Кошмарът, който отказва да свърши

Освен това, посочва Миазаки, каквото и срокове да посочва правителството, драмата от Фукушима още е жива. "Ние имаме други критерии за края. Ще са нужни десетилетия, за да може да се проникне на място и да се открие истината. Това е и много политически въпрос, защото на базата на причините трябва да се търси отговор на въпроса дали Япония да продължи с ядрената енергия," казва журналистът. И добавя, че поредицата "Капанът на Прометей" се пише от гледна точка на хората, които живеят в засегнатите райони. "За тях инцидентът ще приключи, когато се върнат в домовете си или бъде взето окончателно решение да бъдат разселени", смята Миазаки.

Ние, вие и ТЕ(PCO)

В Иваки не само рибарите страдат от последващите шокове от аварията и се притесняват, че животът им вече никога няма да бъде същият. "Докато продължава да изтича замърсена с радиация вода в океана, няма да се чувстваме сигурни, независимо какво показват пробите на рибата, които постоянно правим. Преди рибата от Фукушима беше запазена марка, позната на пазара. Сега не знаем как да се преборим със стигмата и зловредните слухове", признава Масаказу Ябуки.

Последствията от инцидента се усещат в 300-хилядния град и по линия на хората, наричани ядрени бежанци. В Иваки има около 20 000 души, евакуирани от четири съседни населени места. "Вече е почти ясно, че те няма да могат да се приберат у дома, защото къщите им са в опасната зона около АЕЦ-а. Те искат да си направят тук своя собствена общност, като град в града. Отделен въпрос е обаче дали жителите на Иваки са готови да ги приемат и да живеят заедно с тях", казва пред "Капитал" Коичи Ояке, директор на отдела за връзки с обществеността към местната община.

Оказва се, че присъствието на хора от непосредствената околност, които би трябвало да са близки като култура и манталитет до тези в Иваки, създава напрежение и отявлено разделение по линията "ние - вие". Ояке изрежда причините за това: първо, заради пришълците цените на земята и на наемите вървят нагоре и така за местните е трудно да си купят или наемат жилище, защото всичко е заето; второ, в болниците и пред кабинетите на лекарите е по-пълно; трето, трафикът е по-натоварен; четвърто, новодошлите не плащат данъци. И накрая добавя: "А и те получават компенсации от TEPCO." Евакуираните взимат по 100 000 йени месечно, като това е минималната сума, но има и допълнителни плащания и така доходите им са добри дори в сравнение с хора, работещи на пълен работен ден. Докато жителите на Иваки са получили само еднократна компенсация от 80 000 йени и за тях това е емоционален въпрос. "Те не разбират разликата между себе си и пришълците и това създава конфликтни отношения. Да, не са виновни хората, а начинът, по който е изградена системата, но не може да се отрече, че това създава нарастващо недоволство", признава Ояке.

Случващото се в Иваки се повтаря и на други места, където десетки хиляди евакуирани продължават да обитават некомфортни временни постройки или жилища под наем, плащани от TEPCO. И рестартирането на живота им е мъчително бавно не заради липсата на пари (след последното увеличение на втората годишнина от трагедията бюджетът за възстановяването нарасна до 25 трлн. йени за пет години), а заради бюрократични лабиринти, лоша координация между централната и местните власти и безкрайни спорове какво точно да се прави. Така в Иваки строежът на нови жилища за ядрените бежанци потъва не само в нежеланието те да останат и неяснотата дали да бъдат на едно място или на разпръснати на различни, но и в административни спънки като това дали да се използва общинска или държавна земя, как да бъде променено предназначението й, да се прокарат вода и електричество, да се уреди въпросът с данъците.

Фукушима, моя трагедия

"Инцидентът направи проблемите, които вече съществуваха, по-видими по много рязък начин", казва пред "Капитал" социологът Хироши Кайнума от Университета във Фукушима, автор на излязлата наскоро книга "Правдата на Фукушима: Битката срещу непроменимостта на Япония". Той освети например задушаващо мудната бюрокрация, нездравословната толерантност на управляващите към ръководството на вече де факто национализираната TEPCO, склонността към прикриване на информация. Дори след срамното справяне на TEPCO с първоначалното бедствие, което още повече влоши нещата, от компанията продължават да се държат тайнствено и си признаха за проблема с течовете на радиоактивна вода чак месеци след възникването му и под огромен натиск.

"Във всяка друга държава всичко това би предизвикало огромна политическа криза. В Германия инцидентът имаше силен отзвук, в други държави също имаше ефекти. Но не и в самата Япония", казва Хироши Кайнума. Неговата прогноза е, че страната ще си остане все така непроменима и колкото и да е ужасена от трагедията, няма да отхвърли изцяло ядрената енергия. Междувременно хората, засегнати пряко, продължават да отброяват дните на кошмара, който отказва да свърши.