Петролът и геополитиката връщат морските конфликти на дневен ред
Спорът за островите Сенкаку като тревожен пример за новия тип война за ресурси
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Малки скали, приютили главно морски птици, кози и уникални видове къртици – доскоро никой не беше чувал за островите, наричани от Япония Сенкаку, а от Китай – Дяоюйдао. Но когато растящи сили започнат да се конфронтират в борба не само за влияние, но и за жизненоважни ресурси, значението на такива оспорвани островчета, рифове и други части от морското дъно внезапно скача. И това не важи само за Азия, коментира агенция "Ройтерс".
От разтапящата се Арктика до Източното Средиземноморие и от Южния Атлантик до Източнокитайско море заинтересуваните от ресурсите страни впрягат в арсенала си всички методи за демонстриране на мускули – легални, дипломатически и дори военни.
Природните ресурси като ключ към споровете
Настоящият спор между Пекин и Токио за пет островчета и три скали изглежда един от най-рисковите досега. Въпреки че за момента експертите смятат говоренето за открита война за преувеличено, наглед обикновената търговска сделка скара две от най-могъщите азиатски държави. "Някои от тези места винаги са били оспорвани. Но въпросът за ресурсите им дава много по-голяма острота. Там има енергийни запаси, има и рибни запаси, които са особено важни за азиатския начин на хранене и които ми се струва, че твърде често се пренебрегват, а все по-често ще се проявяват интереси и към подводните минерали и редките им материали", обяснява адмирал Гари Ръфийд, бивш командир от американския тихоокеански флот и почетен член на института "Хувър" към Станфордския университет.
Това, което започна като чисто дипломатически скандал с изкупуването от страна на японското правителство на островите Сенкаку от частния им собственик, ескалира до (засега) безкръвни конфронтации между китайски, японски и тайвански патрулни и риболовни кораби. Всичко това, защото се смята, че в околните води има значителни резерви на петрол и природен газ.
Геополитиката като фактор
"Свидетели сме на дълбоки геополитически промени... които правят някои страни много по-агресивни в политически, икономически и военен план", добавя и друг аргумент Ерик Томпсън, ръководител на стратегическите проучвания в американската изследователска организация Centre for Naval Analyses.
На картата на Източното Средиземноморие той очертава блок във водите между Турция, Кипър, Израел и Ливан – потенциален източник на огромни резерви от природен газ. Заради тях миналата година в региона пламна сериозно напрежение, като и турското, и кипърското правителство изпратиха проучвателни мисии паралелно с военни кораби. Съперничеството за енергийните изкопаеми усложни отношенията както между Република Кипър, от една страна, и Северен Кипър и Турция, от друга, така и между някогашните съюзници Анкара и Тел Авив, чиито изтребители започнаха периодично да прелитат над оспорваните води.
Подводните камъни
Някои анализатори смятат, че "докато сухопътните войни за заграбване на ресурси вече не се считат за приемливи, на завладяването на ресурси в океана може да се гледа по различен начин". Според други, дори ако подобни конфликти никога не подпалват открити военни действия, те могат да подхранят по-широко регионално напрежение, надпревара във въоръжаването и потенциално повишаване на риска от войни по други поводи.
Подобна опасност може да се види в грандиозните морски претенции на Китай, които заплетоха отношенията му с почти всички останали регионални сили.
САЩ от своя страна се опитват да останат извън тези конфликти – нещо, което е особено трудно, като се имат предвид споразуменията им с Япония и други държави от региона, както и цялостното им присъствие в Източна Азия. "Колкото по-високи са залозите, толкова по-сложно става", заключва експертът Лорънс Мартин от адвокатската компания Foley Hoag. | Капитал Daily
13 коментара
Големи глупости сте написали. Дали се използва пехота или моряци за нормалните хора разлика няма.
Снимката е готина. Наистина. Само дето горния кораб не стреля по долния.
Може би единственото разумно решение при това положение на нещата е да се променят някои базови положения от международното право, така че акваторията и нейните ресурси да се стопанисват СЪВМЕСТНО ОТ МНОГО ДЪРЖАВИ (доколкото ми е известно по подобен начин се стопанисва напр. Антарктида).
"Капитал"-е, по други въпроси пишете по 15 000 знака дрънканици, а по такъв важен въпрос ни пробутвате някакъв превод на мижава статия. Или ни предложете нещо сериозно като анализ (дори и преписано от Ройтерс), или не ставайте за смях с подобни словоблудства.
Как ли се чувства сега Франсис Фукояма с "Краят на историята"?
А от небето пада толкова енергия...
Публикувано през m.capital.bg
С некадърната си политика в Близкиа изток, в подръжка на ционетата (от 1948 година насам)1 Пиндустан набута Света в яка криза за горива....
Така че една средно до голяма война в Близкият идток е повече от наложителна..... грешките на ингилизите 1920, гърците 1922, Великите сили 1948 все някога трябва да се оправят, няма да чакаме 100 години от Северският договор я? А и те са след 8 години....
Пропуснах догодина са и 100 години от Букурещкият мирен договор... време е да оправяме географията....
Мдааааааа.... Не обясняваха ли тука някои русофилистици как на Матушката не и трябвал военен флот, щото имала милиарди танкове...?
До коментар [#4] от "antsiva":
Прави се на умряла лисица и се е покрил много яко....
...и има защо...
До коментар [#2] от "kyon_kun":
Явно си попаднал на кофти доставчик, който ти е пробутал скапан джойнт и си го избил на пародийни графомании....
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.