Доклад предупреждава за имигрантска вълна от българи и румънци във Великобритания

Временните спирачки за българи и румънци бяха наложени от лейбъристкото правителство през 2005 г., за да предпазят британския пазар на труда след огромния и неочакван наплив от полски имигранти. Сега Лейбъристката партия се обяви в подкрепа на всякакви нови мерки, които биха удължили рестрикциите. Но министърът на вътрешните работи Тереза Мей заяви през ноември, че тези ограничения не могат да продължават след края на 2013 г., защото са в разрез с европейските правила за свободното придвижване в ЕС. Вместо това правителството ще се опита да ограничи достъпа до социалните помощи и здравеопазването, за да намали факторите, които правят Великобритания атрактивна за имигрантите.

"Работим за намаляване на имиграцията от стотици хиляди до десетки хиляди в края на мандата на този парламент и нашите строги нови правила вече дават ефект, тъй като имиграцията е спаднала с една четвърт през изминалата година", посочва говорител на вътрешното министерство. Той допълва, че правителството е винаги готово да прилага временни мерки върху новите членки на ЕС и ще продължава да работи, за да ограничи злоупотребите, свързани със свободното придвижване.

Не сме такава заплаха

Междувременно британският вестник Guardian публикува мнението на политолога Иван Кръстев, според когото страховете, че българите отчаяно ще се втурнат към Обединеното кралство в търсене на помощи, нямат основания.

"Най-голямата емигрантска вълна в България беше през 90-те години на миналия век, преди страната да се присъедини към ЕС. След влизането в ЕС през 2007 г. трудовата имиграцията всъщност спада", пише Кръстев, като цитира изследване на "Отворено общество".

Той признава, че страната ни е най-бедната членка на ЕС, че политиката ни е каша, а съдебната система не функционира. Но допълва, че България пострада по-малко от настоящата финансова криза, отколкото повечето си съседи. Според политолога, когато става въпрос за някои ключови макроикономически индикатори, Лондон трябва да завижда на София, тъй като, ако сравним публичния дълг като процент от БВП, Великобритания е три пъти по-задлъжняла от България. Освен това публичният ни дефицит е много по-нисък. "Безработицата у нас е по-висока от тази във Великобритания – 12.4% срещу 7.8%. Но тази разлика не е толкова стряскаща, особено ако се сравни с безработицата в повечето южни членки като Испания и Гърция", пише Кръстев. И ако числата продължават да растат, Обединеното кралство трябва да се страхува от гърците и испанците, а не от българите.

Политологът обяснява, че гражданите на България (включително ромите) не участват в това, което британският премиер Дейвид Камерън нарича "социален туризъм", тъй като по-голямата част от тези, които живеят в чужбина, имат работа там. "Освен това Великобритания не е сред топ дестинациите за имиграция, за разлика от Испания например. Това се отнася особено за българските роми, които предпочитат съседни страни като Гърция заради благоприятния климат и ниските цени на пътуване", казва Кръстев.

За София острата риторика на Камерън срещу българските имигранти е преувеличена и не е нищо повече от политическа стратегия, обобщава политологът: "Британският премиер е наясно, че гласоподавателите му са силно притеснени заради имиграцията и злоупотребите на чужденци със социалните помощи. Така че иска да се покаже твърд по тази тема. Българите вероятно не са правилната жертва, но са най-подходящата", завършва Кръстев.