На лов за време и нацисти

Следите, по които работят ловците на нацисти, започват в държави като Аржентина, САЩ, Канада или Исландия, но

Сочат предимно към Източна Европа

Нацистките съучастници в Западна Европа в повечето случаи не участват в масови убийства на евреи. Тяхната задача обикновено приключва с натоварването на евреите от съответните държави на влакове, които поемат към лагерите на смъртта в Източна Европа. В държави като Естония, Латвия, Литва, Унгария и Хърватия местни граждани в много по-голяма степен са натоварени с отговорни функции и така стават част изключително важна част от смъртоносната машина - факт, които дълги години почива в удобно мълчание. Източноевропейските държави се изправят пред трудното историческо минало след падането на комунизма, когато започват и първите разследвания и процеси. Към днешна дата законите, позволяващи осъждането на военнопрестъпници, са налице във всички тези държави, но това, оказва се, не е достатъчно. За повече от 20 години в Литва има само три процеса, от които нито един не завършва със затвор за обвиняемите. Ако случаят на Ласло Чатари стигне до съд, това ще е вторият такъв процес в историята на Унгария.

В началото на септември миналата година умира унгарецът Шандор Кепиро, обвинен за смъртта на близо 3500 души - евреи, роми и сърби. Най-търсеният колаборатор на нацистите в известен смисъл никога не се разделя с евреите - от апартамента си в центъра на Будапеща той всеки ден вижда сградата на най-голямата синагога в Европа. Кепиро е оневинен от съда. Прокуратурата обжалва, но 97-годишният обвиняем

Не дочаква края на съдебния процес

В деня на смъртта му съдебната справка показва "невинен", а програмата "Операция: Последен шанс", започната от Ефраим Зуров през 2002 г., претърпява най-големия си неуспех.

Предвид малкото време, с което разполага, 64-годишният Зуров, историк по образование с повече от 30 години опит като ловец на нацисти, се принуждава да събира ценна информация срещу заплащане. "Операция: Последен шанс", която действа в Германия, прибалтийските републики, Полша, Румъния, Австрия, Хърватия и Унгария, предлага до 25 хил. долара за информация, която би довела до залавянето и осъждането на търсени военнопрестъпници. Наличието на информация обаче не е достатъчно за започването на процес. От началото на "Операция: Последен шанс" са получени сведения – основно имена и адреси - за 628 души. Събраните впоследствие материали стигат за започването на само осем процеса.

Пет дни след смъртта на Кепиро Зуров получава имейл, на който мигновено отговаря. "Информатор 1944", както се подписва авторът на имейла, твърди, че Ласло Чатари е ангажиран в изпращането в Аушвиц през 1944 г. на почти 16 000 евреи. Достъпните документи потвърждават фактите - човек с такова име и фамилия фигурира като управляващ едното от двете гета в Кошице, днешна Словакия. Извадените на бял свят свидетелства на двама оцелели, намиращи се в архивите на института "Яд Вашем" в Йерусалим, разказват за жестокостта и садистичните методи на Чатари. През 1948 г. Чатари е осъден на смърт в тогавашна Чехословакия, но намира убежище в чужбина. Всъщност връщането на Чатари в Унгария не е доброволно - той пристига в родината си в средата на 90-те, след като канадското му гражданство е отнето. Причината? Чатари, никак не изненадващо, укрива пред канадските власти участието си в нацисткия режим. Така, след месеци интензивно вътрешно разследване и съвместна работа с прокуратурата в Унгария, Чатари, измъкнал се веднъж от правосъдието, през април тази година оглавява списъка на най-търсените нацисти.

Престъпленията, свързани с холокоста, изпреварват във времето създаването на модерни институции като Международния наказателен съд в Хага, който се занимава с военни престъпления, извършени след появата му на 1 юли 2002 г. Международен трибунал, занимаващ се с холокоста, така и не е създаден, поради което случаите не са централизирани, а се водят в съответните държави, като най-много са в Германия. Центърът "Визентал" оценява позитивно усилията на Германия, но отбелязва, че има и случаи, които по една или друга причина не се развиват. В САЩ например украинецът Иван Калимон, номер седем в списъка на Зуров, чака да бъде екстрадиран, след като е лишен от американско гражданство. Проблемът, е че никоя държава не иска да приеме военнопрестъпника, което отлага началото на процеса. Възможно ли е САЩ сами да организират процеса? Ефраим Зуров се усмихва загадъчно. "Работи се по случая. Повече не мога да кажа."

