Защо еврозоната стана основно притеснение за глобалната икономика

Облаците над Европа

Въпреки че почти всички участници опитаха да звучат оптимистично и да предвидят ускоряване на световния икономически растеж, никой не пропусна да отбележи най-големия риск – дълговата криза в еврозоната и пораженията, които тя може да нанесе. Този път симптомът е наречен публичен дълг, а истинската болест са бюджетните дисбаланси, които го формират. Те вече трудно могат да се финансират с нов дълг и печатане на пари.

Доказателство за това бяха и думите на главния икономист на фонда Оливие Бланшар при представянето на Световния икономически преглед (World economic outlook). Основната прогноза в документа бе за ускоряване на икономическия растеж в глобален мащаб от 3.3% през януари до 3.5% сега. Бланшар маркира основните числа от новата прогноза – растеж в САЩ, Китай, Индия и еврозоната, Франция и Германия. В центъра на изложението му обаче бяха опасностите.

Без да описва в конкретика мащабите на проблема, Бланшар даде да се разбере, че той е напълно възможен и че през есента в Европа може да се стигне до криза, сравнима с тази, която причини фалита на Lehman Brothers.

"Базовият ни сценарий е за бавен растеж в развитите икономики, особено в Европа, но при сериозни рискове за негативно развитие", обясни още той.

За това целта на фонда бе да координира усилията в две посоки – създаване на достатъчно силна защита срещу потенциалната финансова криза и да се вземат мерки предпоставките за нови кризи от този тип да изчезнат с времето. Така наречената защита бе наречена firewall. Терминът означава защитна стена на компютрите срещу проникването на вируси и други типове зловреден софтуер.

Финансовият смисъл на тази дума са парите, които международната общност ще задели за мерки срещу финансова криза в Европа. Архитектурата на тази "Огнена стена" има три опори – МВФ, ЕС и Европейската централна банка.

Огнената стена

На пролетната среща сега фондът получи твърди 370 милиарда долара (280 млрд. евро) под формата на заеми от развитите икономики и групата БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка).

Още 60 милиарда са под условие, защото някои правителства са поели ангажимент, но не е сигурно дали националните им парламенти ще одобрят отпускането на средствата.

В най-добрия случай фондът ще получи нисколихвени кредити за 430 млрд. долара (330 млрд. евро), които ще преотдава на държави в нужда. Идеята е, че фондът е институцията с най-голям опит в оздравяването на закъсали държави и, кредитирайки ги, налага условия за реформи в секторите, които са предизвикали кризата.

"Тези средства ще достигнат до държавите в нужда при спазване на строгата условност, която МВФ налага", изтъкна управляващият директор на институцията Кристин Лагард. Тя направи сметката, че с тези заеми фондът е удвоил кредитния си капацитет на 1 трилион долара (769 млрд. евро).

Средствата на МВФ ще допълват ресурса, който страните от Европейския съюз събраха в Европейския стабилизационен механизъм (500 млрд. евро, или близо 650 млрд. долара) с ангажимента да увеличат капитала му до над 2 трилиона евро при нужда.

Целта на двете

институции донякъде се припокрива. Фондът дава пари на правителствата за фискални мерки и укрепване на финансовите системи, а стабилизационният механизъм също ще помага на затруднени правителства да рефинансират дълговете си. Но освен това ЕСМ директно ще сътрудничи и на банките, които са купили дълг на затруднените страни. Достъпът до средства на ЕС ще е по-бърз, но освен предимства това крие и рискове. Пример - Гърция.

В допълнение Европейската централна банка вече отпусна близо 1 трилион евро евтини кредити за банките от еврозоната. За тях те плащат лихва под 1% и ще трябва да ги върнат след 3 години, което означава в началото на 2015 г. Тези пари обаче в голямата си част бяха използвани за закупуване на нови правителствени облигации, а с привлечените по този начин средства държавите емитенти само рефинансираха старите си заеми.

Така банките получиха глътка въздух, с който избегнаха преоценката на държавни облигации в своите портфейли, но действието не бе обвързано с качествена промяна нито в банковите портфейли, нито в управлението на задлъжнелите държави.

Защо е нужно

Големият страх на всички е, че след Гърция Испания и Италия също може да се затруднят в обслужването на външния си дълг. По-добре камуфлирани са проблемите в Белгия, но това, че за тях се мълчи, не значи, че не са взети предвид.

Предаването на заразата в този случай би следвало същия път като фалита на Lehman Brothers. Обявяването в несъстоятелност на някой длъжник – в случая европейско правителство - ще накара банките кредитори да отпишат част от вземанията си. Загубите им ще наложат вдигане на капитала, което ще е скъпо, а не се ли случи, ще отпаднат от пазара. Веднъж възцарило се недоверието между банките обаче, това ще затрудни кредитирането и така реалната икономика ще забуксува.

Проблемите в еврозоната ще засегнат и останалия свят. Развитите държави, които днес вече се наричат напреднали икономики, ще бъдат засегнати от свитото търсене на техни продукти в Европа. Така бизнесът ще е заплашен от загуба на пазари и закриване на производства и работни места. Експозицията на техни банки към Стария континент също ще е проблем.

За нововъзникващи пазари - износители към Европа, рисковете пред реалната икономика са същите. В допълнение България и другите източноевропейски страни са заплашени и от пресъхване на кредитните и инвестиционните потоци, на които разчитаха да стимулират растежа си.

Достатъчно ли е?

Една от най-пазените тайни, ако въобще има яснота по въпроса, бе колко средства ще са нужни, ако се случат на най-черните сценарии. Общият размер на вече отпуснатите средства и заделените в защитните механизми е около 1.8 трилиона евро. Това са 90% от оценките за общата нужда от ликвидност при разрастване на дългова криза в Европа.

Половината от тези пари, които са заемите на ЕЦБ, обаче не гарантират решения, защото без реформи и устойчива фискална политика след 3 години банките ще върнат евтините заеми. Но те може да останат кредитори на недисциплинирани правителства.

Затова и най-често повтаряната фраза във Вашингтон бе, че държавите трябва да затегнат фискалните си политики, но внимателно и с компенсиращи мерки, така че орязването на разходите да не потисне търсенето и по този начин да забави икономическия растеж. В икономическата теория това означава реформите и бюджетните съкращения да са придружени от инвестиции и мерки на пазара на труда.

На практика обаче правителствата предпочитат първо да орежат капиталовите разходи, тъй като те се усещат от избирателите най-слабо. Реформите пък се отлагат заради политическата им чувствителност. А където се предприемат, често носят след себе си дълбока рецесия в краткосрочен план.

Тя обаче изглежда неизбежна, защото без реформи доверието на междубанковия пазар в Европа е толкова ниско, че кредитирането и растежът са заплашени. А без непопулярни мерки и реформи "огнената стена" ще се обезсмисли.