Ще облага ли Европа финансовите сделки без Великобритания?
Reuters се опитва да отговори да ключовите въпроси за данъка върху транзакциите
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
До март финансовите министри на Европейския съюз трябва да представят план за данъчно облагане на финансовите транзакции. Такова мнение изрази в понеделник германският канцлер Ангела Меркел. През уикенда британският премиер Дейвид Камерън се зарече да блокира въвеждането на такъв общоевропейски данък, защото ще се отрази негативно на търговията в Лондон.
Германия и Франция върнаха в политическия дебат идеята за данък, който наподобява предложението на американския нобелов лауреат Джеймс Тобин. В началото на 70-те години той предлага данък въху валутните преводи, който да намали спекулациите.
Доскоро идеите на Тобин бяха широко отхвърляни, но дискусиите за новия данък се водят на фона на силно обществено недоверие към банките вследствие на финансовата криза. Агенция Reuters представя ключовите въпроси и препятствия, с които ще се сблъска финансовата мярка.
Как на практика ще работи данъкът?
Миналата година Европейската комисия предложи от 2014 г. да се въведе схема за облагане на търговията с акции, облигации и деривати. Така може да се наберат 57 млрд. евро. Голяма част от средствата ще дойдат от Великобритания, най-големия център за търговия в региона. Данъкът би приличал на сегашния британски гербов налог от 0.5% при търговията с акции. С него през финансовата година до април 2011 г. хазната е привлякла близо 3 млрд. паунда.
Според предложението на Брюксел, което трябва да бъде подкрепено от всички 27 страни членки, за да стане закон, сделките с акции и облигации ще се облагат с 0.1% от стойността им, а с дериватите – при 0.01%.
Данъкът би трябвало да бъде приложен за всички финансови транзакции между финансови фирми, от които поне едната е базирана в Европейския съюз. Набраните средства ще се използват за централния бюджет на ЕС и за държавите членки.
Какви са пречките пред въвеждането на данъка?
Плановете могат да се окажат трудни за осъществяване. Европейската централна банка критикува идеята, защото може да прогони търговците. Швеция е сред най-изявените противници на данъка. Причината е, че финансовата търговия от Стокхолм се пренесе в Лондон, когато държавата въведе свой данък в средата на 80-те години.
ЕК се опитва да разработи формула, която да разпростре влиянието на данъка, като вземе предвид не само мястото на сделката, но и други фактори. Например ако германска банка сключи сделка с испанска банка в Лондон ще трябва да плати данъка не в британската столица, а в Испания и Германия.
Ако ЕС изпълни плановете си за свой, вътрешен финансов данък, миграцията на търговията може да се случи в глобален мащаб, тъй като е малко вероятно САЩ или други държави да приложат подобна мярка. Г-20 се отказа от опитите за споразумение за таксуване на транзакциите заради противопоставянето на САЩ, Китай и Великобритания.
Без подкрепата на Великобритания, общ данък в ЕС е невъзможен. Но това не значи, че по-малка група от държави в общността не могат да възприемат собствен данък.
Ако Лондон блокира общия данък, може ли еврозоната сама да го въведе?
В понеделник Ангела Меркел заяви, че еврозоната може да възприеме собствен данък върху транзакциите, ако всички държави в ЕС не могат да се споразумеят.
В самата еврозона обаче съществуват различия. Държави като Ирландия настояват данъкът да се прилага или във всички 27 държави, или да не бъде въвеждан изобщо. Дъблин се настани в сянката на Лондон като основен център за администриране на финансови потоци в Европа. След банковия крах в Ирландия рекламирането на финансовата индустрия се превърна във водещ приоритет на правителството.
Експертите не са единодушни дали данък в еврозоната или по-малка група от държави в ЕС ще сработи. Според едната група такава схема няма да събере достатъчна политическа подкрепа – данък върху финансовите транзакции само в еврозоната е безсмислен, защото това ще породи огромни изкривявания между държавите.
Втората група от специалисти твърди, че вариантът с еврозоната е работещ, ако парите се събират правилно, например подобно на британския гербов налог. Трябва да се наложи принципът на облагане, който да е свързан не с мястото, на което е сключена сделката, или с финансовата институция, а с произхода на активите.
6 коментара
Кой ли ще спечели накрая.
Доста трудна задача,това само ще прогони търговците!
По-скоро глупава идея.
С няколко думи - държавите събират пари от данъци и ги управляват. Дълговата криза в ЕС доказва за пореден път, че те не могат да управляват ефективно събраните от данъци пари и прибягват до пари назаем за да си покриват разходите на бюджета. И това се е повтаряло година след година безкрай.
Изниква въпроса, защо да увеличаваме средствата, с които да разпола властта чрез нов данък при положение, че тя не може да управлява ефективно парите от настоящите данъци? Най-просто, ако вие дадете пари на някой назаем и той ги погуби ще му давате ли още и още и сумата да расте?
Аз мисля, че парите трябва да остават колкото може повече там, където се управляват най-добре а имено в джоба на този, който ги е спечелил.
Основната задача, която трябва да реши ЕС е как да предостави възможност на икономиките от ЕС да растат и то без намесата на държавата. Такъв растеж би бил далече по-устойчив. Всичко останало са някакви козметики. Просто е ясно, че самите държавите от ЕС са надценени тъй като икономиките им не работят добре но това няма да се промени със събирането на нови данъци.
До коментар [#4] от "dreamer":
грешните ти допускания се дължат на липса на целеполагане, облагането е само един от инструментите на държавата, а управлението на този ресурс не е самоцелно преразпределение.
по - малко държава в бизнеса не е релевантно на налаганото заключение: по- малко държава в обществото, което води до настоящата антиутопия.
стопанската дейност трябва да е с по- ясно дефиниран обект и да се ограничи намесата на бизнеса в сектори, в които конкуретния модел е неприложим, точно заради смисъла на икономическата теория... разпределение на дефицитни блага... а който не е забелзал - не всички блага са дефицитни и не всички стоки се оказаха блага.
До коментар [#5] от "vyrnym.izezo":
Не съществуват сектори, в които да не е приложим конкурентния модел. Нито енергетика, нито инфраструктура, нито здравеопазване, нито образование, нито военния. Навсякъде е приложим и си се прилага на отделни места. Просто държавната власт на много места в стремежа си да спечели за себе си от съответния сектор се стреми да го задържи. Всичко е що е плод на човешкия труд трябва да си остане в ръцете на този който го притежава. Държавната собственост е фикция наложена за да оправдае замяната на собствеността на суверена от миналото с цел запазване на собствеността под контрола на властимащите.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.