Много по-различна е ситуацията в прибалтийските републики, където традиционно силният национализъм продължава да е фактор. "Никоя държава няма да каже открито "не искаме да преследваме нацисти", но има милион и един начина да се избегне скъпият и труден съдебен процес. Унгарските власти имаха нужда от 4 години и половина след предоставянето на материалите от наша страна, за да изправят пред съд Кепиро. В Литва обвиняемите се появиха в съда едва след като умственото им състояние се влоши, което ги направи негодни за процеса", казва Зуров. "Затова Чатари стана наш мигновен приоритет - страхувах се, че унгарската страна ще намери начин да замрази следствието."

В случая с Ласло Чатари

На помощ идват медиите

"Информатор 1944" предоставя важни сведения, но не и снимки. "Не можех да допусна грешки. Считаният за Ласло Чатари действително трябва да е Ласло Чатари", спомня си трескавите дни на търсене Зуров. Унгарски журналисти, сътрудничещи му при предишни случаи, бързо фотографират автомобила и жилищната сграда на Чатари. Негови снимки обаче отново липсват. В разследването се включва и екип на британския таблоид The Sun, който веднъж вече е помагал на ловците на нацисти. През 2008 г. по време на футболен мач журналист на вестника успява да поговори с хърватския военнопрестъпник, вече австрийски гражданин, Миливой Ашнер. Интервюто доказва, че противно на оценките на австрийските лекари, Ашнер е в доста добро състояние като за човек, страдащ от деменция, и с достатъчно живи спомени, за да бъде изправен пред съд. Ашнер е поредният дълголетник сред военнопрестъпниците - умира на 98 години, а Австрия отказва да го предаде на Хърватия, където би бил съден. Екипът на The Sun хваща следите на изненадващо изчезналия Чатари. Статията предизвиква интерес в целия свят. Унгарските власти, озовали се в светлината на прожекторите, не могат да отлагат. Чатари е арестуван три дни по-късно.

Зуров, кандидат за Нобелова награда за мир през 2008 г., чиято книга Operation Last Chance: One Man's Quest to Bring Nazi Criminals to Justice е издадена на седем езика, разказва за перфектно изградените нови самоличности на военнопрестъпниците. В биографиите, с които членовете на семействата им разполагат, мрачните години на войната са заменени с по-свежи мотиви. Така за много от семействата на военнопрестъпниците новината за миналото на бащата или майката (през годините Зуров преследва и жени) също предизвиква шок.

Списъкът на най-търсените нацисти

се актуализира непрекъснато, а Зуров, който през 90-те е съветник в Руанда, отделя време и за една друга важна за него кауза, която отново го отвежда в прибалтийските републики. "Аз съм най-мразеният евреин в Литва", казва той без особено притеснение в гласа. Литва е начело на европейската инициативата за приравняване на жертвите на холокоста с тези на тоталитарния режим и предлага създаването на общ ден за памет на всички загинали. Приравняването според Зуров е невъзможно, защото тези събития, макар и всяко с милиони жертви, са различни.

"В никакъв случай не принизявам значението на престъпленията на комунистическия режим - те са още по-обхватни, с още повече жертви от холокоста. Това обаче са опити за намаляване на значението на геноцида и неговото превръщане в "поредната трагедия в историята". Евреи също са участвали в престъпленията на комунизма, което при поставянето на знак на равенство между тези събития позволява на хората в държава като Литва да излизат с оправдания като: "Ако евреите, както всички останали, са били част от режима, от който сме страдали, защо сега се оплакват от нашето поведение по време на войната", казва Зуров. И продължава: "С други думи, ако всички сме виновни, никой не е виновен. Търси се прикритие. Ако една държава може да избира между това да бъде считана за държава на жертви на един режим или държава на убийци, изборът е ясен, нали?"

Ефраим Зуров Фотограф : Авигейл Давиди