Иван Иванов: Парите не са много и с тях не се злоупотребява толкова

Сега няма нито национален съвет, нито стратегия, нито програма, или ако има, аз не знам. Да, глобалното затопляне и финансовата криза са приоритети на всяко правителство днес, но и ромският проблем трябва да е приоритет, защото е проблем на цялото общество. А в сегашното българско правителство ромската тема не се разглежда сериозно, не е приоритет.

- Защо?

По много причини, главно защото няма политическа воля. Някои политици виждат, че тази общност се нуждае от протегната ръка, да се изпратят децата на училище, да се намери работа според квалификацията на тези, които я имат. Но политиците нямат куража да го направят, те се боят да се ангажират с ромския проблем - големият страх е, че ще загубят политически вот. Който се е хванал с циганския проблем, не е успял, особено ако не е циганин. Освен това се повишава напрежението в крайнодесния край на политическия спектър, където също реагират. Това носи политически негативи.

Втора тема е кой отговаря за прилагането на политиките. Не може един човек, един отдел или едно министерство да поеме отговорността за ромите. Даже цялото Министерство на социалните грижи да поеме тази отговорност, то не е в състояние да реализира ефективно тази програма, защото тя трябва да включва елементи на здравеопазване, образование, жилищно настаняване - области, които не са в компетентността на това министерство.

И трето - тъй като това е дългосрочен проблем, даже някое от правителствата да е сметнало, че трябва да се предприемат мерки, един мандат няма да му стигне, а не е сигурно дали следващото правителство ще има същата воля.

- Само държавните институции ли са отговорни?

Интеграцията е двустранен процес - не може мнозинството да чака малцинството да се интегрира само, нито малцинството да чака да бъде интегрирано. Не може държавата да е пасивна и да чака циганите сами да си съборят къщите, да си хванат куфарите и да идат да живеят в смесени квартали, сами да си построят чешми и канализация. И двете групи трябва да имат активно участие в интеграцията.

Нека оставим тези предразсъдъци, че ромите не искат образование, не искат да работят, не искат да се десегрегират. Не знам кое е това човешко същество, което ще избере да живее в гетото пред едни нормални условия с течаща вода, канализация, баня, училище, магазин, аптека. Няма хора, които не искат да бъдат интегрирани.

- Европейският бюджет и различни донори наляха солидно количество пари в проекти за ромското включване. Къде са резултатите от тези инвестиции?

За парите е много интересен въпрос, който се обсъжда дори от хора, които нямат представа от проблема. Европейската комисия казва, че в предприсъединителния период от програмата ФАР са похарчени около 275 милиона евро за проблеми, свързани с ромската тема, в цяла Европа. Тази сума изглежда много сериозно; неромите се чудят защо толкова пари се заделят само за ромите, а ромите се чудят къде са тези пари, щом в живота им няма промяна.

Примерно една голяма конференция се организира на европейско ниво, за тази конференция се харчат 500-600 хиляди евро. И после се отчита, че тези пари са похарчени по програми, свързани с ромската интеграция. Тоест не всички пари, дадени по ромския проблем, са отишли за инфраструктура във Факултета или за по-добри условия в 48-мо училище. Те не са дадени за подобряване на ромското положение, а за политики, семинари, конференции. Така че хората не трябва да се заблуждават, че ромите някак си са откраднали парите.

Истина е, че много нероми работят по ромските проблеми, така че обвинението, че се краде, би трябвало да важи и за тях. Тоест парите, първо, не са много, и, второ, не се злоупотребява толкова много с тях. Злоупотреби може да има с всички каузи, които привличат пари - правата на децата, правата на жените, пари могат да изчезнат по какъвто и да е проект. Ромските проекти не са нито изключение, нито краен случай.

- Трябва ли българското правителство да отдели много повече пари от бюджета за ромските проблеми?

Не. Аз съм много против което и да било правителство да има специфична ромска политика, ромска група, отдел или министър по ромските проблеми. Тази позиция ме прави много непопулярен сред европейските роми.

Ако българското правителство инвестира в подобрена инфраструктура, ромите ще бъдат сред най-облагодетелстваните, защото са най-лишени от такава инфраструктура. Ако образованието в България куца и правителството инвестира в по-ефективна цялостна образователната политика, тогава ромите ще са най-облагодетелствани като хора, които най-много имат нужда от образование и чиито деца най-често отпадат от училище. Това важи във всички области, ако една политика е ефективна като цяло, то ромите само ще спечелят. Не е достатъчно обаче само да се вливат пари - защото има много политики в Европа, където много е инвестирано, но резултатът не е пропорционален на инвестицията.

Друг въпрос е дали трябва да наричаме това интеграционна политика. Не всички роми в България имат нужда от интеграция. На мен ми е много обидна тази дума. Защото в Европа, когато се говори за интеграция, най-често става дума за нови имигрантски общности, които са дошли преди 20-40 години, първо-второ поколение имигранти, които трябва да се приобщят към местните. Ромите живеят в България и Европа от 600-700 години. Така че тук не говорим за чужда група, която трябва да бъде интегрирана в местната общност.

Важно е ромите да имат равен достъп до образование. Това е въпрос, който вълнува много националистите, не само в България, защото когато стане дума за равен достъп, те веднага казват - какъв ви е проблемът, училищата са отворени, вие не си изпращате децата, кой ви лишава от равен достъп. Но равен достъп за мен е ромското и неромското дете да учат заедно и да получават равен шанс за добро образование. Детето от Факултета, от 75-о училище не получава същото качество на образование като детето, което учи в центъра на София.

- Българско дете от малко село също не получава същото качество на образованието като връстниците му от центъра на София. Къде е разликата?

Съгласен съм, но тук говорим и за общуване и културна среда. Дете, което е израснало до 18-ата си годишнина в сегрегираната среда на Факултета, в един момент трябва да излезе и да се срещне с външни хора. Те го възприемат като чужд, защото не е израснал с другите българи. Второ, живеейки отделно, тези хора взаимно не познават културата си, по-точно българите не познават етническите специфики на ромската култура. Незнанието за културата и традициите води до предрасъдъци, стереотипи, които много често се проявяват в расизъм и дискриминация.

- Какво тогава ще реши проблема, ако не е повече пари? Поредната стратегия?

В България не е имало стратегия, тепърва започва да се работи за някакъв вид стратегия. Рамковата програма за интеграция на ромите е основата за бъдещата политика по въпроса на българските правителства. Когато казвам, че не трябва да има ромски фондове, това не значи, че не трябва да се инвестира в ромската общност. Инвестицията обаче трябва да бъде част от обща политика и подход.

Ако 2-3-ма души отговарят по темата в социалното министерство, те трябва да са експерти по всичко и пак няма да могат да помогнат, ако някой се обърне към тях с проблем на образованието, защото това е работа на друго министерство. Тоест ромската проблематика не може да е отговорност само на едно министерство, каквато и да е политиката, трябва да се прилага от всички институции.

В този дух би трябвало да се мисли и за Декадата на ромското включване, която вече изтече наполовина. Много хора се заблуждават, че декадата е една голяма река от пари, която тече от много богати хора за интеграцията на ромите. Идеята на Световната банка и "Отворено общество" беше правителствата да вземат за основа проектите, които получиха международно финансиране в последните 15-20 години, и да поемат процеса на подобряване на ромските общности. Един проект не осигурява продължителност. Той е финансиран за година, а след като парите са свършили, и политиката свършва.

Това са едни паралелни на държавната системи, които бяха създавани и подпомагани от външно финансиране, т.нар. пилотни проекти. Но когато спре външното финансиране, тази политика умира, ако не бъде поета от държавните институции.