Една година след цунамито в Япония: Несигурност и съмнения царят във Фукушима

"Не строите къща без тоалетна, нали? А ако Япония иска да има ядрена енергетика, ще се нуждае от две такива", казва пред Reuters Джицуро Терашима, член на експертния съвет към правителството за енергийната политика след катастрофата във Фукушима. Става дума за първия завод за отработено ядрено гориво в Рокашо, който трябваше да е построен преди 15 години, а ще заработи едва през октомври - 19 месеца след най-тежкия ядрен инцидент в историята на страната. Ако заводът съществуваше, кризата нямаше да е толкова страшна - 1800 тона пръти с ядрено гориво се оказаха в премазаните от цунами и гърмящи от газови експлозии реактори.  Специалистите днес казват, че и Рокашо идва твърде късно, прекалено е скъп и с твърде малък капацитет. Гъсто населена, в силно активна земетръсна зона и с изчерпващ се капацитет на ядрените хранилища, Япония рискува след 20 години - а може и по-рано - да се раздели с ядрената енергетика, ако не намери бързо решение.

Това е само една от планината от проблеми, които на 11 март 2011 г. оголи и създаде най-силното земетресение в историята на страната. Загинаха десетки хиляди, ранените бяха многократно повече, както и принудените да напуснат домовете си. След шока започна възстановяването на градове и инфраструктура, а преосмислянето на ядрената енергетика, нейната цена и рискове придоби глобален мащаб. Една година след бедствието светът не се е обединил около единна стратегия. Самата Япония е типичен пример за ситуацията - с изключение само на два всичките 54 реактора в страната бяха спрени за стрес тестове и се нуждаят от одобрението на местния регулатор, за да заработят отново. Значителен принос от възобновяеми енергийни източници не се очаква, а голяма част от обществото не е склонна да се върне към ядрената енергетика.

Провал на институции и регулация

Ключовите причини за бедствието се коренят в провала на институциите и регулацията, която би трябвало да е външна за индустрията, но е доминирана от нея, твърди в доклад по повод годишнината природозащитната организация Greenpeace. Властите не са успели да преценят същинските рискове за реакторите, да осигурят нужните стандарти за сигурност и да защитят обществото и околната среда. Организацията пита как е възможно да се случи голям ядрен инцидент от мащабите на Чернобил, при това в една от най-напредналите държави в света. Според Greenpeace японското правителство все още не може да осигури адекватна защита на населението от радиация, а над 100 000 пострадали не получават необходимата финансова и социална подкрепа.