ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
"Франция отвори портите на Ада. Тя попадна в капан, много по-опасен от Ирак, Афганистан или Сомалия." С тези думи лидерът на слабо известното Движение за единобожие и джихад в Западна Африка (MUJAО) Омар Олуд Хамала посрещна намесата на Париж в битката срещу ислямистите в Северно Мали. Подобни заплахи по адрес на "Запада" и неговите "кръстоносци" са почти ежедневие. Но от тях рядко има реални последици и затова в по-спокойни времена никой не им обръща особено внимание. Този път обаче само няколко дни по-късно заканите се материализираха. Край алжирския град Ин Аменас няколкостотин работници в комплекс за добив на природен газ, сред които и десетки чужденци бяха взети за заложници. Последвалата драма бе следена в продължение на дни по целия свят, а снимката на доскоро непознатия Мохтар Белмохтар, сочен за организатор на операцията, обиколи медиите. Така той се превърна в най-новата звезда на международния джихадизъм и за пръв път от години екстремистите в региона успяха да привлекат вниманието върху себе си.
"От гледна точка на стабилността на институциите и най-вече апарата за сигурност Алжир е много по-напред от повечето останали в Северна Африка към момента. Той просто не е в една лига с Мавритания или Нигер", казва пред "Капитал" Сузи Денисън от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП). Точно затова атаката в Ин Аменас бе ясно послание към целия свят – щом успяха да ударят строго охраняван обект на повече от 1000 км от основната си база, и то именно в Алжир, те могат да ударят практически навсякъде в Сахара. Така нагледно се доказа, че битката с ислямистите в Северно Мали ще се води на територията на цяла Северна Африка. Което означава, че ще е нужен по-широк подход към системните проблеми на целия регион.
"Грешка би било, ако борбата с ислямистите бъде ограничена единствено до антитерористична кампания", казва пред "Капитал" Амел Бубакьор от катарския офис на Brookings. Проблемът е, че екстремистите в Северна Африка са само една брънка от редица сложни и взаимообвързани фактори и до голяма степен са резултат именно от тях.
"Да вземем за пример ситуацията в Мали. Основната причина за състоянието на нещата в северната част на страната сега е не някакво радикализиране на населението, а по-скоро дългогодишният провал на малийската държава да осигури ефективни обществени и социални услуги в северните провинции, което задълбочаваше и без това характерната за района икономическа и политическа маргинализация", обяснява Бубакьор.
Именно некомпетентното управление, корупцията и липсата на какъвто и да е било контрол над големи части от севера позволи преди десетилетие на фундаменталистите от Ал Каида в ислямския магреб (АКИМ) да се установят в региона без особен проблем, да започнат да обикалят между Алжир, Мавритания, Мали и Нигер, периодично да отвличат западни туристи и да искат откуп за тях. Отново благодарение на слабата държавност те започват да трупат и милиони годишно от контрабанда на наркотици и най-вече южноамерикански кокаин за Европа, като така стават основни фигури в местната икономика. И именно финансовият им ресурс е причина в средата на 2012 г. да станат пълновластни господари на Северно Мали.
Часът на ислямистите
"Икономическото изоставане бе повод за многократни бунтове от страна на туарезите срещу централната власт в Мали", разказа пред "Капитал" преди време Джеръми Кийнън от Лондонския университет. "Обикновено исканията им бяха за автономия, но винаги приключваха със споразумения за увеличаване на държавните инвестиции в региона. В известен смисъл това бе тактика – туарезите искат нещо, което знаят, че няма да получат, за да могат по време на преговорите да постигнат повече от реалните си цели. Според мен, когато през април миналата година успяха толкова лесно да прогонят малийската армия и обявиха независимост, те всъщност бяха колкото щастливи, толкова и изненадани и неподготвени за това."
Туарезите са завладели регион, в който няма почти нищо (там може би има уран или нефт, но находища не са разработвани) и нямат никаква идея какво да правят. Именно в този момент на сцената активно се появяват и ислямистите. "Те започнаха да купуват всички", разказва Пол Мели от лондонския аналитичен център Chatham House. "Съвсем бързо мнозина туарези, които доскоро се бяха били за независима и светска държава, бяха привлечени на страната на ислямистите и се обявиха за шериатски режим." Тези, които не са искали да се продадат, са били прогонени, и в рамките на няколко седмици цялата територия на Северно Мали вече е под техен контрол. И така до днес.
Прогонването на ислямистите от Северно Мали и унищожаването на тренировъчните им лагери със сигурност би било сериозен удар по тях. То обаче няма да ги спре да продължат с отвличанията или дори да се заемат по-активно с атентати. В същото време заплахата в даден момент в бъдеще те отново да се сдобият с подобна база другаде в региона ще съществува дотогава, докогато там продължава да е налице взривоопасната смес от висока безработица, ширеща се бедност, неефективни правителства и корупция, които да създават множество млади ядосани мъже, готови да поемат големи рискове за малко пари. А днес картата на Северна Африка изобилства както с държави, отговарящи на описанието, така и с продължителни конфликти, които един ден могат да се превърнат в трамплин за ислямистите, по подбие на въстанието на туарезите в Мали през миналата година.
"Безспорно е, че за да има дълготраен успех, операцията срещу екстремистите трябва да включва и предоставяне на помощ както на Мали, така и на околните страни. Най-вече подкрепа за изграждане на стабилни и работещи институции," казва Сузи Денисън от ЕСВП. Само че досегашният опит с помощи в региона рядко дава добри резултати. Показателен е примерът с малийската армия, която от 2006 г. ежегодно получава финансова подкрепа от САЩ, и е обучавана от американски инструктури. Но когато идва моментът за истинска битка през пролетта на 2012 г., малийските специални части се цепят на две - едните (най-вече туарези) се присъединяват към бунтовниците, другите отиват в столицата Бамако и правят преврат. Все пак този път нещата може да са различни и провалите в миналото не са извинение да не се опита пак. Още повече ако цената на загърбването на региона от Запада е разгарянето на ново силно огнище на глобалния джихадизъм.
2 коментара
Този път това е пред портите на Европа. И иска или не ЕС трябва да формулира, изгради и приложи ЦЯЛОСТНА стратегия за района. Включително и ВОЕННА. А това означава - ЕДИННИ ЕВРОПЕЙСКИ въоръжени сили.
Уроците от Планът Маршал са удобно забравени от сегашните лидери. Повечето от тях просто нямат интелектуалния капацитет за подобни сложни, но ЕФЕКТИВНИ стратегии.
Вместо интелект - харизма. Вместо търпение - детинско тупане по гърдите. Вместо визия - грандоманско его. Вместо самочуствие - избиване на комплекси.
Берлускони е най-фрапантния и известен пример, но за съжаление не е единствен.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.