Български уроци по демокрация за арабския преход

За модел на новото начинание е използвана методологията и програмата на БУП "Димитър Паница". Партньори в проекта са още неправителствените организации Холандски институт за многопартийна демокрация, DemoFinland (финландска организация за подкрепа на младежките партийни мрежи) и Тунизийския институт за международни и средиземноморски изследвания с директор Ахмед Дрис. Българското Министерство на външните работи подпомага тунизийското училище и с предоставяне на българска сграда в столицата Тунис за нуждите на училището.

Толерантност преди схватките "В началото на прехода политиците в България сами търсеха пътя си и се учеха от грешките си. Основен урок е повече толерантност и разбиране за постигане на идеалите на демокрацията. Сега вие имате уникалния шанс да извлечете опита за себе си", напомни Борисов на събралите се българи и тунизийци в неделя.

Толерантността наистина е много важна за крехката тунизийска дипломация и хората в училището за политика осъзнават това. На първите свободни избори в държавата спечелиха ислямистите, но те не получиха пълно мнозинство. Сред близо 20-те първи участници в училището са представени всички политически партии, които участват в конституционното събрание на Тунис, натоварено със задачата за изготвяне на нов основен закон. Това означава, че част от хората, от които зависи бъдещето на Тунис, ще бъдат обучавани с българско ноу-хау. Депутатите, повечето от които без никакъв политически опит преди това, ще бъдат поставяни в симулации на политически дебат, за да се научат как да отстояват позициите си, без да влизат в лични нападки. "Сега не говорим за конкретни политически възгледи", казва Джаблауи, която упорито отказва да сподели собственото си мнение за политическата сцена в Тунис в момента. "Не мога да си позволя да показвам пристрастия. Първо трябва да се научим всички да бъдем политици", допълва тунизийката, която не иска името й да бъде свързвано с някоя политическа партия, защото това ще повлияе и на реномето на училището. Въпреки нежеланието й да говори все пак долавяме, че тунизийката не е много доволна от надмощието на ислямистите.

Директорът на училището от тунизийска страна професор Ахмед Дрис, който преподава международни отношения в Тунизийския университет, също подкрепя изграждането на толерантност като първа идея на училището. "Важно е за новото поколение да разбере, че политическият живот не е свързан задължително с конфронтация и непоносимост. Те трябва да могат да работят заедно в интерес на страната. На първо време обаче трябва просто да съберем хората на едно място и да им обясним, че те трябва да бъдат единни, защото това младо поколение политици не е имало възможност да участва в политиката в страната, а предишното поколение е формирано в дух и условия на конфликт", каза Дрис за "Капитал Daily" по време на визитата му в София, където се запозна с колегите си от БУП "Димитър Паница".

Споделяне на опит и в други държави

Училището за политика по български образец обаче не е единственият проект, който България предвижда в държавите от Арабската пролет. Информиран източник на "Капитал Daily", пожелал да остане анонимен, споделя, че подобни инициативи се предвиждат и в Либия и Египет. В Либия обаче нещата са на още по-ранен етап, отколкото в Тунис. Поради липсата на политическа система през последните 42 години по време на управлението на Муамар Кадафи въпреки огромният ентусиазъм на хората, видян от българските представители, там работата трябва да започне от самото начало – да бъде обяснено каква е ролята на политическите партии, гражданското общество и неправителствените организации. Какво смятат египтяните ще проличи през март в София, където ще бъде проведен семинар като част от инициативата за предаване на опит "Софийска платформа".