🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Какви са пречките пред пакта за стабилност на ЕС

Дори противоречията между страните да бъдат изчистени, не е ясно доколко новият договор ще има ефект

Очаква се на срещата на върха на 30 януари пактът да бъде подписан от всички страни, освен Великобритания
Очаква се на срещата на върха на 30 януари пактът да бъде подписан от всички страни, освен Великобритания
Очаква се на срещата на върха на 30 януари пактът да бъде подписан от всички страни, освен Великобритания    ©  Francois Lenoir
Очаква се на срещата на върха на 30 януари пактът да бъде подписан от всички страни, освен Великобритания    ©  Francois Lenoir
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Европейските политици се опитват да постигнат споразумение за нов договор, който да наложи по-строги бюджетни правила в еврозоната и ЕС, но финалното споразумение и изправено пред някои пречки, свързани с опитите за омекотяване на част от мерките, пише Reuters.

Според премиера на Ирландия Енда Кени окончателният вариант на споразумението трябва да е готов в четвъртък. Очаква се на следващата среща на върха на 30 януари то да бъде подписано от всички страни, освен Великобритания. Предварителните разговори обаче не изчистиха всички противоречия, а Европейската централна банка (ЕЦБ) също остана недоволна.

Каква е целта на пакта?

Централно място в новия договор има налагането на правило за широко балансиран бюджет, т.е. страните да не харчат повече, отколкото са приходите им в средносрочен план. Договорът определя ограничение на структурен дефицит до 0.5% от брутния вътрешен продукт на страната. Германия в най-голяма степен настоява за тези промени, които ще позволят страните-нарушителки да бъдат санкционирани от Съда на Европейския съюз.

Очаква се споразумението да призовава за транспониране на новите мерки и в националните законодателства, макар че там ще има известна свобода на действие. Мерките целят да подплатят законово санкциите срещу страните-прахосници, с което да се предотврати разрастване на дълговата криза.

Дали ще проработи?

Голяма част от заложените мерки вече са част от съществуващото европейско право. Наскоро Европейската комисия получи разширени правомощия да санкционира тежко задлъжнелите страни, които не успяват да се справят с финансите си. Пактът цели да увеличи тези правомощия чрез участието на Съда на ЕС и увеличаване на ролята на комисаря по икономическите въпроси Оли Рен. ЕЦБ обаче е притеснена от наличието на "предпазна клауза", която позволява на страните да не спазват фискалните правила в случай на извънредни ситуации в икономиката. 

От какво се притеснява ЕЦБ

За централната банка на еврозоната е от особена важност пактът за стабилност да бележи нова глава на по-тясна икономическа координация между 17-те членки на еврозоната. По време на преговорите ЕЦБ даде редица препоръки в тази насока. Затова и според ЕЦБ "омекотяването" на пакта чрез въвеждане на предпазна клауза за извънредни ситуации е сериозна крачка назад. Ръководството на банката изказа подобни притеснения и заради омекотяването на изискването новите правила да бъдат вписани и в националните конституции.

Какви са другите пречки?

Някои държави се притесняват, че най-големите икономически сили в региона - Германия и Франция, ще използват новия договор, за да прокарат други политическите цели. Те биха могли да включват защитаваната от Берлин идея за обща европейска данъчна политика. На тази идея се противопоставят страни като Ирландия, които привличат чужди инвеститори чрез ниски данъчни ставки. Великобритания, която няма да подпише новия договор, се притеснява, че той допълнително ще отслаби ролята й в ЕС и намекна, че ще се противопостави на използването на Европейския съд и ЕК за неговите цели.

Ще бъдат ли успокоени финансовите пазари?

Пактът сам по себе си е малко вероятно да възстанови доверието на пазарите, като същевременно проточване на дебатите или отлагане на подписването допълнително ще го подкопае, отбелязва Reuters. Очаква се след като бъде ратифициран, пактът да влезе в сила от 1 януари 2013 г. Анализаторите отбелязват, че усилията на европейските лидери са насочени повече към предотвратяване на следващата криза, отколкото към справяне с настоящата.

Инвеститорите от своя страна се вълнуват повече дали подписването на пакта ще убеди Германия да отпусне по-голяма финансова помощ за еврозоната, например чрез гарантиране на общи облигации. Някои експерти коментират, че бюджетната стабилност в дългосрочен план ще бъде гарантирана в по-голяма степен от натиска на пазарите и горчивия опит на страни като Италия, а самият пакт няма да е от особено значение.

8 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945
    • - 1
    • + 1

    Като винаги слагат каруцата пред коня ".... усилията на европейските лидери са насочени повече към предотвратяване на следващата криза, отколкото към справяне с настоящата. ...." Първо да се справят с настоящата криза, която бавно но славно се задълбочава, после като се поучат от нея, да измислят нови "правила на капиталима"..... за Европа....
    Щото бюджетният дефицит, сам по себе си, не е "лошо", лошо става когато не се обслужва....

