар.

Плановете на алианса предвиждат натовските сили да не напускат страната, но постепенно тяхната численост ще бъде намалена за сметка на изграждащите се в момента косовски сили за сигурност. Те трябва да започнат да действат в средата на септември, а първото съкращаване на КФОР ще е факт половин година по-късно. За разлика от 1999 г., когато за първи път влязоха в Косово, за да наложат мир, задачите на натовските сили сега са различни – да разговарят с хората и да информират местната власт за проблеми между отделните общности. За целта в американския контингент в Косово са били създадени специални екипи за връзка и наблюдение. Ежедневно групи от минимум пет души излизат от американската база "Бондстил", за да се срещат и говорят с хората. Според капитан Джонатан Широма населението е много дружелюбно към екипите. Това обаче важи по-скоро за косовските албанци. Всяко преминаване през населена със сърби територия е съпроводено с изпълнени със съмнение погледи.

Основен проблем пред Косово продължава да бъде

Капсулирането на сърбите

които отказват да приемат съществуването на новата държава. Емблематичен за това разделение е град Митровица в Северно Косово. "Много внимателно следим какво става в тази част на страната, защото тя продължава да е тест за стабилността", признава Широма.

Северно Косово все още се ползва с протекцията на Белград, който доставя безплатно ток за живеещите там сърби, а стоките, идващи от Сърбия, не се обмитяват. Преминавайки моста на река Ибър, която разделя Митровица на албанска и сръбска част, сякаш влизаш от една държава в друга. За разлика от останалата част на Косово, където от години използват еврото като средство за разплащане, сърбите все още пазаруват с динари. Надписите по улиците са написани на сръбски, а почти на всяка къща има развято сръбско знаме. Дори мобилният оператор, който покрива района, е сръбски, а не националният за страната.

Сърбите открито бойкотират и създаването на институциите в Косово, отказвайки да участват в тях. В момента Прищина разчита изцяло на външна помощ, за да създаде свой съд, полиция и митници. От 6 април в страната действа най-голямата цивилна мисия на ЕС в чужбина – EULEX. НАТО пък помага на косовското правителство да създаде сили за сигурност. Те ще са с обща численост 3300 души и се смятат за бъдещата армия на страна, макар че никой не го признава официално. Процесът върви трудно, тъй като целта на международната общност е новите структури да бъдат мултиетнически. Това обаче засега не се получава.

По данни на НАТО 1% от косовската полиция са представители на сръбското малцинство. Само 7 сърби пък участват в силите за сигурност. Според източници от алианса в населените със сърби райони все още работят хардлайнери, които не разрешават на сърбите да се включат в полицията и силите за сигурност.

И без бойкота на сърбите обаче институциите в страната работят трудно, което обяснява и големия процент на безработица, контрабанда, корупция и неразкрити престъпления.

В момента е трудно да се каже какво произвежда Косово. Дори плодовете и зеленчуците в страната се внасят от съседна Македония. Едва 40 % от населението има работа - в администрацията, строителството и в международните сили. Заплащането на чиновниците е между 350 и 400 евро. По-голямо – 600-700 евро, е в частния сектор, обяснява шофьорът Ардиан Бериша, който работи в една от компаниите, обслужващи международните сили. Част от жителите на Косово с помощта на роднини от чужбина са отворили кафенета, магазинчета за дрехи, автомивки или складове за авточасти втора употреба.

За повечето от продадените стоки обаче не се плащат данъци, тъй като се внесени нелегално и съответно никой не издава касови бележки. Вносът е от Турция, Румъния, Черна гора, Германия и Хърватия. Едва от началото на годината в страната е започнал да се осъществява нещо като митнически контрол. На граничния пункт в Северно Косово, близо до гр. Лепосавич, митничарите просто записват имената и номерата на паспортите на шофьорите на товарните автомобили. Пунктът не разполага с информационна система, по която да установи дали дадено лице е издирвано за някакво престъпление.

Подобно на България, един от най-доходните бизнеси в Косово е нелегалният внос на гориво, окупиран от местната мафия. През декември 2008 целият внос е бил напълно контрабанден. Загубите са били по 2 млн. евро на седмици, посочва Александра Джордже, говорител на митническата служба в EULEX. След създаването на митнически екипи загубите са намалели до 100 хил. евро на седмица.

По думите на Ментър Шала, председател на албанската асоциация на разследващите журналисти, в страната има силно развита сива икономика и правителството по никакъв начин не помага на хората. Всички публикации за корупция в изпълнителната власт се подминават с мълчание от местната полиция, разказва Шала. Такъв е случаят с бивш министър, отговарящ за строителството, който успоредно с това чрез фирмата си печелил поръчки за изграждане на пътища. В неофициални коментари представители на EULEX също споделят мнението, че косовските албанци

Имат полза от контрабандата

и затова не искат държавната система да заработи. Съмненията за това бяха подхранени през последните дни и от премиера Хашим Тачи и президента Фатмир Сейдиу, които се противопоставиха на подписването на споразумението за полицейско сътрудничество между европейските сили и Сърбия. Очакванията на EULEX са, че документът ще помогне за засилване работата на косовската полиция и на граничния контрол със Сърбия. Според правителството обаче споразумението е незачитане на независимостта на Косово. Срещу документа се обявиха на 25 август и от местната група "Ветевендосе" (Самоопределение), чиито членове разбиха 28 автомобила на EULEX в центъра на Прищина.

Нежеланието за сътрудничеството със сърбите е явно и сред редовите полицаи от албанската общност. Алджи е един от полицаите, които охраняват моста на река Ибър. Той е косовски албанец и спира за проверка автомобилите, идващи от сръбската част на гр. Митровица. Застанал с ръка на кобура, той следи внимателно ситуацията от другата страна на моста. "Трябва да ги избием всичките (бел. ред. - сърбите), защото те убиваха нашите жени и деца" - така той отговаря на въпроса каква е в момента ситуацията в града. Но уточнението, че паравоенните отряди на Белград, а не децата и жените от другата страната на реката, са извършвали тези убийства, полицаят е категоричен: "Не, те бяха, нашите съседи."

На 45 километра от Митровица няколко часа по-късно Алън Робинсън си тръгва уморен след поредния ден в центъра за изчезнали лица. Той признава, че най-тежкият въпрос, на който предпочита да не отговаря, е как се чувства, докато върши работа си. Робинсън напуска центъра, знаейки, че на следващия ден го очаква поредната жертва на косовския конфликт. Засега не е ясно дали е албанец или сърбин.

Алън Робинсън показва чувалите, с които са събирани тленните останки на жертвите от косовския конфликт
Фотограф : Панайот Ангарев

Все още митническият контрол в Косово не е на необходимото ниво
Фотограф : Панайот Ангарев