Надолу по кризисната писта
Ако Словения се превърне в шестия кандидат за спасяване в еврозоната, това няма да е фатално, но ще е достатъчно неприятно
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Доверието в Словения се топи по-бързо от алпийски лед през лятото. И причината не са високите температури, а политиците в Любляна.
Малката алпийска страна, която беше определяна като отличника на класа и най-образцовия ученик при голямото разширяване на ЕС преди осем години, а след това стана първата от източноевропейската група, влязла в еврозоната, сега привлича внимание по доста по-неприятен повод. А именно като най-вероятния кандидат за шестото място във финансовата реанимация на ЕС. След като в последните дни и трите големи рейтингови агенции Moody's, Standard & Poor’s и Fitch свалиха оценката си за Словения с по няколко степени, сега всички се питат дали скоро тя няма да се подреди до Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Кипър, които вече бяха принудени да потърсят външна помощ.
Ако (или когато) това се случи, няма да е фатално нито за Словения, нито за ЕС. Просто защото адриатическата република е твърде дребна, за да доведе до ескалиране на дълговата криза в ЕС или да пресуши капацитета на спасителните му фондове. Но ще бъде неприятно, защото за пореден път ще покаже, че заразата се разпространява към още и още държави и е всичко друго, но не и овладяна, а още по-малко излекувана.
Големи неприятности в малка Словения
В случай че Словения стане шестата страна, полетяла надолу по кризисната писта, дори не може да се сърди на пазарните спекуланти, а само на собствените си политици. "Любляна попадна на радара с тревожно мигащ надпис "кандидат за спасяване" само защото преди няколко седмици премиерът Янез Янша каза, че страната е изправена "пред гръцки сценарий", ако не успее да ограничи дълга си. Той го направи като заплаха, тъй като водеше вътрешнополитическа битка. Но не беше никак мъдро, защото привлече внимание отвън и машината се завъртя", казва пред "Капитал" икономистът Игор Мастен.
Така необмислената реплика на Янша, целяща да стресне опозицията и да събере нужното парламентарно мнозинство за вкарване в конституцията на т.нар. дългова спирачка, рискува да се превърне в самосбъдващо се пророчество. В изнервени и взривоопасни времена дори едно погрешно изказване може да се окаже съдбоносно. "В момента наистина има риск Словения да трябва да търси външна помощ. Всичко зависи от това дали правителството ще реши да спасява банките и да поеме всичките им лоши дългове", казва пред "Капитал" Жозе Дамиян, професор по икономика от Университета в Любляна.
Имаш банки, имаш проблеми
Всъщност Янша съвсем не е първият европейски лидер, стреснал пазарите с непремерени думи. А и Словения, с дълг от 48% от БВП и бюджетен дефицит от 6.4% за миналата година, изглежда далеч от гръцката трагедия. Но икономиката й, след като беше шампион по растеж в ЕС през 2007 г., сега е на път да се свие за трета година от последните четири. Дългът й, макар и не толкова голям, се е удвоил след влизането й в еврозоната преди пет години и посоката му е твърдо нагоре, ако правителството не успее тази година да удържи бюджетния дефицит в рамките на планираните 3.5%. На този фон неуспехът на управляващите в Любляна да вкарат в конституцията т.нар. златно правило за нулев дефицит (гласуването бе отложено за есента) стана катализаторът, който изстреля лихвите по десетгодишните словенски облигации над считаното за критично ниво от 7%. И сега страната е на ръба да загуби достъп до финансовите пазари и да трябва да разчита на спасителните фондове на ЕС.
Освен политическата несигурност най-голямото и тревожно неизвестно са банките. "Те са в много лоша форма. Основната причина е директната или индиректната държавна собственост, която е доминираща в банковия сектор. През последните две десетилетия правителствата не желаеха да приватизират банките. Беше голяма грешка, че не го направиха с двете най-големи от тях преди кризата. Ако бяха ги продали, сега чуждите собственици щяха да бъдат отговорни за спасяването и рекапитализирането им", посочва Жозе Дамиян.
