Една трагедия и няколко мита

Но има и една друга трагедия, тиха и смъртоносна, последиците от която могат лесно да надхвърлят тези от цунамито - радиацията, която продължава да изтича от аварарилата АЕЦ "Фукушима". Над 140 хил. души бяха изселени заради опасно ниво на облъчване в 20-километровата зона за евакуация. Репортажът за бедствието в региона акцентира и върху нещастието на хилядите фермери, чиято продукция е непродаваема. "Хората не вярват, че е безопасно да консумират нашите зеленчуци и месо. Този радиоактивен мит ни съсипва," оплаква се възрастен производител.

Местните власти изчисляват, че над десет хиляди души са били облъчени вследствие на аварията. Макар правителството засега да не дава точни данни, според независими експерти поне 1/3 от децата в префектурата са получили радиоактивно облъчване. Колко други в цялата страна са консумирали радиоактивен ориз, зеленчуци, месо и мляко, можем само да гадаем. Но в Япония не е възпитано да се говори за това, иначе те обвиняват в алармизъм. А фермерите продължават да твърдят, че радиацията е мит.

Един премиер срещу бюрокрацията

В основата на най-голямата криза в Япония от Хирошима и Нагасаки насам стои един друг мит – че ядрената индустрия в една от най-развитите технологично държави е напълно безопасна. Той се крепи на дълбоко вкоренената в политическата култура на Япония вяра, че висшата администрация и тежката държавна бюрокрация са безкористни пазители на обществения интерес и хората трябва сляпо да се осланят на тях.

Заключенията на независимата комисия за разследване на причините за аварията, която публикува своя доклад в края на февруари, недвусмислено показват дълбок проблем във взаимоотношенията между държава и корпоративен сектор. Става ясна потресаващата липса на доверие между основните участници в кризата – правителството, TEPCO (компанията оператор на АЕЦ "Фукушима") и ръководството на централата в лицето на нейния директор Масао Йошида.

TEPCO, сочи разследването, е укривала информация от правителството в най-критичните моменти, когато между 12 и 15 март АЕЦ е разтърсена от поредица взривове. А нейните най-висши директори са били неоткриваеми близо 18 часа след земетресението. Недоверието, взаимните заблуди и укриването на информация стигат своя апогей в малките часове на 15 март, когато тогавашният премиер Нато Кан отива на крака в TEPCO, за да търси информация. След като и там не я получава, в отчаян ход отлита с правителствения хеликоптер директно в АЕЦ "Фукушима", където притиска директора й да вземе решения в разрез с инструкциите от TEPCO. Те са били повредените реактори да не се охлаждат с морска вода (т.е. завинаги да излязат от строя) и всички служители да бъдат изтеглени от аварийния команден център, разположен на 5 км от самата централа. Тези две действия според експертите от комисията са щели да доведат до ядрена катастрофа. В крайна сметка съвместните усилия на премиера и директора на централата спасяват Япония от катаклизъм, по-чудовищен от този в Чернобил.

Слезли от правителството

В Япония съществува терминът амакудари, който буквално се превежда като слязъл от небето, но еквивалентът му на български би бил шуробаджанащина. Амакудари е практика, при която висши държавни ръководители – регулатори, директори на отдели в министерства и държавни агенции и т.н., са назначавани след тяхното пенсиониране на високоплатени длъжности в бордовете на същите тези компании, които са наблюдавали. Понякога членове на семейството също получават подобни позиции дори още докато държавният служител е на официалната си длъжност. Така поради личния си интерес висшите регулатори нямат особен стимул да прилагат стриктно закона и да ограничават частните корпорации.

От независимото разследване става ясно също, че TEPCO не е спазила редица правила за безопасност, пренебрегнала е препоръка за изграждане на по-висока стена срещу евентуално цунами, както и че не е имала резервен план за действие в случай на проблем със системите за охлаждане. Освен това държавните регулатори са обърнали гръб на препоръката от 2007 г. на Международната агенция за атомна енергия да се постави ясна разграничителна линия между ролите на Агенцията за ядрена безопасност и Агенцията за индустриална безопасност. Обърканите действия при овладяването на кризата и неадекватната комуникация на тези две агенции с международни партньори също са сред причините аварията да се случи да не може да бъде овладяна бързо.

Между недоволството и примирението

Година след тройното бедствие – земетресение, цунами и ядрена авария, прозорецът на обществено недоволство и възможността за промяна на дълбоко вкоренени в управлението на държавата корупционни практики се затваря бързо. За нация, белязана от политическа култура на безкритично подчинение на държавните институции, последната година мина под знака на безпрецедентна еманципация на гражданското общество. Като гъби след дъжд изникнаха стотици граждански организации и инициативни комитети с широк спектър от действия – от независимо тестване за радиация в храните, до разследвания на аварията и обществен активизъм за замразяване на ядрената енергетика в Япония по подобие на Германия и Швейцария.

Но резонансът на тези инициативи остава не достатъчно значим в страна, където се избягва конфронтацията на всяка цена. Така например остана някак без реакция твърдението на TEPCO, че не е отговорна за обеззаразяването от радиоактивния цезий, посипан върху огромна площ от Североизточна Япония, защото веднъж напуснал периметъра на ядрената централа, този материал се превръщал в "частна собственост" и "обществена придобивка", за която земеделските стопани и държавата имат вече грижата. Междувременно от АЕЦ "Фукушима" продължава да изтича радиация, а в началото на февруари стана ясно, че състоянието на повредените реактори все още е нестабилно.  

Социалният пацифизъм, или по-скоро социалната пасивност, която обяснява липсата на реакция срещу подобна корпоративна безотговорност, могат да бъдат разбрани през факта, че в Япония много от конфликтите на лично или обществено ниво се приемат като интимно преживяване. Всяка от страните търси решение сама за себе си и само помирението се прави като публичен жест. Затова и голяма част от японците не показват открито притесненията си от радиоактивни храни, нито говорят за тях. Запитани дали се притесняват от радиационно замърсяване, те отричат и обявяват подкрепата си за бедстващите фермери от североизточната част на страната. Тихомълком обаче подминават щанда със зеленчуци в магазина, където с големи букви е написано "Фукушима", и витрината за риба, на чиято опаковка е обозначен североизточният регион. А привечер камиончето за доставки спира пред къщите им, за да стовари кашоните с вносна минерална вода и пакетите мляко от най-южния остров Кюшу.

И колкото и призиви за ганбате да има, личните им преживявания ще се уповават на философската концепция на гаман. Но какво пък, без нея, както се твърди, не може да се усети истинско щастие.

Любомир Топалов е преподавател в университета "Мейджи"