Първата война на Швейцария

Валутата на Швейцария отдавна се смята за инвестиционно убежище - още от времето на войните и Голямата депресия. Поскъпването на франка обаче доби застрашителни размери за местната икономика сега заради изключително обтегнатите нерви на финансовите пазари от продължаващата вече три години финансово-икономическа криза. Новата доза проблеми в САЩ и Европа последния месец доведоха до панически разпродажби на всякакви рискови активи и покупки основно на злато и швейцарски франкове.

В резултат на бурното изливане на пари в Швейцария резервите на централната й банка SNB се удвоиха за една година по данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Валутата й добави 30% към стойността си спрямо долара и 20% спрямо еврото, което означава огромни загуби за местния бизнес, който основно търгува в евро - за всяка сделка в евро бизнесът автоматично отчита 20% загуба само от валутните разлики. Така стабилната Швейцария се оказа жертва на паническото търсене на сигурни активи.

Последни две години опитите на SNB бяха насочени главно към намаляването на основната лихва в страната до нулата и дори предоставянето на извънредни депозити на търговските банки, за да стимулират харчене, което да обезцени франка. Тези мерки обаче нямаха друг дълготраен резултат освен 20 млрд. франка загуба за банката през 2010 г., което сериозно разклати постовете на мениджърите й. Все пак, макар и национална, SNB e частна банка. Нейни акционери са швейцарските кантони, които държат 55% от капитала й, и частни инвеститори. Всички те разчитат на доход от разпределението на печалбата на банката. А такава просто няма - за първото полугодие на 2011 г. загубите й са пак големи - 10 млрд. франка.

През август основната лихва в страната дори стана отрицателна, като може да се каже, че банките таксуват клиентите си за краткосрочните им депозити. Въпреки това презумпцията, че франкът е безрисков, продължи да дърпа цената нагоре спрямо другите основни валути и остави SNB без изход. На нея просто и се наложи да приложи най-крайната, наричана още "ядрена" мярка за справяне със ситуацията - въвеждането на квазипаричен режим, с таван на цената на франка спрямо еврото от 1.20 франка за евро. За да изглежда още по-решителна, SNB обяви, че ще купува други валути в неограничени количества, т.е. ще продава неограничено количество свежо напечатени франкове, за да запази обявения курс за неизвестен период от време.

Колко ефективно ще е отровното хапче

С действието си SNB засега облекчава леко силно задлъжнелите във франкове полски, унгарски и румънски домакинства. Същото се отнася за всеки длъжник във франкове, включително и български. Но повдига и нови въпроси, които подкопават вярата в ефективността му.

Първият и най-важен въпрос е доколко франкът се обвързва с наистина стабилна валута, така че в дългосрочен период да не създава проблеми за режима. Колкото и логично да изглежда обвързването именно с еврото, заради дълбоките търговски взаимоотношения на Швейцария с другите европейски страни, толкова и неудачно може да се окаже то заради задълбочаващите се дългови проблеми на еврозоната, които разклатиха бъдещето на единната валута.

С решението си Швейцария се обрича да купува неограничени количества eвро, в което в момента са деноминирани половината от валутните резерви на страната. Това обаче само ще усложни дълговите проблеми на еврозоната и поставя Швейцария в неизгодна позиция, ако страните членки решат да разрешат проблемите си с обезценяване на задълженията си. Икономистите от Barclays описаха явлението картинно - "закотвят франка в плаващи пясъци, което може да доведе до корабокрушения".

От друга страна, според публикации в германския вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung швейцарците вече купуват френски и германски дълг, а не италиански и испански, което подлага еврозоната на допълнителен натиск. По думите на Джефри Ю от UBS, цитиран от Economist, "има голяма вероятност SNB да усложни положение както за себе си, така и всички останали". Причината е, че масираното изкупуване на германски дълг само сваля цената на еврото.

Не на последно място е опасността от инфлация с произход Швейцария. SNB може да печата колкото си иска франкове, но това рано или късно ще се пренесе в инфлация, а тя има навика да е много лепкава. Ако и прогнозите за анемичен икономически растеж в глобален мащаб за дълго време напред се сбъднат, това допълнително само ще усложни ситуацията за най-стабилната досега страна в Европа.

