Ами ако дойдат ислямистите

Версиите за събитията в египетската столица бяха различни. Според някои източници преди сблъсъците с военните коптите били нападнати от хора в цивилни дрехи, вероятно ислямисти. А след последвалата конфронтация между християните и армията, хиляди мюсюлмани също излезли на улицата, като част от тях се включили в защита на коптите, а други се присъединили към силите на реда, следвайки призива да се възстановят "спокойствието и редът" в Кайро. Тази подкана дошла от държавната телевизия, която агитирала "почтените египтяни" да защитят войниците от "християнската тълпа", като така протестът бе представен като религиозна атака срещу държавата и бе затвърден стереотипът за християните като аутсайдери.

Пред британската ВВС очевидци описаха страшни гледки, съобщавайки за брутално прегазени от танкове тела. Властите не коментираха тези твърдения, но обещаха, че ще има пълно разследване на случилото се и всички отговорни за сблъсъците на верска основа ще бъдат наказани.

"Мюсюлманското братство", което се очаква да спечели голяма част от местата в бъдещия парламент, излъчи изявление, в което прехвърли вината за станалото върху християните: "Всички египтяни имат поводи за оплакване и легитимни искания, не само християнските ни братя. Но в момента не е подходящото време за протести." Едновременно с това обаче "Братството" рядко прибягва до религиозния шовинизъм и въпреки ислямистките си корени се представят за "говорители на всички египтяни". Дори салафитите не смеят открито да изиграят коза с междуетническата омраза.

"Най-голямата заплаха за страната ни е нарушаването на единството на нацията и раздорът между мюсюлманските и християнските синове на Египет", коментира временният египетски премиер Есам Шараф. Но дали крехкият междуетнически мир вече е невъзможен, след като революциите отвориха пътя на ислямистите към властта? Или страховете на Запад са преувеличени и се дължат основно на неизвестността и непознатото?

Всъщност коптите отдавна са жертва на засилени религиозни атаки. Те обаче са далеч от насилието срещу християните в Ирак, които живееха относително спокойно по времето на Саддам Хюсеин, но след американската инвазия са постоянна жертва на гонения и убийства, а църквите им са взривявани. В резултат поне 400 000 християни са напуснали Ирак след 2003 г.

Коптите от своя страна живеят под постоянно напрежение от години, но големият въпрос сега е дали положението ще стане по-лошо и колко точно. След падането на Мубарак инцидентите, свързани с подпалване на църкви и дори убийства на християни, зачестиха. Всичко това рязко контрастира на кадрите от протестите на площад "Тахрир", излъчвани от медиите, на които се виждаха мюсюлмани и християни да се молят заедно за падането на режима.

Вечният американски републикански кандидат за президент Нют Гингрич е сред най-яростните поддръжници на тезата, че арабската пролет е началото на християнската зима. Според него симптомите за разрастване на религиозната нетърпимост в Близкия изток са все повече. Той критикува администрацията на Барак Обама за намесата й в арабските революции, които според него ще доведат до атмосфера на омраза към всички с различна вяра от мюсюлманската. "Хората казват: О, не е ли чудесно, имаме си арабска пролет! Но в действителност това не е трезва преценка", твърди Гингрич.

Неговата гледна точка поддържа и архиепископът на Кентърбъри Роуан Уилямс, който е духовен водач на Англиканската църква. Според него екстремистите ще се възползват от политическия вакуум, останал след свалянето на диктатурите. "Това вече се вижда в Египет. В Сирия отношенията между християни и мюсюлмани са на ръба, а в Ирак сме свидетели на истинско етническо прочистване", казва архиепископът пред Reuters.

Ние подкрепяме диктатора

С разрастването на бунтовете християните в Сирия също все повече се тревожат, че животът им може да се промени при евентуалния нов режим. Пред Al Jazeera неназован бръснар християнин разказва, че положението на хората от неговата вяра в момента е чудесно, и се надява християните и в съседните страни да се радват на същите права и привилегии. Антиохийският патриарх Игнатий IV също обяснява пред катарската телевизия, че в Дамаск има 12 църкви и с тях никога не е имало проблем. "Ние сме свободни да изповядваме религията си", казва той.

Сега обаче сирийските християни са притеснени от засилващата се роля на ислямистите в революцията срещу президента Башар ал Асад и се опасяват от надигане на фундаментализма. Мнозинството от тях не подкрепят репресивния апарат на режима, но признават, че в момента спокойно могат да посещават неделните меси и да празнуват Коледа. В никоя друга близкоизточна страна освен в Ливан няма такова разнообразие от религиозни и етнически групи, които съжителстват заедно, както в Сирия. Християните там са около 10% от населението и имат нужда от гаранции, че задаващият се нов ред в страната ще защитава религиозните малцинства.

