Тяхната борба

Лека-полека тримата изпъкват в редиците на местната дяснорадикална организация "Тюрингска защита за родината" и започват да превръщат думите си в дела - от заяждането с "кърлежи" (леви, чужденци, пънкари и всички инакомислещи), през склада за оръжия до няколкото неактивни бомби, поставени на публични места в червени куфарчета с черна свастика. Когато полицията издава заповед за задържането им, вече е късно. Още през далечната 1997 г. триото потъва в нелегалност.

В периода 2000 - 2006 г. разстрелва от упор 9 имигранти. През 2007 г. без явен мотив убива и млада немска полицайка. Тримата са виновни и за бомбена експлозия през 2004 г. в Кьолн, при която раняват тежко 22-ма души, предимно чужденци. За 14 години извършват поне 14 банкови обира. При последния през октомври извършителите Уве и Уве се самоубиват, защото полицията отцепва района около тях, а Беате се предава на властите. Намира се и оръжието, с което няколко от жертвите са застреляни - чешко ČZ. И едно DVD с цинична анимация: Пинко Розовата пантера разказва за всяко от убийствата и показва брутални снимки на обезобразените трупове. Предполага се, че то е било разпространено в неонацистката мрежа много преди да стигне до полицията. Още през 2010 г. съвсем легално излиза и песен на име "Дюнер килъри", в която се възпяват убийствата на девет имигранти. И лошите хора пеят песни, но полицаите явно не ги слушат, защото прекарват времето си в подозрения към семействата и обкръжението на убитите чужденци. През това време Уве, Уве и Беате спокойно посещават демонстрации и концерти, поддържат социалния си живот и получават солидна организационна и финансова помощ от съмишленици. Излизат въпроси, които засрамват немската държава - как може трима неонацисти да убиват наред чужденци, да сипят бомби и да обират банки, без никой да ги забележи в продължение на 14 години?

Къде е немската държава и какво й се е случило?

Терористите дори се разкриха сами. Вътрешният министър Ханс-Петер Фридрих признава: "Някои служби отчаяно отказаха да функционират", опитният социалдемократ Дитер Вифелспюц говори за "трагедия в системата за сигурност". Дългогодишното игнориране на десния терор от страна на властите е на пръв поглед необяснимо. Ако се вземат предвид някои факти обаче, то става по-разбираемо.

Крайнодясната Германска националдемократическа партия (ГНП), представена в два местни парламента, от години е под строга критика и подозрения за връзки с нелегални дясноекстремистки структури. За да контролира работата й, държавата използва нейни функционери като доверени лица (т.нар V-лица, от Vertrauen - доверие), които би трябвало системно да информират властите за всички партийни въжделения. V-лицата получават солидни суми от данъкоплатците, за да алармират при нарушаване на закона. Дали го правят е друг въпрос. Точно в Тюрингия дългогодишният местен председател на ГНП Тино Бранд, известен и като основоположник на радикалното движение "Тюрингска защита за родината", от което са част и убийците, се оказва V-лице. Тъй като е близък с тях, Тино явно е подавал избирателно информация на властите. Самият той казва, че е използвал хонорара си от държавата за партията. Има обаче сериозни подозрения, че с държавните пари е финансирал и килър триото. Друг известен функционер на ГНП в Тюрингия - Ралф Воллебен - беше арестуван през седмицата за съучастие в убийствата. След тези разкрития в Германия за пореден път се отключва дискусия за евентуалната забрана на ГНП, която всеки втори гражданин би подкрепил, сочи изследване на тв ARD от 25 октомври. По-важният въпрос обаче е какво би се случило с избирателите ѝ после. Не е ясна и съдбата на V-лицата. Без тях държавата би изгубила всякаква пряка връзка с десните екстремисти.

Наяве излезе и един структурен проблем - този със сложната организация в немската система за сигурност. В Германия съществува стриктно разделение в работата на полицията и тайните служби. За да се избегне концентриране на сила, както е било по Хитлерово време, законът забранява на тези две служби да работят заедно. Към това се прибавя и федералната система, раздробяваща ги на 16 подслужби по провинциите. Резултатът е драстично утежняване на обмена на информация.

Все по-големи стават съмненията дали това структурно разделение е все още в крак с времето. Коментарът на министъра на правосъдието Сабине Льойтхойсер-Шнаренбергер: "Има ясни слабости в системата ни за сигурност. Службите за защита на конституцията трябва да се слеят и да добият повече правомощия на федерално ниво. Потокът на информация трябва спешно да се подобри." Първите планирани стъпки са изготвяне на списък с всички неонацисти и създаване на общ център за борба с десния тероризъм по модел на вече съществуващия център за борба с ислямистки тероризъм, в който всички служби вливат работата си.

Въпросът как се случи така неминуемо ще почука и на вратата на дългогодишния шеф на местното бюро на тайните служби в Тюрингия - Хелмут Рьовер. От известно време прокуратурата го разследва за несъвестно изпълнение на служебните му задължения. И още - Рьовер пише книги за определяното като дясноекстремистко издателство "Арес". Както казва експертът по тероризъм и бивш агент на ЦРУ Брус Рийдел по повод залавянето на Осама бин Ладен, "ако някой години наред се измъква на властите, той със сигурност е защитен на държавно ниво". Предстои да се провери.

Да помълчим



Десният терор не е минало, нито пък е само клиширан немски проблем. Десният терор е тук и сега. Стотици хора са убити в най-новата история на Европа и САЩ от десни терористи: Норвегия 2011 г. - 77 жертви, Унгария 2008-2009 г. - 6 жертви, САЩ, Оклахома, 1995 г. - 168 жертви, Австрия 1993 г. - 4 жертви, Германия 1980 г. - 180 жертви, Италия 1980 г. - 85 жертви. Има и един още по-дълъг списък - на живите жертви, на хората в малки села, градчета и отдалечени квартали, които са принудени да виреят в неспокойна среда, потиснати, защото са различни. "Дюнер убийствата" учат на следното: точно сега, в модерния ни глобализиран свят, при всичките отворени врати и паднали граници, сред нас има немалко хора, които ревностно мечтаят за едно друго общество и са готови да убиват за него. Трябва спешно да се свикне с тази мисъл, за да бъде проблемът изяснен и опитомен.