Действително в това отношение Словения е особен случай. Банковият й сектор не само е сред относително най-големите в региона (според Moody's общите му активи са на стойност близо 140% от БВП), но и предимно държавен, за разлика от останалите в Централна и Източна Европа. Резултатът от това е, че в момента и трите големи банки - Nova Ljubljanska Banka (NLB), Nova KBM и Abanka Vipa - които държат 50% от сектора, имат нужда от спасяване.
Неохотата на политиците да приватизират си има лесно обяснение, казва Игор Мастен. "Те не желаят да изгубят контрола. Когато можеш да влияеш върху мениджмънта и надзора на банките, имаш лостове за контрол над тях. А чрез тях и върху голяма част от икономиката." Последствията също са лесно предвидими. "Лошото управление на банките и раздаването на кредити на политически свързани фирми са причината за сегашното състояние", обяснява Жозе Дамиян. Според професора по икономика в момента лошите заеми възлизат на общо 6-8 млрд. евро, което е близо 15% от банковите баланси. И пълното им спасяване ще струва между 17 и 25% от словенския БВП.
"Правителството не може се справи с това само защото бюджетният дефицит ще се изстреля до 20-28% от БВП", казва Дамиян. Според него не е задължително това да се случи и управляващите в Любляна могат да избегнат този вариант, като опитат да най-после да приватизират банките. Друг е въпросът дали в този момент ще има особен наплив от кандидати. Ако се окаже, че няма, единствената останала опция ще бъде Словения да се нареди на опашката за животоподдържащи капиталови инжекции от европейските спасителни механизми.
Допълнение към банковата каша е със стагниращата икономика. Времената, когато Словения летеше благодарение на износа на автомобили Renault, домакински уреди и лекарства, вече свършиха. "Не сме изгубили конкурентност като Италия или Португалия. Все още има здрави сектори в икономиката. Но те не са достатъчни, за да я дърпат напред", казва Игор Мастен. Според него Словения има шанс да се справи сама. Но само ако управляващите направят неща, които отлагат вече няколко години от началото на кризата - да ограничат публичните разходи, да вкарат дълговата спирачка в конституцията, да намерят смислен и поносим начин за рекапитализиране на банките. "Всичко това обаче изисква бързи и решителни действия от правителството, никакви спорове, никакви дребнави политически боричкания. За съжаление не виждаме нищо такова", казва Мастен. И затова е по-вероятно Словения да се превърне в пациент номер шест, отколкото алпийският лед да оцелее през август.
25 коментара
Там проблемът е в реформите на пенсионната система и европейските безумия. Първо бяха кредити за Гърция. После безумните критерии за капиталова адекватност на банките. С две думи, нагледен пример как шайка чиновници с власт могат да съсипят една подредена и прекрсана държава.
Цитат от статията: "Ако (или когато) това се случи, няма да е фатално нито за Словения, нито за ЕС. Просто защото адриатическата република е твърде дребна, за да доведе до ескалиране на дълговата криза в ЕС или да пресуши капацитета на спасителните му фондове. Но ще бъде неприятно, защото за пореден път ще покаже, че заразата се разпространява към още и още държави и е всичко друго, но не и овладяна, а още по-малко излекувана."
Както е казано: едно си баба знае - едно си бае! Европа не пожела да се интегрира реално в добрите времена, когато все още нямаше финансови затруднения, не желае да се интегрира и сега, когато проблемите са отдавна тук, тежки са и още дълго ще бъдат влачени. Еми, щом за европейците е много по-важно да останат разделени НА ВСЯКА ЦЕНА, дори ако цента е дългото влачене на последствията от кризата - каквато попара са си поръчали, такава и ще си сърбат...
Общото при държавите от Еврозоната е, че не осъзнават причината за развитие на сегашна стопанска криза - непригодно за евро държавно управление.
При наличие на тази държавна грешка, европейците са обречени жертви на този държавен недъг и колкото повече се трудят – толкова по-голяма криза се развива.