    Нередност?
  • 2
    goblenka avatar :-|
    goblenka
    • - 1
    • + 2

    До коментар [#1] от "boby1945":

    Тази криза не може да бъде преборена по този начин. Все едно, капитала сам да си пуска кръв и то - доброволно. Трябва всичко да се преработи - от общите правила за правене на бизнес, за бизнес отношения, заплащане, обвързаности, отговорности.... Веригата днес е много дълга, защото имаме глобално обвързване. Няма нито една стабилна връзка. Всяко звено е само за себе си и се опитва да изконсумира енергията на съседните, свързани с него! При такова взаимодействие, няма как да се излезе от кризата!

    Нередност?
  • 3
    bono_vox avatar :-|
    bono_vox
    • - 1
    • + 1

    Не виждам защо "извънредната ситуация" толкова притеснява ЕЦБ, ако има ясно разписано определение за извънредна ситуация. В противен случай си представете земетресение или ядрена авария, спешна нужда от изсипване на пари ....и нищо. Правителството е с вързани ръце защото няма право да харчи повече, отколкото изкарва.

    Нередност?
  • 4
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#2] от "goblenka":когато една система е в криза, тя първо трябва да се "измъкне" от кризата, после да мисли как да се преструктурира та повече да не се нахедря на подобни кризи...
    Кръв трябва да се "пусне", въпросът чия кръв...
    Много водещи икономисти говорят за пускане на кръв от спекулантите с държавни облигации, чрез отписване на 50-80% от дълга, така тези които са сбъркали, ще платят по голямата част от сметката....
    Меркозето е обаче на друго мнение, те искат с парите от реалният бизнес, прекарани пак през правителствата на прасенцата, но строго следени кое къде отива (което няма как да стане), да "компенсират" загубите на злощастните спекуланти....
    Т.е.свалят проблема от болната глава (спекулантите) на здравата (реалният бизнес), с което задълочават кризата....
    Реалните пари се правят от реалният бизнес...... спекулата не прави реални пари, тя прави спекулативни парета, уж ги има ама ги няма, когато потрябват...

    Нередност?
  • 5
    goblenka avatar :-|
    goblenka
    • + 1

    До коментар [#4] от "boby1945":

    Това, за свалянето от болната на здравата глава е вярно. Но, вярно е също така, че е нужна вярна диагноза, преди да се назначи лечение. В случая имаме една стъкмистика, едно надлъгване, едно надцакване... Няма как да се назначи такова успешно лечение при толкова прикрити проблеми. Едно е видно, друго скрито, на едно се набляга, надявайки се да се постигнат скрити цели... За това говоря, че трябва да се сложи нова основа и съобразно нея да се отбележат корекциите, които са наложителни. Те едва ли ще са харесвани от всички, но, щом са наложителни, ще се извършат. Няма друг начин. Ако тази стъпка се отлага, а вместо нея се търси стабилизация, няма да се стигне до такава, а проблемите ще се задълбочат. така корекциите ще са по-болезнени. Може би дори, след не дълго време, няма да има нужда от тях, защото тази структура ще се разпадне.

    Нередност?
  • 6
    tafricanski avatar :-(
    Теодор
    • + 1

    До коментар [#3] от "bono_vox":

    Извънредната ситуация е проблем, защото ЕК е слаба. Нагледен пример са ограниченията за работа на българи в "старите членове" на ЕС.
    В договора ни за присъединяване пише, че ограничения може да има за 2+3 години плюс още две, ако българите и румънците са заплаха за местния пазар на труда.
    5 години минаха, а много държави удължиха срока на ограниченията с още 2. За пазара на труда на колко от тях сме заплаха? На нито една.
    Само че ЕК тепърва започва проверки на ограничението. Междувременно, то си е в сила. Ако приемем, че ЕК наистина вземе нещата насериозно, тя ще каже след повече от година, че ограниченията са незаконни. Ще почне процедура. Държавите ще се оправдават. Ще се обясняват. Най-много да бъдат глобени. Междувременно, българските студенти в проклетата империалистична Нидерландия ще продължават да нямат право да работят не само в МакДоналдс, но и като асистенти в университетите си.
    Освен това, ЕК според мен никога няма да си накаже най-важните спонсори заради България и Румъния.

    Сега си представи същото нещо с реални пари, предизборни кампании, Италия, Унгария, Франция... През 21 век Франция депортира хора, граждани на ЕС, защото са цигани като част от предизборна кампания...

    Нередност?
  • 7
    bono_vox avatar :-|
    bono_vox
    • + 1

    До коментар [#6] от "Теодор":


    Мдаа, съгласен съм с теб. Въпроса е че ЕЦБто го изкарва едва ли не като вратичка за избягване на дисциплината, а ако е ясно определено тълкуването на тази клауза, тя може да бъде и полезна.

    Нередност?
  • 8
    tafricanski avatar :-|
    Теодор

    До коментар [#7] от "bono_vox":

    Наскоро един макроикономист ми обърна вниманието към ей това:
    http://en.wikipedia.org/wiki/Structural_deficit

    Нередност?
Нов коментар