Циганско лято

Френският закон за "пътуващите хора" (както ги наричат във Франция и Белгия) от 2000 г. постановява, че всяко населено място с над 5 хил. души трябва да има специално обособен парцел, на който да се разполагат подобни катуни или биваци. За сметка на това кметът може да изсели всички, които бивакуват извън позволените места, като дори може да не чака съдебно постановление. По-малко от половината градове обаче имат такива специални места, а много ромски катуни са извън тях дори там, където те съществуват - един български такъв например беше "отседнал" в едно предградие на Париж.

Борбата с тези сборища нито е нова, нито е специално насочена срещу чужденци. Размириците са били причинени от френски роми, а само в един от лагерите им в Сен Етиен например е имало 11 акции от началото на тази година. През 2009 г. пък по обвинение в нелегален престой в страната над позволеното са били експулсирани над 5 хил. души, а Франция дори въведе практиката да плаща по 300 евро на възрастен и 100 евро на дете, за да се отърве от чужди роми.

Проблемът е очевиден: бидейки граждани на ЕС, нищо не спира ромите да се завърнат обратно, както мнозина сигурно и правят. Затова Париж работи усилено по системата "Оскар", която ще взима биометрични данни от изгонените, за да бъдат спирани на границата, ако искат да влязат пак. Според регулациите такива данни могат да се вземат само доброволно и не е твърде далечно предположението, че някои роми вероятно ги дават в замяна на парите, които получават.

Проблемът не е само френски, румънски или български. Една от причините е във възприемането на ромите в Европа като монолитна група, без вътрешни различия или мотивации. Фотограф : reuters

Стратегията на Саркози

Причината този път случаят да добие такава популярност е чисто политическа. Никола Саркози се намира в най-ниската точка на популярност от избирането насам - според изследванията на общественото мнение от юли едва 26% от хората одобряват дейността му. Причините са много и далеч не са свързани само с кризата. Само в последните два месеца партията на Саркози и правителството му бяха разтърсени от огромен скандал с нерегламентирани дарения от най-богатата жена във Франция - наследничката на империята L'Oreal Лилиан Бетанкур.

"Това управление си мисли, че всеки път когато има криза, може да сведе проблема до въпроса за сигурността", казва Надеж Ругару, изследовател и преподавател в Института по политически науки в Париж (Sciences Po). "Те смятат, че ако публиката ги вижда как се противопоставят на всичко - на САЩ, на ЕС, на глобализацията, на исляма, ще ги смята за велики." Според нея основен проблем в политиката на Франция е все по-честото използване на това простичко обяснение и дава за пример как все повече областни управители в страната (с които кметовете обсъждат полицейските акции срещу катуните) са бивши полицейски служители.

В материал за в. Le Monde френският прокурор Людовик Дюпри също се обявява против използването на наказателния кодекс за решаване на социални проблеми. "Той може да предпазва и ще е много добре да се ползва срещу дискриминацията, отколкото в нейна полза. В повечето случаи неговото прилагане е просто илюзорно решение. При социалните проблеми той е като пистолет - ако го извадиш твърде рано, всички плащаме."

Къде е България?

За България проблемът вероятно няма да е грандиозен. От всичките близо 400 хил. "пътуващи хора" във Франция едва около 15 хил. са чужденци, като от тях още по-минимално количество са с българско гражданство. Но колко точно са никой не може да каже. Засега е ясно единствено, че няколко десетки българи ще бъдат върнати този и следващия месец.

"Става въпрос за разфомироване на тези гета и действия спрямо хора, които са извършили два типа нарушения - нерегламентиран престой и незаконно упражняване на професионална дейност", уточни пред "Капитал" българският посланик в Париж Марин Райков. Той не вижда драма в мерките, които френските власти предприемат, и посочва, че българското МВР поддържа непрекъсната връзка с френската полиция. "Това е естествена практика за всяка държава, що се отнася до пребиваващите на нейна територия, които са извършили закононарушения." 

Извън диалога между вътрешните министерства в Париж, София и Букурещ обаче има добър повод да започне по-голям дебат. Дълго време, докато се подготвяха за членство в ЕС, България и Румъния бяха наблюдавани строго за правата на малцинствата и за тяхната интеграция. Повече от ясно е, че тези въпроси още не са решени. Париж дори заплаши Букурещ с блокиране на влизането в Шенген, ако не работи за интеграцията на това малцинство, което в Румъния варира между 500 хил. и 2 млн. Предвид факта, че огромна част от изселените и разбити катуни във Франция са обитавани от местни роми обаче, очевидно е, че проблемите не са ограничени до Източна Европа или новите членки. 

"Това е европейски проблем", категорична е Надеж Ругару. "Трябва да харесваме различията, но не го правим съвсем. Трябва да сме равни, но великите страни са все още велики и сами." България, каза Ругару пред "Капитал", може да седне на масата и да каже на останалите в ЕС: "Нека си поговорим като равни какво можем да направим."