Колко време SNB ще удържи на натиска зависи и от действията на другите държави, към които тя прехвърли за момента гладните за убежища инвеститори. Едно е сигурно - че постъпката на Швейцария отвори нов фронт в започналата

Глобална валутна война

след рязкото сваляне на основните лихви в големите развити икономики заради финансова криза. След ожесточената битка между САЩ и Китай миналата година, в края на 2010 г. във войната все по-често се чува и гласът на развиващите се икономики като Бразилия. Затова и бразилският финансов министър Гуидо Мантега съвсем открито заговори, че светът вече е в нова валутна война. 

"Какво ще се случи, ако Япония реши да сложи минимален праг на йената спрямо долара от 75 йени за долар като средство да се бори с дефлацията", коментира Крис Търнър от валутния отдел на ING. Въпросът му всъщност е: какво ако и другите страни прихванат от болестта на Швейцария, което е съвсем реално, и решат верижно да започнат да обезценяват валутите си. Все накъде тази реакция трябва да спре или поне за отслаби ефекта си. Въпросът е къде, кога и как ще се случи това.

Япония вече показва, че може и изненадващо да се намесва на пазарите само и само да защити корпоративния си сектор от скъпата йена. Желанието обаче си има граници и анализаторите не очакват страната да премине към валутен режим.

Паническото търсене на сигурни активи обаче тласка инвеститорите към валути със стабилен фундамент и здрави публични финанси. По тази причина в момента следващите жертви на "търсещите инвестиционни убежища" инвеститори ще са по-предсказуеми дестинации като Норвегия и Швеция.

Кроните на двете страни от известно време се определят от анализаторите като удачни "пазители на стойност". И макар те да поскъпнаха значително спрямо останалите основни валути, някои анализатори все още смятат, че имат накъде да се покачват, преди ситуацията в Норвегия и Швеция да стане критична. В Норвегия след решението на SNB да върже франка за еврото кроната удари осемгодишен връх спрямо еврото. Там вече се чува и протеста на бизнеса, че кроната е твърде скъпа и трудно би се справил, ако продължи да се покачва.

"Сериозен проблем е, когато норвежката крона е толкова силна", коментира Нут Сунде, директор във Федерацията на норвежките индустрии пред Wall Street Journal. "Смятаме, че нивото й в момента спрямо долара и еврото , са на нива, които норвежкият бизнес не може да издържи". ???????

За разлика от Швейцария обаче Норвегия и Швеция все още могат да се борят с "любовта" на инвеститорите към валутите им чрез сваляне на лихвите и точно това намекна тази седмица Норвежката централна банка. Все пак, ако изключителната волатилност на пазарите се запаси още дълго време, не е изключено на двете страни да им се наложи да прибягнат и към смяна на паричния режим, с което да се включат във валутната война. А след тях не са много държавите със стабилни икономики, които могат да се причислят към "инвестиционните убежища".

Всъщност това прескачане от убежище на убежище само говори за паниката, обхванала инвеститорите в глобален мащаб. Те продължават да надуват и цената на златото, което вече е на нива над 1850 долара за тройунция, т.е. с 25%  по-скъпо спрямо два месеца назад. 

Какво следва

Това лудо търсене на безрискови активи обаче само надува нови балони, които оттук нататък ще тласкат малкото стабилни икономики към радикални мерки за запазване на конкурентните им предимства. По всичко личи, че засега всяка страна ще се опитва самостоятелно да разреши вътрешните си дисбаланси без оглед на застрашителните външни такива. Историята показва точно това през последните близо 200 години, през които светът е преминал през няколко различни модела на световен финансов ред. Различното сега е в липсата на форсмажорни обстоятелства като световни войни и изключително силно развитите търговски взаимоотношения заради глобализацията. Колкото по-дълго обаче продължат боричканията между отделните силни нации, толкова по-застрашителна е опасността от значително забавяне на международните търговски отношения, които сега движат света напред. А май трябва бързо политиците да решат какъв ще е новият финансов ред. Иначе хаосът ще е за дълго.

Автор : Капитал Преглед на оригинала