Дмитрий Муратов: Русия сама подхранва тероризма в Кавказ

Това, за антиамериканизма, има ли връзка с теориите за заговора на Запада срещу Русия и за необходимостта от "управлявана’"демокрация?

Идеята се експлоатира. Споменатите антиамериканисти риторично питат: "Защо животът ни е толкова лош? Защо всичко само поскъпва? Защо средната пенсия е под 200 долара?" И сами си отговарят: "Вината е в Запада, в НАТО, това е офанзива към границите ни. Онези гадове в Съвета на Европа и в САЩ се опитват да ни лишат от суверенитет, но ние си имаме свой собствен, уникален суверенитет!" Така, с постоянното насаждане на концепцията за външна заплаха, същите тези хора оправдават укрепването на силовите структури, несменяемостта на властта, отсъствието на свободни избори. Те казват: "Живеем в състояние на война, за какви избори ми говорите!?"

Отсъствието на плуралистична телевизия е част от създаването на специфична идеология, където хората трябва да са наясно, че така ще бъде, докато сме обкръжени от врагове. Тяхното кредо е: "Живеем в затворено общество, така че не разчитайте на ценности и възможности, които съществуват в отворените общества."

Интересното е, че всичко това е проява на една особена носталгия по СССР. Когато по времето на Леонид Брежнев Кремъл казваше на народа: "Нямаме тоалетна хартия, но затова пък имаме ракети" си беше горе-долу така. В гастрономите се продаваха само два вида салам – "Докторская" и "Любительская", понякога около Нова година пускаха и "Сервилат". Но пък имахме танкове, ракети, подводници. И оттогава поколението, което беше младо в епохата на Брежнев, с носталгия си спомня колко добре си е живеело, макар животът да беше тежък. Нямаше нищо за ядене, но родината беше огромна, бяхме заплаха за целия свят, ракетите ни можеха да стигнат до Лос Анджелис. Това беше странна форма на патриотизъм, който не беше насочен към подобряване качеството на живота вътре в страната, а по-скоро обърнат с омраза към отричането на другия свят, светът отвън. Струва ми се, че някаква промяна в тази концепция започна да се забелязва едва след като Дмитрий Медведев дойде на власт.

Казвате, че в Русия няма свобода на словото, но има свобода на получаване на информацията. Как става това?

Да, така е. Примерно в Русия има четири централни телевизионни канала. И четирите, тоест 100%, са изцяло контролирани от държавата по отношение на програмиране и излъчване. Естествено, че това не е телевизия, която разпространява информация, а се занимава с пропаганда. За онези, които са над 50-годишни, телевизията продължава да бъде основен източник на информация и средство за формиране на мнение. За каква свобода на словото можем да говорим?

При британската телевизия BBC примерно нещата стоят другояче. И там корпорацията е държавна и работещите в BBC са държавни служители. Обаче тези хора отразяват позицията на обществото, а не на държавата. В Русия медиите обслужват интересите на държавата, а не на обществото и в този смисъл няма свобода на словото. Затова пък има свобода да получиш информация. Първо, в Русия стремително се увеличава броят на компютрите, свързани с интернет. Преди пет години имаше 15 милиона компютъра, днес са 60 милиона. Нека допуснем, че две трети от ползващите ги гледат предимно порнография, пазаруват онлайн и чатят в мрежата. Остават поне 15-20 милиона души, които ползват интернет за получаване на нецензурирана информация. Съществуват сериозни, независими руски интернет информационни системи, примерно Lenta.ru, интернет страниците на ежедневниците "Коммерсант", "Ведомости", нашият вестник "Новая газета", има я и радиостанцията "Эхо Москвы". Така че ако даден мислещ човек се интересува какво всъщност става, винаги може да намери нецензурирана информация, не е задължително да стои пред телевизора и да чака да го информират.

По съветско време беше много по-трудно, пишещата машина "Ерика" можеше да поеме не повече от шест копия през индиго и след това трябваше информацията да се разпространява на ръка. Беше опасно и бавно. Разбира се, съществуваше и тогава прототип на социална мрежа, примерно разпространяваната чрез самиздат "Хроника на текущите събития", но може ли да се сравняват тези шест копия на печатна машина със седемте милиона посещения месечно на интернет страницата на "Новая газета" примерно?

Кои са най-опасните теми за разследващи журналисти в Русия?

Тези теми са четири, но и четирите са свързани помежду си. Първо, радикалните националисти, чиито възгледи, естетика и методи са много близки до фашистките. Второ, службите за сигурност. Трето, корупцията по най-високите нива на властта. И четвърто - ситуацията в Северен Кавказ. Това са най-опасните теми. По време на парламентарните избори през декември и президентските през март догодина степента на опасност за разследване на тези теми ще се изостри рязко. Опитните ни сътрудници имат интуиция и най-често знаят как да се оправят в опасни ситуации.

Критичният период в редакцията е, когато даден разследващ материал е вече подготвен и сме изпратили запитване на засегнатите в текста лица - чиновници или политици или бизнесмени - с молба да коментират или да потвърдят информацията, с която разполагаме. Понякога това са дни, през които натискът върху редакцията и върху журналистите се увеличава значително. Получавали сме предложения за баснословни суми - до 250 хиляди долара - само и само да не публикуваме дадена статия. Имало е и сериозни заплахи към наши сътрудници, няколко от тях платиха с живота си. Укривали сме временно наши сътрудници, за да не бъдат намерени. Срещу един от коресподентите ни в Краснодарския край беше извършено покушение, по чудо остана жив. Сега живее в една от европейските столици под специална програма за защита на застрашени журналисти.

В последния си доклад американската Freedom House предупреждава за "непрекъснат спад" в свободата на словото в бившия Съветски съюз. Каква е вашата оценка?

Ще изразя несъгласие с Freedom House, ако става дума за Русия. През последните няколко години блогосферата в страната направо експлодира - около 1.5 милиона руснаци имат блогове, поне 150-200 от тези блогове редовно се следят от десетки хиляди хора. Въпреки опитите тези блогове да бъдат елиминирани - чрез кибер атаки или други методи - те са място, в което съществува жива, нецензурирана обществена дискусия. Това го нямаше дори само преди пет години. Ако Freedom House имат предвид, че условията за работа за журналистите са трудни - да, така е. Убийствата на журналисти продължават да са неразкрити - това също е истина. Държавната цензура върху журналистите е тежко бреме - точно така е. Не се намират смелчаци да работят като разследващи журналисти в Северен Кавказ - и това е истина. Но ако Freedom House имат предвид, че в Русия няма развитие или тенденция за развитие на свободни медии - лично аз не съм съгласен с такова заключение.