Джонатан Алън: С икономии няма да забогатеем

Краткият отговор е да. Мисля, че това е основният въпрос, свързан с България, за който  правителството в Лондон получава писма с оплаквания от граждани и депутати. Някои стигат и до оплаквания в Брюксел. Което вреди на имиджа на България. Но не казвам, че всички случаи предполагат някакви злоупотреби от страна на държава и общини. По-скоро става въпрос за смесица от фактори. Някои хора са били много наивни. Ако купуваш имот в която и да е страна, без да го видиш, налице са потенциални проблеми. Но някои проблеми са резултат от трудностите с инвестициите, за които споменах. Хората бяха губеща страна в някои спорове, където съдът не беше обективен. Сега правителството ще създаде портал, в който ще обяснява всичко, свързано с покупката на имоти. Ще има и отворена линия за помощ и съвети. Искам да подчертая, че ние не казваме на правителството: вижте, трябва да помогнете на бедните, онеправдани британци. Не, ако законът е толкова сложен, той обърква и българите. Великобритания настоява именно за това: намаляване на бюрокрацията и пречките пред растежа.

Казвате, че ЕС трябва да се съсредоточи върху стимулиране на растежа. Вече и други държави се присъединяват към вашите искания. В същото време Германия и Франция наблягат върху мерките за икономии. Как ще се развие това противопоставяне на различни икономически виждания?

Мерките на икономии са част от решението. Във Великобритания преминаваме през тежък период на съкращаване на разходите, за да намалим дълга и дефицита. Много мои колеги в държавната администрация загубиха работата си, пенсионната система в държавния сектор се променя, заплатите са замразени от три години. Текат реформи за свиване на правителството. Така че не сме срещу съкращаване на разходите. Но не можеш само да режеш дълг и дефицит и да очакваш икономиката да се оправи. Един от проблемите в Европа е, че основно търгуваме помежду си. И ако еврозоната не расте, и ние не растем. И се получава омагьосан кръг. Откъде ще дойде растежът? Според нас основните възможности се крият в единния пазар. Една от тях е либерализацията на услугите. В този сектор има огромен протекционизъм. На второ място е дигиталният сектор, който през последните години се развива с бързи темпове. В тази сфера ЕС изостава. Много малка част от дигиталната търговия е трансгранична. А технологиите не признават граници. Намаляването на бюрокрацията е друг въпрос, който може да стимулира растежа. Тежките регулации пречат особено на малките и средните предприятия. В ЕС има много оценки за въздействието на различни неща - независимо дали екологични или други. Искаме да има такива и за растежа - да оценява как всяка регулация ще се отрази върху растежа.

Друга област е търговията. Великобритания настоява 2012 г. да е годината за приключване на всички търговски споразумения, които остават нерешени от доста време. Иновациите също са много важни. Смятаме, че в новата финансова рамка трябва да се наблегне повече на изследвания, а не толкова на селскостопанската политика, особено когато става въпрос за богати западноевропейски фермери. Това не изглежда като добра стратегия за стимулиране на растежа.

Великобритания не подписа пакта за финансова стабилност. Може ли това да отслаби позицията й при преговорите за новата финансова рамка?

Не. Фискалният пакт и преговорите през последните месеци остават в миналото. Те са жизненоважна основа за бъдещата регулация и надзор над икономиките, но сега трябва да говорим за бъдещето. Великобритания не подписа този пакт, тъй като смятахме, че в подобно споразумение трябва да има определени точки за защита на единния пазар, особено Лондонското сити и финансовите услуги. В света има три финансови центъра: Хонконг, Ню Йорк и Лондон. Искам да призова европейските граждани да не гледат на Лондон като на част от британската икономика, а като на европейския финансов център. Ако например България иска да набере средства за инфраструктурни проекти, по всяка вероятност ще го направи в Лондон. Ако той престане да бъде такъв център, Европа ще трябва да разчита на Ню Йорк и Хонконг. Искаме да защитим този актив.

Що се отнася до преговорите за новата финансова рамка, не смятаме, че бюджетът трябва да се увеличава с колкото смятат за нужно Европейската комисия и Европейският парламент, при условие че в цяла Европа текат мерки за съкращаване на разходите. Искаме бюджетът да е по-ефикасен и да не се повишава. Искаме по-голяма част от структурните и кохезионните фондове да се харчат повече в бедните държави, а не в бедните райони на богатите държави. Защо парите на българския данъкоплатец да се харчат в Шотландия например? Що се отнася до земеделието, за нас общата селскостопанска политика вече няма същия благоприятен ефект, както в миналото. Сигурен съм, че ще има спорове по този въпрос.

Смятате ли, че финансовият пакт е устойчиво решение на дълговите проблеми в еврозоната?

Както вече казах, Великобритания не счита, че е нужен финансов пакт. Според нас страните от еврозоната можеха да решат проблемите си според действащите правила. Да, мерките за икономии са важна основа, но така няма да забогатеем. Така че вече трябва да гледаме към мерки за стимулиране на икономиката.  

Това ли е най-голямата криза, пред която се е изправял ЕС?

Да, това е наистина огромен, огромен шок за системата, който ще се усеща години напред. Хората ще си говорят и ще казват "спомням си какво се случи през 2008 г." и ето защо не можем да позволим да се случи отново. Именно това е целта на такива шокове - да се направят корекции и да ни напомнят, че икономическите закони не са се променили.  

Интервюто взе Константин Николов