Дясно, по-дясно, Марин льо Пен

Още с встъпването си в длъжност тя заяви, че иска да промени демонизирания имидж на партията, като омекоти антиимигрантската й и фашистка риторика и я постави сред водещите политически сили. И тъй като е жена, а и заради предпазливия начин, по който комуникира, Марин льо Пен наистина не изглежда толкова застрашителна.

Докато Жан-Мари льо Пен шокираше с отричането на холокоста и с антисемитизма си, дъщеря му се разграничава от тази позиция и насочва партията по пътя на антиислямизма и ограничаването на имиграцията. Хардлайнерите може и да са недоволни, но популисткият й тон се харесва на избирателите от средната и работническата класа, които все повече се безпокоят, че в страната има прекалено много пришълци, а мюсюлманите се радват на твърде големи права.

"Същината на нейния дискурс е абсолютно еднакъв с този на баща й – французите на първо място, имигрантите са враговете", обяснява пред "Капитал" Нона Майер, професор в Centre d’études européennes de Sciences Po-CNRS. "Чужденците са представени като тройна заплаха – икономическа, културна и политическа. Затова и отговорът е "национален приоритет", а именно предпочитането на французите при наемането на работа, настаняването в жилища и даването на социални помощи."

По думите на Майер за Марин льо Пен ислямът е основният враг: "Тя е от друго поколение и определено не е антисемит. Нарича случилото се в концентрационните лагери "варварство". За разлика от баща си, който отрича съществуването на газовите камери." Според Майер Марин много умно, подобно на останалите нови десни популистки лидери в Европа атакува исляма от позицията на демократичните ценности: "Така аргументите й стават по-приемливи – мюсюлманите са нетолерантните, не уважават светския френски републикански модел и се отнасят лошо към жените, евреите и хомосексуалистите", обяснява Майер. И допълва, че това й дава по-мек и модерен имидж, но движещият принцип продължава да е един и същ – етноцентричност и неравнопоставеност. Според френския анализатор с този си образ Марин льо Пен е далеч по-популярна от баща си и привлича повече симпатизанти. "Най-голямата й слабост обаче е, че й липсва политическа правдоподобност и все още не е възприемана като личност от калибъра на президент", смята Майер.

Марин подкрепя силната държава и протекционизма като "средния път между свободната търговия и пълната икономическа независимост". Тя е евроскептик и се обявява против глобализацията, еврото и либерализацията на пазарите, която е "за сметка на трудовата заетост и социалното равенство". Отхвърля "Европа на Брюксел" и вместо това предлага "Европа на нациите като съюз между суверенни държави". Противопоставя се на финансовите помощи за затъналите европейски страни като Гърция и твърди, че "Франция хвърля милиарди в дупката на европейската задлъжнялост, като увеличава дефицита си и се приближава до окото на бурята".  Льо Пен отрича европейския федерализъм и смята, че Лисабонският договор е "гробар на независимостта и идентичността на европейските страни". Иска излизане от НАТО с мотива, че "Национален фронт" вярва в мултиполярния свят. Във външнополитически план настоява за ревизия на "подчиненото положение спрямо САЩ" и заявява, че "стари институции" като Световната търговска организация, МВФ и Световната банка са "с изтекъл срок на годност". Вместо това предлага създаването на Международна търговска организация, основана на принципите на протекцията, интереса на хората и подкрепата на малките и средните предприятия за сметка на мощните картели.

Марин многократно изразява твърда опозиция срещу правото на чужденците да гласуват. Иска въвеждането на мораториум върху легалната имиграция и подкрепя идеята, че "националността е наследствена или заслужена", тоест получаването на гражданство трябва да става, след като се провери склонността на даден човек към асимилация. Настоява за приемането на закон относно "загубата на националност", тоест чужденец, който не уважава местните закони и извършва сериозни престъпления, трябва да бъде лишен от френска националност, както и да бъде връщан в родината си. Иска в конституцията да се запише, че Франция не признава никакви малцинства и етноси на своя територия.

Борбата за гласовете вдясно

Преди пет години Саркози стана президент, тъй като успя да спечели избирателите на "Националния фронт" с имиджа си на силен, деен и не твърде толерантен лидер, изказващ се смело и популистки срещу престъпността и имиграцията. Сега ситуацията се повтаря и битката между него и Льо Пен за сърцата и гласовете на френските крайнодесни се изостря. Марин се цели в част от електората на настоящия президент. Твърде възможно е обаче да се случи обратното и всъщност Саркози да открадне част от нейните поддръжници.

Според анализатори сегашната кампания на президента копира дума по дума тази на "Национален фронт" в опит да си набави допълнителни гласове. Саркози отново навлезе в запазеното поле на крайнодясното. Първо заплаши, че Франция може да излезе от Шенген, ако ЕС не започне да се справя по-добре с опазването на границите си и нелегалните имигранти. После заяви, че в страната има прекалено много чужденци, и обеща, ако бъде преизбран, да намали наполовина броя на хората, които се заселват във Франция. Поиска и специален закон, насърчаващ купуването на европейски стоки. Освен това настоя за специални етикети на месото, приготвено според правилата на ислямския халал и еврейския кошер.

Посягането на Саркози към крайнодясното може и да се чете като отчаян ход, но той показва колко важен фактор са Марин льо Пен и електораът й в определянето на следващия държавен глава. Рискът е след случката в Тулуза предизборната надпревара по популизъм и ксенофобия да се засили още повече.