От (Златна) зора до мрак

Последният инцидент с обратен знак е от 17 януари тази година, когато 27-годишен пакистанец беше намушкан до смърт от двама гърци. Последва протест срещу неофашизма и расистките атаки срещу имигранти. Пред сградата на парламента в Атина се събраха над 5000 души, сред които изтъкнати интелектуалци като италианския Нобелов лауреат по литература Дарио Фо.

Кризата е довела до такъв спад на междуетническата търпимост в Гърция, че атаките, расистките и антирасистките демонстрации са ежедневие. Най-лекото обвинение към държавата в момента е, че е изпуснала ситуацията с имигрантите и бежанците извън контрол. Най-тежки са съмненията, че влиянието на неонацистката партия "Златна зора" сред населението, политиците и полицията расте, а ксенофобията се превръща в легитимна идея за обществото и държавата.

Анатомия на омразата

"На новопристигналите в Атина раздавам карта, на която местата, които да избягват, са оградени в червено", разказва президентът на асоциацията на афганистанците в Гърция Юхус Мохамади пред Amnesty International. Но невинаги имигрантите могат да избягат от агресията. Така например на 10 септември 2012 г. двама мъже влизат в бръснарница, собственост на пакистанец. "Първо се нахвърлиха на гръцкия клиент с викове защо се подстригва при пакистанци", раказва един от присъстващите пред правозащитници. Когато клиентът реагирал, двамата го намушкали с нож. "После започнаха да разрушават салона и да хвърлят коктейли "Молотов". Един полетя към мен, заради което загубих част от косата си", допълва разказа един от работниците.

От януари до октомври 2012 г. гръцката "Мрежа за следене на расистко насилие" е регистрирала 87 инцидента на агресия. "Половината от тях са свързани с крайнодесни екстремистки групи, които са действали организирано", разказва пред "Капитал" Маро Савополу от Amnesty International в Гърция. Това е само върхът на айсберга и реалният брой на нападенията вероятно е много по-голям, тъй като заради страха от задържане и депортация нелегалните имигранти не смеят да съобщават за инциденти. Директорът на "Лекари без граници" в страната Никитас Канакис например посочва, че само за първите шест месеца на 2011 г. над 300 души, които са били нападнати, са потърсили помощта на неправителствената организация.

След интервюта с 59 жертви на расистки атаки Human Rights Watch определя няколко повтарящи се характеристики. Повечето нападения се случват през нощта, в близост до площади, нападателите работят в група и нерядко сред тях има и жени, крият лицата си с шалове и каски. Често нападат с голи ръце, но и с оръжия като бухалки и бирени бутилки. "Обикновено атаките са придружени от обиди и призиви да напуснат Гърция, а в много случаи нападателите обират своите жертви", се казва в доклада на организацията от края на 2012 г.

Онова, за което не бива да се говори

"Мнозина свързват тези атаки със "Златна зора". Но това е нещо, което трудно може да се докаже", казва пред "Капитал" Елинда Лабропуло, журналист, работещ за CNN и британската BBC. Все пак на 7 септември миналата година се случва нещо, показателно за отношението на крайнодясната формация към чужденците. Тогава в крайморския град Рафина поддръжници на "Златна зора" нападат с бухалки сергии, които принадлежат на имигранти. Няколко часа по-късно подобна атака се случва в друг град - Месолонги. И в двата случая е документирано на видеозаписи, че в атаките участват не само поддръжници, но и народни представители от "Златна зора". Парламентът гласува за сваляне на имунитета на тези депутати, но все още не са им повдигнати обвинения. Месеци наред нямаше никакви опити за търсене на наказателна отговорност и на говорителя на партията Илиас Казидиарис, който преди изборите през юни миналата година наби в тв ефир своя политическа опонентка.

Неохотата тези инциденти да се разследват е необяснима само на пръв поглед. "Близостта между полицията и екстремистки групи, включително "Златна зора", е очевидна. Това е нещо, което признават хора отвътре, от полицията. Признавал го е в интервю пред мен и министърът на правосъдието Андонис Рупакиотис - той каза, че се опасява, че има връзки между полицията и "Златна зора". Но според мен няма желание, а може би и възможности, да се докаже, че е така", казва Елинда Лабропуло.

Изгревът на "Златна зора"

Възходът на екстремистката партия е светкавичен и плашещ. След като години наред беше незабележима с резултати от порядъка на 0.2%, на изборите миналата година тя взе над 7% и вкара в парламента 18 депутати. Според последните проучвания популярността й вече достига 12% и това я прави трета политическа сила в страната след "Нова демокрация" на премиера Андонис Самарас и крайнолявата СИРИЗА. Освен това партията откри свои представителства в Ню Йорк и Мелбърн (където има големи гръцки диаспори), а наскоро сп. Spiegel разкри, че е установила контакти и с германските неонацисти в Бавария и се опитва да направи своя клетка и в Нюрнберг.

"След кризата "Златна зора" се разрасна неимоверно. Тя привлича поддръжници с риториката си срещу имигрантите, но най-вече с популистките си жестове", казва Елинда Лабропуло. В една рухнала и фалирала държава, която не успява да предостави на гражданите си базови услуги, формацията запълва вакуума и се притичва на помощ в стил "Супермен". "Златна зора" има свои парадържавни организации, които патрулират улиците, придружават възрастни дами до магазина, помагат на безработни гърци да си намерят работа, раздават храни и дрехи, създават банки за даряване на кръв. Използващите тези услуги трябва да отговорят само на едно условие - да докажат, че са гърци.

"Много хора в страната не са щастливи от случващото се и осъзнават, че то е дълбоко тревожно. Има силна антиреакция срещу насилието и това е една от големите теми в обществения дебат. Но никой не знае как да се справи със ситуацията, защото тя възниква в момент, когато много други проблеми удариха страната", обяснява Елинда Лабропуло. Тя казва, че нелегалната имиграция наистина е сериозен въпрос и докато няма по-добър контрол по границите, докато има толкова много пришълци, които са без работа и обикалят улиците, е трудно да се види как нещата могат да се подобрят. "Единственият начин популярността на "Златна зора" да намалее е икономиката да се съживи и страната да се стабилизира", смята Лабропуло. Дотогава страхът и насилието ще продължават да владеят улиците на Атина.