Швейцария стъпва в плаващи пясъци с връзването на франка за еврото

Кой печели от стъпката?

Макар негативите да изглеждат много, всъщност има и редица позитиви. Ако мярката бъде успешна швейцарските износители ще са доволни, защото продукцията им ще поевтинее.

Облекчение ще изпитат и силно задлъжнелите във франкове полски и унгарски домакинства, което пък ще се отрази здравословно на банковия сектор в източноевропейските страни, тъй като ще намали дела на необслужваните заеми в тази валута.

Обезценката на франка би следвало да има позитивен ефект и върху българските домакинства и бизнес със заеми в тази валута. Към момента Българската народна банка все още не е обявила референтен курс на лева спрямо франка след намесата на SNB. Това трябва да се случи до няколко часа, като за да е валиден таванът швейцарската валута трябва да се котира у нас при нива от 1.6299 лв. за франк т.е. левът трябва да поскъпне с около 7%. Последният референтен курс на БНБ е от 3 септември, когато 1 франк у нас е струвал 1.7569 лв. Днес на междубанковия пазар у нас франкът вече поевтиня до 1.62 лв. за единици.

Златото изглежда другият печеливш от стъпката, тъй като тя показва на инвеститорите, че не са толкова устойчиви онези "инвестиционни убежища", които зависят от волята само на един играч да отговаря на търсенето (в случая - на централните банки, които печатат съответната валута). 

Кои губи от решението?

Въпреки позитивите за икономиката, повечето анализатори са на мнение, че SNB стъпва в бездънно море. Това е така, защото връзва франка към общата европейска валута, която също е с неясно бъдеще, заради дълговата криза в еврозоната. Или, както икономистите от Barclays определят стъпката на SNB, "закотвят франка в плаващи пясъци, което може да доведе до корабокрушения".

Отделно от това стъпката изглежда индивидуално решение, без координация например с Европейската централна банка, и поставя Швейцария в неизгодна позиция, ако например еврозоната сметне, че може да реши дълговите си проблеми с голямо обезценяване на своите дългови инструменти.

Ако към това се прибави и липсата на доверие от страна на инвеститорите в решимостта на SNB да поддържа определения курс на франка спрямо еврото, ситуацията за "най-сигурната страна в света" става още по-притеснителна. Така централната й банка се обрича на още загуби, а това пък си има своята политическа цена.

Подобна ситуация имаше миналата година, когато SNB отчете близо 20 млрд. франка загуба, заради тогавашната си интервенция в обезценяването на местната валута. Това разклати значително стола на управляващите я мениджъри, защото, макар да се нарича централна банка, SNB e на практика частна - нейни акционери са швейцарските кантони и частни инвеститори, които разчитат на доход от разпределението на печалбата на банката.

Освен това не е ясно дали и други държави няма да поемат по пътя на Швейцария и "валутната война", чието начало беше поставено от Китай, няма да прерасне в глобална такава. А това е много вероятно и страни като Бразилия вече открито говорят за това. Япония също смята да повдигне въпроса на срещата на Г-7 по-късно тази седмица.

Нож с две остриета е стъпката и за страни като Норвегия и Швеция, чийто валути сега се сочат като следващите "най-стабилни" след швейцарския франк.

Всъщност това прескачане от убежище на убежище  само говори колко силно притеснени са инвеститорите от настоящото икономическо статукво, чиято промяна е далеч отвъд валутната война и дълговите проблеми в Европа и САЩ.