"Наистина някои християни в Сирия и Ливан подкрепят Асад, защото се страхуват от политическия ислямизъм", обяснява пред "Капитал" специалистът по Близкия изток от London School of Economics Джон Чалкрафт. "И все пак истинската заплаха към християните в региона идва преди всичко от диктаторски режими като този на Асад. Те привидно играят ролята на всеобщи защитници от войнствения ислям, но всъщност създават условия, при които той процъфтява." По думите на Чалкрафт тези диктатури се заиграват със страховете на светските поддръжници и така консолидират авторитарното си управление. "Но ние видяхме християни и мюсюлмани да се мобилизират заедно по време на арабската пролет в името на свободата, прехраната и достойнството", посочва анализаторът. И допълва, че усилията трябва да бъдат насочени към разпространяване на демокрацията, която ще бъде истинският защитник на християните в региона.

По-сложно, отколкото изглежда

Отношенията между християни и мюсюлмани в Близкия изток са твърде деликатна тема и е трудно да се правят генерализации. Според изданието на сп. Economist "Светът през 2012 г." ислямистите в целия регион ще заявят все по-уверено своето присъствие, но няма да се стремят да получат неограничена власт, а ще играят предпазливо и прагматично, опитвайки се да не изплашат светското мнозинство. Новите конституции на Египет, Тунис и Либия без съмнение ще бъдат вдъхновени от исляма, но никоя ислямистка партия няма да спечели пълно мнозинство и ще трябва да се сработи със светските формации.

Това мнение споделя и Мохеб Зеки, главен експерт на неправителствения Център за демокрация и човешки права "Ибн Калдун". Според него заплахата от "Мюсюлманското братството" в Египет е преекспонирана от чуждите медии: "Те не са толкова радикални, не са Осама бин Ладен", обяснява той пред "Капитал". Освен това не са такава доминираща сила, за каквато ги смятат. Дори да управляват, те няма да имат абсолютна власт и ще трябва да си сътрудничат с други партии. "Ще трябва да работят с Европа, САЩ, Световната банка и да вземат заеми от МВФ. Много е лесно да казваш, че ислямът е решението на всички проблеми, когато си извън властта, но после нещата се променят. Ако заемат министерски постове, те трябва да покажат как ще се справят, ако не – на следващите избори няма да вземат гласове, както например стана в Йордания преди десет години", казва Зеки.

Анализаторът показва една далеч по-сложна и многостранна картина на междуетническите взаимоотношения в Египет: "Там винаги е имало дискриминация срещу коптите, но не и гонения. На християните не е дадено или е изключително ограничено правото да заемат високи постове в армията, в разузнаването и в президентските кръгове. В кабинета винаги има двама министри християни, но с маловажно портфолио. За поправката на тоалетната в църквата например е нужен президентски декрет." По думите му на комунално ниво понякога избухва насилие. Причините са две – строежът на църкви и конфликтите, когато мюсюлманка се влюби в християнин или някой приеме чуждата вяра.

Според Зеки по времето на Мубарак е насаждано фалшивото вярване, че положението ще е много по-лошо без протекциите на режима. "Тогава избухналите конфликти бяха обяснявани като резултат от индивидуални спречквания, а не на междуетническо ниво. Така се създаваше един образ в чужбина, че в Египет няма религиозен проблем. А в същото време той си беше там през цялото време и е ограничено да се твърди, че за християните преди е имало лято, само защото правителството отричаше очевидното", твърди Зеки. И допълва, че след падането на режима ситуацията е много по-добра въпреки избухването на насилие, защото проблемът е вече на масата и никой не може да отрече, че става въпрос именно за междуетнически конфликт.

"В краткосрочен план може и да има негативи за коптите, но дългосрочно горещият картоф е изваден наяве и се дискутира. По времето на Мубарак нито един журналист например не питаше какво е положението на християните. Сега дори държавните телевизии го обсъждат, а чрез САЩ и ЕС проблемът се интернационализира", прогнозира Зеки. Според него много мюсюлмани подкрепят коптите и дори официалната позиция на ислямистите в Египет също е против насилието. Но разбира се, не може да бъдем сигурни какво ще стане, ако дойдат на власт: "Може да въведат рестрикции. Но засега прокламират пълното равенство." Освен това по думите на анализатора повечето млади хора, които поведоха революцията, използват интернет и социалните мрежи, докато някога хората са нямали тази свобода и източници за познание на света. "В резултат силата на умерените мюсюлмани нараства. Дори някои младежи се отцепиха от "Мюсюлманските братя" и създадоха четири други партии, защото не вярват в разбиранията на по-възрастните." Зеки обобщава, че онези, които създават хаос, са малцинство, но извършват неща, които шокират света.

Макар и вероятно пресилени, опасенията, че религиозните малцинства ще се превърнат в жертви на арабската пролет, са напълно разбираеми. От новите правителства в тази част на света и донякъде от западните лидери зависи да гарантират, че това няма да се случи.