Неудобната истина

Когато в медиите се появиха първите снимки и видеоклипове с него, изненадата беше голяма. Той няма дълга брада, не носи дрехите, с които са облечени медийните образи на радикални ислямисти. Мера е голобрад, късо подстриган. Обича бързите коли и моторите.

Кой е той в действителност? Пълната му биография бързо беше събрана от френските медии. Роден е в Тулуза през 1988 г. Баща му и майка му са алжирци. Има трима братя и две сестри. Родителите му се развеждат, когато е на пет години. След развода прекарва осем години в сиропиталище. През 2000 г. баща му влиза в затвора за трафик на наркотици, а по-късно се завръща окончателно в Алжир.

След като е наказван многократно, Мера напуска училище на 16-годишна възраст. Впоследствие завършва курс за автотенекеджии. Според справка на френската полиция е осъждан общо 14 пъти (кражби, грабежи, хулиганство) до навършване на пълнолетие. Малко след като става на 18, влиза в затвора за грабеж, откъдето е освободен предсрочно.

Връща се обратно два месеца по-късно, след като оказва съпротива при полицейска проверка. Този път трябва да остане година и половина. Мера приема, че наказанието му е несправедливо. За разлика от предишния престой зад решетките този път той буйства. Влиза в конфликт с останалите затворници. Прави опит за самоубийство. Прекарва известно време в клиника (психиатричната му експертиза оттогава беше публикувана в местния вестник La Dépêche du Midi). Пак според информация във френските медии, след като е освободен, Мера неуспешно се опитва да влезе във френската армия. Кандидатурата му е отхвърлена заради криминалното минало. Това е важен детайл. Мишените, които ще преследва целенасочено две години по-късно, ще бъдат именно френски военни от арабски произход.

Мера е представител на една маргинализирана част от второто поколение имигранти във Франция, предимно с магребски произход. Те не разпознават нито Франция, нито родината си за свой дом. От едната страна е френското общество, което ги сочи с пръст и казва "не искат да се интегрират", а от другата са младежите, които казват "не искат да ни интегрират". Преди години първите изкараха Жан Мари льо Пен на балотаж за президент, а другите демонстрират силата си, като палят коли (преди седем години след три седмици бунтове изгоряха над 9000 автомобила.)

Според френския политолог Оливие Роа, цитиран от Le Monde, профилът на Мера е "една тревожна тенденция, която наблюдаваме отдавна". Според него става дума за хора, които се отдават на тероризма заради насилието, а не в резултат на продължителен процес на радикализация.

Непрофесионализъм или...

Убийството на заподозрения за атентатите в Монтобан и Тулуза не може да бъде определено еднозначно като успех за властта. На първо място Мера не беше заловен и осъден. Ще бъде много трудно да се установи повече за това как младежът се е научил да използва оръжие и да прилага бойни техники. Дали става дума за терористична мрежа? Или за самотна радикализация?

Френските служби бяха критикувани, че не са следили достатъчно добре Мера, при положение че още през 2010 г. са били информирани от пакистанското разузнаване, че той попада в рисковия профил. Според публикации в местната преса неговото пътуване в Сирия, Ирак, Йордания, Ирак, Египет, Пакистан и Афганистан е било финансирано от узбекистански радикални ислямисти.

Отговорът на френската полиция е, че "не може всеки да бъде следен". Факт е обаче, че Мера е попаднал в "черния списък" на американските власти (според анонимни източници от американското разузнаване, цитирани от френския Le Parisien) и е бил със забрана да лети до САЩ. Факт е също така, че той не е имал проблем да пътува до Израел (съдейки по печата в паспорта му) по това време.

Операцията по задържането му, която продължи повече от 30 часа и в която участваха 300 полицаи и може би още толкова журналисти, също беше оценена негативно от някои специалисти. Така например Кристиян Пруто, основател на групата за специални операции на жандармерията, изрази недоумение защо срещу "сам човек" не е използван по-силен химикал, който да го обездвижи и да позволи ареста му.

Отговорът на властите беше, че точно в момента, в който се е подготвяло използването на по-силен газ, Мера е започнал да стреля.

Социологът и специалист по криминология Лорен Мукиели коментира в блога си, че "грешките" на специализираните сили са били необходими на политическата класа. Според него продължителната акция по задържането на Мера е била част от театъра, необходим елемент, за да се поддържа националната драма, която да завърши със залавянето на обществения враг номер едно. 

Интеграция напук

Оливие Роа приема, че действията на Мохамед Мера са били насочени към неговото неосъществено аз. Според френския политолог не Палестина, а Афганистан го е мотивирал повече – агресията на младежа е била насочена към неговите връстници, също от арабски произход, които са успели да се интегрират и да служат на френската армия. По думите на Роа – те са много повече от джихадистите - "хиляди, вероятно десетки хиляди".

Въпреки отказа на властите (Роа дава пример с факта, че 30 хил. деца посещават еврейски училища във Франция, а в същото време едва ли има и едно ислямско училище в цялата страна) все повече французи от арабски произход успяват да се реализират и станат част от средната класа.

Според Роа тяхната интеграция обаче става не заради, а въпреки политиката на френските власти. Мнозина успяват, други не. Отказвайки да нарече проблема с истинското му име, френската власт улеснява стотици други като младежи в избора им дали да палят коли и да правят леки престъпления, или да тръгнат по стъпките на Мохамед Мера.