Джелем, джелем* из Европа

Една скандализирана велика държава

От Париж последва също така унищожителна реакция. Премиерът Франсоа Фийон заяви, че е скандализиран от реакцията на Рединг. "Франция е велика суверенна държава. Прилагаме собствения си закон, не сме в училище, няма да позволим да ни третират като ученици", каза и Пиер Льолуш. Подобни реакции дойдоха и от президента Никола Саркози, а френски сенатори посъветваха Рединг "да приеме малко роми в родния си Люксембург". Предложението им явно e било посрещнато "на нож", защото се наложи френският външен министър Бернар Кушнер да се обажда на люксембургския си колега Жан Аселборн, за да го увери в "общото ни желание да продължим приятелските отношения и сътрудничество между нашите страни".

Рединг се превърна в героиня за медиите и правозащитните организации, но явно натискът на френското възмущение дойде в повече на президента на еврокомисията Жозе Барозу. В сряда той призна, че реакцията на заместничката му е била твърде емоционална. Самата Рединг се извини за сравнението с Втората световна война. От Елисейския дворец приеха изявлението й с ледено великодушие.

Въпреки това завихрилият се спор продължи на и без това бедната откъм теми среща на европейските лидери в четвъртък. Дипломати, пожелали анонимност, казаха, че на срещата в Брюксел Саркози е крещял на Барозу и му е поискал извинение. Повечето присъствали лидери нарекоха епизода "обмен на мнения", а за скандал намекна само българският премиер Бойко Борисов.

Няма такъв случай

Докато еврокомисията се застъпваше за българските роми, българското правителство продължи с резервирания курс по темата и отказа да се включи в спора между ЕС и "великата суверенна държава". Причините са няколко - според говорителя на външно министерство Весела Чернева, върнатите от Франция български граждани са се прибрали доброволно и не са били третирани групово или на етнически принцип. Второ, те са едва 41 - доста по-малко от стотиците румънци, върнати от Франция и дори по-малко от българите, върнати от Белгия за същия период (45 души). Трето, Франция е едва на трето място сред страните в ЕС по брой на върнати български граждани (за тази година първа е Белгия със 155 души, втора - Финландия със 134, по данни на МВнР).

Най-важната причина София да се опитва да стои встрани от казуса обаче даде премиерът Борисов в четвъртък - "България няма случай с роми. Искате да вкарам държавата в нещо, което не съществува, за да ни попречи за Шенген", посочи той. Действително от Франция вече се чуха намеци, че заради ромската криза членството на България и Румъния в Шенгенското пространство може да бъде отложено. Това звучи като силен аргумент София да се снишава. Друг въпрос е дали тихата дипломация ще помогне.

Политическият пожар по темата вероятно скоро ще утихне, а решение по проблема с интеграцията на ромите тепърва ще се търси. "Аз до известна степен разбирам поведението на френското правителство, защото това са големи колонии, които живеят под мостове, в бараки, в нечовешки условия, целият район се замърсява, тези хора не работят", обясни Иван Иванов, изпълнителен директор на Европейската служба за информация за ромите, лобистка организация, базирана в Брюксел. "Естествено, ако не работиш и живееш в бедна общност, ти си уязвим. Ако властта не вземе мерки за теб, има друга сила, която ще те привлече - криминалният свят", добави той.

Връщаме ви проблема

Изглежда, все повече европейски страни разглеждат ромите като проблем, не само европейски, но и собствен - криминален, социален и интеграционен. Това води до все по-честото таргетирано на цялата етническа група. Според Анелис Балдачини, адвокат в брюкселския офис на "Амнести интернешънъл", "няколко европейски правителства имат ясна и систематична програма, насочена срещу ромите".

Има пресни примери - през август Германия обяви намерение да експулсира 12 хил. роми обратно в Косово. Швеция и Белгия също депортират роми. Италия, където преди две години имаше акции, подобни на френските, само преди дни обяви, че ще експулсира хиляди румънски роми от Рим. "Утре може Испания да реагира по същия начин и да почне да гони имигрантите, защото Испания е с най-много имигранти роми, с 500 хиляди румънци там. Испания, Ирландия също вече се оплакват от имигранти роми", посочи Иванов, според когото всяка страна, ако види, че има начин да се освободи от имигрантите си, ще го направи.

Ключът от гетото

Европейските институции и страните членки тепърва ще търсят решение на този казус, но според Иванов то ще е ефективно само ако е съвместно, а не поредната политика на парче. "Tрябва да има общ европейски подход, с който всяка страна да се съобразява, вместо да чакаме поредната държава да почне да гони, за да се възмутим колко са лоши и как нарушават европейските принципи", каза той. "Амнести интернешънъл" също смятат, че е необходимо прецизиране на националните законодателства, което да не допуска експулсациите да се случват по етнически принцип и в разрез с човешките права. "Това може да стане само с открит диалог между страните членки, който обаче трябва да върви паралелно с другия много труден диалог - за интеграцията на тези хора и изваждането им от бедността", каза Балдачини пред "Капитал".

Ако не друго, настоящият скандал подготви почвата именно за това - честен диалог между все повече държави с личен интерес да се намерят работещи решения. Остава те да са дългосрочни, а не просто да отложат следващия скандал. Поне вече на всички е ясно, че изходът от ромските проблеми не води към Париж, Ром или Стокхолм.

* От цигански - пътувал съм, пътувал съм