Втечненият газ е най-добрата алтернатива за Европа

Очаквате ли този дебат да раздвижи и проекта за газопровода "Набуко"?

Най-малкото сега вече не е валиден един от аргументите на критиците на "Набуко" - че нуждата от природен газ в ЕС няма да нарасне съществено в следващите години. Въпросът е как ще подходим. Ще означава ли това засилено използване на втечнен газ? Или пък ще се реши, че в дадената ситуация има смисъл да се купува допълнителен газ от допълнителни доставчици по допълнителни канали? И двата варианта са възможни, но смятам втечнения газ за по-вероятния.

Защо смятате, че втечненият газ е по-добрата алтернатива?

Доставките могат да се адаптират много по-лесно спрямо нуждите. Когато например потребностите нараснат по време на много студена зима, можеш да си купиш повече газ. Когато имаш нужда от по-малко, купуваш по-малко. Проблемът с газовите доставки от Русия не е толкова, че Москва в определени ситуации прекъсва захранването за Украйна или Беларус по политически причини. Голямо влияние има и фактът, че в дългосрочните договори за доставки между "Газпром" и европейските потребители са заложени фиксирани количества газ, независимо дали страните от ЕС имат нужда от тези количества или не.

Ако се обвържем с още повече суровина от газопроводите с подобни договори, Европа не би могла да използва голямата гъвкавост в цените на пазара на LNG. В този смисъл ще има опит за противопоставяне на тези дългосрочни договори за доставки на фиксирани количества с гъвкавите сделки с LNG, които могат да бъдат модифицирани по всяко време.

Откъде ще дойдат доставки на втечнен газ за Европа?

Те могат да дойдат предимно от страните в Персийския залив като Катар. Алжир също вече играе голяма роля в доставките на LNG, предимно за Италия и Франция. Други сериозни производители на втечнен газ вече са или ще станат западноафриканските държави начело с Нигерия.

А какво ще е мястото на Русия в доставките на газ за Европа в бъдеще?

Много трудно е да се каже, защото е почти невъзможно да се правят наистина прецизни прогнози каква ще е потребността от енергия на Европа. ЕС има програма "Европа 2020", една от целите на която е повишаване на енергийната ефективност и засилване на ролята на възобновяемите източници. Въпросът е какъв успех ще има ЕС в постигането на тези цели. От това зависи колко енергия ще е нужна и тогава ще трябва да се реши кои енергийни източници могат да задоволят тези потребности. Изборът ще зависи и от цената на всеки от тези източници. Именно затова е трудно да се каже колко голяма ще е ролята на Русия в енергийните доставки за ЕС.

Заради тази несигурност за руското правителство е разумно да потърси алтернативни пазари. То вече го прави и ще продължава да го прави. Зависимостта на ЕС, Западните Балкани и Турция от газовите доставки от Русия означава и зависимост на Русия от тези пазари. Това не е добре за самата Москва, за нейната собствена енергийна сигурност и за търговските й интереси. Така че Кремъл предвидливо ще диверсифицира своите партньори.

Кои са тези алтернативни пазари за руския газ?

Важен партньор е Китай, но въпросът е каква цена ще е готов да плаща за руския газ. Според "Газпром" тя е значително по-висока, отколкото си я представя китайската страна. "Газпром" иска да върже цената на газа, който ще продава на Китай, с цената на суровия петрол. Пекин не иска да приеме това и предпочита да ориентира цената му спрямо тази на въглищата в региона. Има дисбаланс между двете страни и по отношение на количествата. Китай не е готов да се съгласи с това, което са приели европейски партньори на "Газпром" - клаузата take-or-pay в договорите за доставки (според която купувачът плаща за планирани газови доставки, дори и те да не са били получени - бел. ред).

Русия може да снабдява с LNG Япония, която вече е голям вносител на втечнен газ и като развиващ се пазар за тази суровина може да се превърне в естествен купувач благодарение на географската близост на двете страни. Южна Корея също е важен партньор за руския енергиен експорт. Естествено руската страна ще иска да увеличи износа си за Източна Азия и затова ще бъде принудена да се съобразява повече с китайските искания за съдържанието и ценовите формули в договорите.

А какви са алтернативите пред Европа освен руски газ по тръбопроводите и LNG? Споменахте и добив на шистов газ, но дали това е практически изпълнимо?

Особено важна страна с резерви на шистов газ е Полша. Там се води усилен дебат за използването му, за да се намали зависимостта от руския газ. Във Франция и Великобритания също има значителни залежи. Във Франция в момента обаче е наложен своеобразен мораториум за планиране на използването на шистов газ поне през следващите четири до шест месеца. Там за разлика от Полша има много по-силни екологични опасения.

Проблемите с шистовия газ наистина са предимно от екологично естество. За добива му се използват съединения между вода и химически вещества. Естествено възниква въпросът за опасността за подпочвените води. Колко голяма е тя и дали сме готови да поемем този риск? Европа е много по-гъсто населена от САЩ, където шистов газ може да се добива в ненаселени райони и тези преки екологични притеснения не съществуват в повечето случаи. Така най-голямата спънка ще е да се преодолеят екологичните задръжки, да се развият необходимите технологически изисквания или да се закупят адаптирани технологии от САЩ. А също и да се види дали не е по-евтино да се купува втечнен газ, вместо да се инвестират много средства в добива шистов.