При запазена държавна грешка, политиците споделят тяхната съдба на обречени жертви и колкото по-добре изпълняват свои задължения – толкова по-голям е техния провал.
Възможно е успешно спасение от стопанска криза: премахва се причина за нейно развитие и до 24 часа време кризата ще е прекратена.
Иван Митев - икономист
Аз понеже не съм особено умен да попитам:
Каква е разликата дали банките ще са държавни или ще ги "спасяват" с бюджетни инжекции, когато те неизбежно се окъкат?
Важното е да въртим едни пари по комисионни от преводи и посредничество при приватизации и нацинализации. Егати му и финансистите?! Това ли са им умствените възможности?
"поред професора по икономика в момента лошите заеми възлизат на общо 6-8 млрд. евро, което е близо 15% от банковите баланси."
Колеги от форума, правите ли аналогия със ситуацията в БГ банките?!
Въпроса ми е нашите банки откъде се ре-финансират при толкова висок % на лоши кредити?
Цитат от статията: ""Любляна попадна на радара с тревожно мигащ надпис "кандидат за спасяване" само защото преди няколко седмици премиерът Янез Янша каза, че страната е изправена "пред гръцки сценарий", ако не успее да ограничи дълга си. Той го направи като заплаха, тъй като водеше вътрешнополитическа битка. Но не беше никак мъдро, защото привлече внимание отвън и машината се завъртя", казва пред "Капитал" икономистът Игор Мастен."
Току-що с голяма изненада научих, че тройната коалиция на Станишев съвсем правилно лъжеше, че няма криза и съставяше бюджети с фалшиви икономически ръстове, които биха засрамили и растежа на Германия! Както и, че ако някой швейцарски политик на висок пост обяви, че швейцарския бюджет е пред банкрут без да е така в действителност - този политик няма да бъде обвинен във фрапантно невежество, ами всички ще хукнат да си теглят парите от Швейцария!!!
Айде стига глупости, че вече ми е писнало!
Цитат от статията: "Основната причина е директната или индиректната държавна собственост, която е доминираща в банковия сектор. През последните две десетилетия правителствата не желаеха да приватизират банките. Беше голяма грешка, че не го направиха с двете най-големи от тях преди кризата. Ако бяха ги продали, сега чуждите собственици щяха да бъдат отговорни за спасяването и рекапитализирането им", посочва Жозе Дамиян."
Пак едни и същи тъпотии! Ако словенските банки бяха приватизирани - чуждите собственици ли щяха да са "отговорни" (чудно въз основа на какъв закон?!!!) за спасяването им или пак щяха да се наливат държавни пари в банките, подобно на Европа, ама парите на словенските данъкоплатци нямаше да отидат в държавните сега банки, ами щяха да бъдат прилапани от частни такива. Голяма разлика! Няма що! Европа може да налива пари от бюджетите за спасяването на закъсалите частни европейски банки, а Словения не може да си спаси своите държавни банки!!! Любопитна логика!!! Явно - и в словения на власт са дошли измамници и некадърници от български тип и тази държава също ще се понесе надолу, подобно на България...
Цитат от статията: ""Лошото управление на банките и раздаването на кредити на политически свързани фирми са причината за сегашното състояние", обяснява Жозе Дамиян. Според професора по икономика в момента лошите заеми възлизат на общо 6-8 млрд. евро, което е близо 15% от банковите баланси. И пълното им спасяване ще струва между 17 и 25% от словенския БВП."
Интересно, коя е причината за лошото състояние на частните американски и европейски банки?!!! Там няма възможност властите да влияят върху мениджмънта и надзора на банките и да се раздават кредити на политически свързани фирми! Едновременно - Китай има всички тези "лоши" възможности, споменати по адрес на словенската държавна собственост над банките и в момента същия този Китай продължава да бъде най-бързо растящата икономика в света... Май-май всичко опира до намеренията и кадърността на управляващите...
А кухите лейки от ДСБ, СДС и прочие червени бастиони не спряха да кодкудякат колко добре било в Словения.
Комунистите са виновни, а Иван Костов е прав както винаги за всичко, което казва.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.