Рунд първи: Монти срещу италианските синдикати

Нежелана промяна 

Срещу него обаче се изправя русокосата синдикалистка с пресипнал глас, която е и първата жена-ръководител на лявата Италианска генерална конфедерация на труда (CGIL). Тя се противопоставя на твърдението на премиера, че само чрез облекчаване на строгите рестрикции за уволнение на служителите може да се осигури работа на младите и безработните.

"Монти е единственият, който е "прекалено защитен" от законите. Бих искала да ми покаже тези "прекалено защитени" работници, за които говори", каза Камусо в интервю за "Ройтерс". 

Трите основни синдикални конфедерации – CGIL на Камусо и по-центристките CISL и UIL, вече организираха серия от стачки срещу плановете на правителството за строги икономии. А сега се очаква ответната им реакция срещу трудовите реформи да бъде още по-твърда. Причината е, че те засягат интересите на по-голямата част от членовете на синдикатите, които са работници над средната възраст в големи и средни компании. Всъщност синдикалистите често са обвинявани, че защитават правата на онези, които са вече достатъчно защитени от закона, а пренебрегват младите работници, които нямат нито права, нито някой, който да ги представлява.    

Те обикновено са назначавани на временни договори, които не предоставят никаква защита на служителя, независимо дали той е без опит или е висококвалифициран. Началните заплати пък са на същото равнище, каквито са били и през 80-те.  

"Италия е застаряваща нация и синдикатите са силни, защото представляват средностатистическия гласоподавател, който е над 50-те и работи като за пред пенсия", твърди пред "Ройтерс" Франческо Джиаваци, професор по икономика от миланския университет Bocconi. 

Единствена опозиция 

Около 30% от италианците членуват в синдикатите. В CGIL членуват почти 6 млн. души, половината от които са пенсионери. В CISL членовете са 4.5 млн., а в UIL – 2.2 млн. Така че в момента единствената опозиция на Монти, който се радва на подкрепата на основните италиански партии, са синдикатите.

56-годишната Камусо предупреди премиера да не се опитва да отмени спорния член 18 от италианския трудов закон. Той е приет през 1970 г. и задължава компаниите с над 15 служители да връщат на поста незаслужено уволнените си служители, като напълно им изплащат изгубената заплата. Член 18 се превърна в символ на раздвоения трудов пазар в Италия, тъй като такава защита не съществува за малките фирми или за многобройните младежи на временни договори.   

Решителността на Монти да реформира пенсионната система и пазара на труда само обедини доскоро разединените три синдиката и им даде нова обща цел. Монти все още се радва на широка популярност заради надеждите да изиграе ролята на спасител на Италия от дълговата криза.

Но синдикатите могат да използват партийното си лоби, за да му противодействат. Например CGIL има силно влияние над най-голямата опозиционна Демократическа партия, на която разчита Монти за необходимото му парламентарно мнозинство. 

"Ако положението с дълговата криза в Италия не се подобри, чувството на несигурност ще продължи и Монти ще получи шанса да въведе реформите. Но ще сгреши, ако мисли, че може да го направи, без да се споразумее със синдикатите", казва пред "Ройтерс" Паоло Фелтрин, професор в университета в Триест.  

Вече прехвърчат искри между Камусо и министъра по труда Елза Форнеро, 63-годишна университетска преподавателка, която се разплака на пресконференция, докато съобщаваше новината за орязването на пенсиите.  Камусо обаче изглежда не се е трогнала от сълзите й и заяви, че е "много изненадана от такава атака срещу работниците от страна на жена". В отговор Форнеро обвини синдикалистката, че подклажда социално напрежение. Какъвто и да е резултатът от този двубой, синдикатите без съмнение ще окажат силна съпротива, прогнозират анализаторите.