Под щастлива звездичка

Лека-полека връзката стана съвсем ясна, особено след като Радован Караджич, а след него ген. Ратко Младич и Горан Хаджич бяха арестувани и изпратени набързо на Трибунала за бивша Югославия от сръбските власти и така отпадна другият ключов препъникамък. Когато ЕС либерализира визовия режим със Сърбия през декември 2009 г., бяха изключени паспортите, издадени от т.нар. Координационно управление за Косово и Метохия към сръбското МВР. Въпреки протестите на косовски сърби Белград преглътна това решение, което на практика очерта Косово като самостоятелна юрисдикция. Както знаем, белият шенгенски списък е достатъчно сериозен стимул за какви ли не политически ангажименти. А през есента на 2010 г., няколко месеца след като Белград изгуби битката в Международния съд, където си търсеше правата по идея на външния министър Вук Йеремич, ЕС обвърза напредъка на Сърбия с разговори с Косово по "технически въпроси" от общ интерес.

Техническото скоро ескалира в политическо: през юли миналата година опитът на правителството в Прищина да установи контрол над два КПП със Сърбия – Яринье и Бърняк – буквално подпали общините на север със сръбско мнозинство. Месец по-късно Ангела Меркел отиде в Белград и каза в прав текст на Борис Тадич, че условието е не само изпълнението на постигнати споразумения, а и цялостното премахване на паралелните институции на север от р. Ибър.

След като косовски сърби стреляха по немски войници от мироопазващите сили на КФОР, Германия блокира даването на кандидатски статут на Сърбия през декември и поиска формула за участието на Косово в регионалните институции, премахването на барикадите по граничните пунктове и пълно прилагане на вече договорения между Прищина и Белград режим за съвместно управление на границата. И така следващият кръг разговори изкова компромиса с бележката под линия. Същевременно на 23 февруари полицейски части преминаха от Сърбия в Косово и вдигнаха барикадите при Яринье и Бърняк. Всичко това – в името на позитивен отговор от Брюксел на сръбските аспирации за кандидатски статут. И не без активно лобиране от страна на САЩ, чието влияние в Прищина надминава това на ЕС. Но нека първо видим дали Белград ще направи и още една крачка - да не отвори секции в Косово по време на предстоящите парламентарни избори, които трябва да се проведат най-късно на 6 май.

Реално погледнато, кандидатският статут на Сърбия не е кой знае какво постижение. Македония е кандидат още от 2005 г., но заради гръцкото "охи" не е започнала преговори за членство. Едва ли ще е лесно и за Сърбия да преодолее следващото препятствие. Но дори и така, Тадич и неговата Демократическа партия ще използват добрите вести от Брюксел, за да вдигнат изборния си резултат.

Точно както направиха през 2008 г. По онова време Тадич подписа Споразумението за стабилизация и асоцииране с ЕС броени дни преди вота, докато тогавашният премиер Воислав Кощуница громеше документа като заговор на Запада срещу Сърбия. За разлика от тогава обаче днес подкрепата за членството пада – от около две трети от гражданите до малко над половината. И сега, както и преди, изборите са удобно средство за натиск върху Брюксел. Защото алтернативата на коалицията около Тадич са националпопулистите от Сръбската прогресивна партия (СПП) на Томислав Николич, известен с прозвището си Тома Гробаря. Проучвания дават на "напредняците" над 7% аванс пред демократите. Често се чуват спекулации, че макар да размахва СПП като плашило пред ЕС, Тадич може да избере вариант голяма коалиция с Николич.

Споразумението със Сърбия дава

Голям шанс за Прищина

То отваря път за преговори с ЕС за установяване на договорни отношения, които ще помогнат на Косово да се превърне от обект на стабилизационните усилия на Брюксел (мисията ЕУЛЕКС е най-голямата операция по линия на Общата политика по сигурност и отбрана) в що-годе зрял партньор. Посланието към Белград е, че не може да държи евроинтеграцията на Косово като заложник, а към Прищина – че усилията на всяка страна ще бъдат възнаградени и никой няма да остане пренебрегнат.

През януари еврокомисията започна диалог за визова либерализация с Косово, което към момента е последното черно петно на шенгенската карта в Западните Балкани. Героят в случая е министърът по европейските въпроси Вльора Читаку, която натиска за реформи, като например въвеждането на биометрични паспорти. Ако ЕК започне работа по предварително проучване за споразумение за стабилизация и асоцииране, тя ще даде рамо на правителството на Хашим Тачи, което месеци наред бе в частична изолация заради обвиненията в участие в нелегална търговия с човешки органи през 90-те. Тачи е изправен под натиск и от движението "Самоопределение" на Албин Курти, което се противопоставя на преговорите с Белград и е срещу международното присъствие в Косово. Разходете се из Прищина и навсякъде ще видите графити "EULEX: Made in Serbia".

За съжаление с такива послания няма как да се спечели симпатията на сърбите в четирите северни общини, където 99.7% наскоро гласуваха на импровизиран референдум против властта на Прищина. В три от общините, включително Звечан, откъдето е семейството на тенис супергероя Новак Джокович, на власт е Демократичната партия на Сърбия на Кощуница. С вота ДСС, която открито отхвърля членството в ЕС, направи директен опит да саботира Тадич. Но топката е на терена на Прищина и засега е трудно да се види как точно ще бъдат интегрирани общините със сръбско население. ЕС е против деленето на Косово, но трябва да напрегне дипломатическото си въображение и да изработи ефективна стратегия на моркова и тоягата както спрямо Белград, така спрямо Прищина. Бягането от решения и очакването, че такъв сложен териториален спор ще се реши по вълшебен начин благодарение на привлекателността на членството в ЕС, няма как да проработи.

А докато Сърбия и Косово бавно и славно крачат към ЕС, нищо чудно в бъдеще да видим още ред звездички, бележки под линия, уговорки, баланси и други дипломатически трикове за постепенното разрешаване на един от най-заплетените конфликти в Европа.

*Димитър Бечев е директор на българския клон на Европейския съвет за външна политика