Завръщането на царя

Това е знаменателно събитие - последният човек, управлявал толкова дълго, е съветският диктатор Йосиф Сталин. Русия днес не е СССР, но критиците на Путин и народният хумор побързаха да го приравняват по-скоро с Леонид Брежнев. Факт е, че от времето на разпадналия се съюз насам, страната не е имала водач с такъв силен захват върху властта, способен собственоръчно да я насочи накъдето пожелае - за добро или за лошо. 

Президентът с twitter и човекът с властта

Изненадващото в случая не беше толкова завръщането на Путин, което мнозина прогнозираха неведнъж и два пъти, колкото начинът, по който се случи. Зад ръкоплясканията и бурното одобрение на форума на "Единна Русия" прозираше зле прикрито публично унижение за настоящия президент Дмитрий Медведев.

В продължение на четири години Медведев работи, за да разграничи образа си, доколкото може, от този на Путин и да се превърне (поне така изглеждаше) в алтернативен политик със собствен глас, решения и инициативи. В последните месеци това стана особено видимо: след като отстрани собственоръчно московския кмет Юрий Лужков, а после и приближените на Путин от бордовете на държавни компании, Медведев нееднократно намекна, че вижда кандидатурата си като логично продължение на своя първи мандат.

Тези намеци се изпариха във въздуха над хокейната арена "Лужники", където той, който получи властта на тепсия от Путин през 2008 г., сега му я върна с поклон. "Вашите ръкопляскания ме освобождават от задължението да обясня защо смятам, че Путин е подходящ за кандидат", каза Медведев на делегатите. Другото, което пропусна да обясни, е защо изведнъж сметна себе си за неподходящ. "Той не каза нищо, защото, ако трябваше да бъде искрен, разбира се, щеше да каже, че иска да е кандидат", казва Маша Липман, експерт по обществени и регионални въпроси в руския център Carnegie.

Какво точно е довело до това решение на Медведев няма да стане ясно: спекулациите варират от това, че той винаги е бил само фасада, до предположенията, че е бил натиснат да се откаже от поста. Случайно или не, малко по-рано дойде провалът на един политически проект, който беше свързван с президента - "Правое дело" на Михаил Прохоров. "Не вярвайте на онези, които ви казват, че винаги са знаели за това. Напротив, привържениците на Медведев бяха искрено убедени в неговите перспективи, а тези на Путин далеч не бяха уверени, че той ще се съгласи да се кандидатира", казва Модест Колеров, главен редактор на популярната руска агенция "Регнум.ру". Според него решението е било взето съвсем скоро и причината е, че "номинацията на Медведев няма да позволи консенсус на болшинството избиратели и политическата класа". Медведев, с други думи, е станал проблемен за статуквото, защото е разглеждан като слаб президент.

Публичната "оставка" на Медведев го лиши от легитимност буквално за една нощ. Тя превърна опитите на чуждестранните политици, сред които Барак Обама и Ангела Меркел да го ангажират в диалог и да виждат в него различен водач от Путин, постфактум в смешни. "Всичко, което стана - махането на губернаторите, увеличаването на президентския мандат, всичко е било договорено според мен още преди началото на мандата му", казва Липман. "Той говори много, но направи малко. Не се превърна в самостоятелен играч и следователно не е добър водач." Разликата между него и Путин в крайна сметка се оказа в това, че Медведев има туитър акаунт.

Големи надежди и малко проблеми за начало

Така единственият човек, който очевидно продължава да е способен да управлява и смирява различните интереси в руската върхушка и същевременно да печели одобрението на хората, се връща официално начело на Русия. На форума на "Единна Русия" Путин изглеждаше спокоен и дори развеселен. Бъдещето обаче  няма да е толкова безоблачно, колкото се очертават президентските избори.

Първо, защото Русия от 2011 г. е съвсем различно място от онази през 1999 г. Руският бюджет изглежда солиден и добре подплътен с резерви, но икономиката пострада значително от кризата, а възстановяването й ще изисква структурни промени, които да я направят по-модерна и по-малко зависима от износа на суровини и газ и петрол. "Зад повечето инициативи на Медведев стоеше консенсус и те ще бъдат продължени. А главната точка в тях е радикална модернизация", категоричен е Колеров.

Путин със сигурност е наясно с проблемите на икономиката и с факта, че рейтингът му спада непрекъснато от 2009 г. насам. Как обаче човек, който вече е бил на власт над десетилетие, ще се превърне изведнъж в радикален реформатор? Речта му, която беше и програмна предизборна платформа, носеше ужасно много обещания: вдигане на пенсиите, на средните заплати, опрощаване на задължения, строг ценови контрол над комуналните услуги и най-вече 6-7% ръст на БВП годишно. Това ще трябва да бъде постигнато в години, в които ситуацията няма да става по-лесна, а може би напротив.

"Сега ще му е много по-трудно, отколкото преди, коментира кореспондентът на Economist за Русия и Източна Европа Едуард Лукас. Цените на петрола, които бяха голям дивидент за него, вече не са същите. Беше време, когато имаше над трилион долара приходи от газ. Което означава, че стандартът на живот на обикновените руснаци се повиши и това беше огромен успех. Но за съжаление през този период се разрасна политическата корупционна машина и сега Путин ще трябва да управлява същата тази машина, но с много по-малко средства."

Първите напрежения вече избиха в неочаквана жертва: финансовият министър Алексей Кудрин, който е на поста си от началото на управлението на Путин, подаде оставка. Кудрин изрази публично несъгласие с плановете на все-още-президента и очевидно бъдещ премиер Медведев за изливане на пари във въоръжените сили. Медведев поиска те да се увеличават постепенно и през 2014 г. да са с 2 трлн. рубли отгоре - повече от общия бюджет за образование. Кудрин, който е стожер на фискалната строгост, категорично отказа да излива пари в нереформирана система като военната и след директен разговор с президента напусна. Предвид че това е най-дълго служилият финансов министър в Г-20, наложил бюджетна и данъчна реформа в руската икономика и вдигнал я на крака от фалита на Елцин до сегашното й стабилно състояние, този удар е значителен. Кудрин може и да остане в администрацията (като шеф на централната банка например), но внезапно открилият се конфликт говори за по-дълбоки проблеми, като например продължаващият отлив на чуждестранни капитали.

Докато смъртта ни раздели

Най-притеснителното около завръщането на Путин обаче не е дали ще бъде по-добър реформатор или не. Дори да не бъде, системата, която изгради, всъщност няма друг избор. "Не е въпрос на желание - той трябваше да се кандидатира, категорична е Маша Липман. Основното му постижение е стабилността на Русия днес - и той трябва да го запази. Стабилност в случая означава политически монопол, но хората оценяват това. Той стана върховният арбитър. В известен смисъл Путин е политиката в Русия."

Това е проблем, тъй като системите, изградени не на институции, а на личности, са вътрешно нестабилни. Опитайте се да си представите какво би се случило днес в управляващата класа в Русия, ако го нямаше факторът Путин. "Тази групировка във властта се запъти към доживотно управление, казва политологът Лилия Шевцова пред "Новая газета". Те вече не могат да избягат от тази логика. И това е главният резултат от рокадата."

Това прави всяка криза на доверието към Путин криза на цялата система. И логично поставя голяма въпросителна върху възможността му (дори да има желание) да прави резки промени. Да си цар е едновременно чудесно и ужасно.