Докато Рим гори

Колко откъснат беше вече медийният магнат от действителността показват изявите му на срещата на Г-20 в Кан в началото на ноември. Докато лидерите на водещите световни икономики угрижено обсъждаха как да не позволят на Европа да потъне и да удави глобалния растеж, Берлускони весело обясняваше, че в Италия всичко е прекрасно, ресторантите са пълни и няма свободни места в самолетите и курортите. Това накара дори иначе сдържаният в. Financial Times да възкликне емоционално в редакционен коментар: "В името на Бога, Италия и Европа, върви си!" И макар да блъфираше до последно, след като пазарната паника изстреля доходността на десетгодишните италиански облигации до непоносимото ниво от 7.5%, вечният оцеляващ все пак обеща да си отиде.

Ние не сме Гърция

"Италия не е в толкова лошо състояние, колкото някои други проблемни страни. Но ако сегашните лихвени нива се запазят, тя ще бъде тласната към несъстоятелност", коментира пред "Капитал" Филип Уайт, икономист от лондонския Centre for European Reform. Според него има още малко време, тъй като повечето италиански държавни облигации са с дълъг падеж и следващото правителство в Рим може да се опита да възстанови доверието. "Въпросът е дали не сме стигнали повратната точка, от която няма връщане назад. Притеснявам се, че може и да сме", казва Уайт.

Наистина, ако сравним Италия с Гърция, от която започна всичко, между тях има някои смущаващи прилики, но и важни разлики. Първият паралел е политическата култура в двете страни, която ги прави алергични към структурни реформи. Това си има неприятен резултат - загуба на конкурентност, заради която например някога прочутата италианска текстилна индустрия вече залязва, а най-големият производител на Апенините Fiat обмисля дали да не каже "аривидерчи" на родината и да премести централата си от Торино в Детройт. Второто сходство е ненавистта на гърци и италианци към плащането на данъци. Тези две неща са причина в последните 15 години Италия да крета с муден растеж от средно 0.75% (за догодина се очаква почти невидимо движение от 0.1%).

Същевременно най-важната разлика с Гърция е, че въпреки гигантския си дълг от близо 2 трлн. евро (120% от БВП) Италия няма проблем с платежоспособността. Публичните й финанси съвсем не се управляват зле и в последните години бюджетът винаги е бил на плюс. Това, което разяжда страната, не е хроничната задлъжнялост, а хронично слабият растеж. Както и оперетната политика, която пресуши и последните капки доверие към Рим.

Със или без Берлускони

"Проблемът не е италианската икономика. Проблемът си ти." С тази реплика според италианските медии финансовият министър Джулио Тремонти е приключил една от последните си кризисни срещи с Берлускони. Факт е, че премиерът милиардер, дошъл за първи път на власт през 1994 г. с обещанието за "либерална революция", така и не успя (или не пожела) да направи нито една голяма и смислена реформа. Дългият му престой във властта се описва с една дума - парализа.

Но и след като той си тръгне, няма гаранция, че това ще се промени. Дори и неговият наследник да се казва Марио Монти - уважаван икономист, президент на престижния милански университет Bocconi, изкарал два запомнящи се мандата като еврокомисар в Брюксел, донесли му прякора Супер Марио. Причината, обяснява Емилиано Алесандри, е, че Италия има лоша политическа култура, исторически слаби институции, структурни икономически слабости, висока толерантност към злоупотреби и корупция по високите етажи на властта. "Берлускони беше израз на тези проблеми, но не ги създаде. Той не е вирус, който проникна в нашата иначе здрава система, не е нещо, което сме прихванали отвън. Той е продукт на собствената ни слабост. Да вярваме, че всички тези проблеми ще бъдат решени само защото ще имаме ново правителство на националното единство, би било доста наивно", казва анализаторът от German Marshall Fund.

Според Алесандри вероятността Монти да оглави новото правителство е най-добрата новина, но и създава леко плашеща ситуация, в която няма план Б. "Той е последният ни останал коз. Ако Монти се провали, това ще е краят, защото не знам кой друг може да успее."

Непосредствената задача сега е да се спре пазарната паника, която може да погълне третата икономика в еврозоната. Защото, както обяснява Филип Уайт, "дори новото правителство да направи всички структурни реформи на света, ако трябва да се финансира при лихви от 7.5%, Италия е обречена". Нервността на инвеститорите може да бъде успокоена само от решителна интервенция на Европейската централна банка (ЕЦБ). "В момента ЕЦБ изпраща много противоречиви послания и ясно показва, че когато се намесва, го прави неохотно. И пазарите не вярват, че тя наистина стои зад Италия. ЕЦБ трябва да покаже, че е готова да извади неограничено количество пари, за да свали доходността по италианските облигации", казва икономистът от Centre for European Reform. Ако това бъде съчетано с убедителни действия в Рим за промени в закостенелия пазар на труда, пенсионната система и други затлачени сектори, за да се върне растежът, Италия все още има шанс.

Залогът не би могъл да бъде по-голям - оцеляването на еврото, на банковата система и здравето на световната икономика. Дори и без Берлускони все още много неща могат да се объркат фатално.