Заложническата криза в Алжир повдигна въпроси за радикализирането на региона

Решението на алжирските власти да атакуват комплекса първоначално беше прието със смесени реакции. Американски и британски издания дори написаха, че алжирската армия имала навика да разрешава заложнически кризи, като избива едновременно похитителите и заложниците. Френският външен министър Лоран Фабиюс в неделя обаче защити действията на Алжир. Той призна, че броят на загиналите при щурма е "много голям", но властите са били изправени пред "нетърпима ситуация".

"Това, което всеки трябва да знае, е, че тези терористи, които атакуваха газовото находище, са убийци, които грабят, изнасилват, плячкосват и убиват. Ситуацията беше непоносима", настоя Фабиюс. В петък британският премиер Дейвид Камерън изрази разочарованието си, че Алжир не го е предупредил за операцията, но по-късно благодари на властите в африканската страна за предприетите действия.

Не закъсня и реакцията на американския президент Барак Обама, който заяви, че САЩ ще поискат от алжирските власти да изяснят какво се е случило, но подчерта, че пълната вина за трагедията е на терористите, които са я предизвикали. "Ангажирали сме се, че ще преследваме "Ал Кайда" където и да са и където и да се опитват да се скрият. Очевидно направихме това в Афганистан, Пакистан, направихме го в Сомалия, в Йемен и ще го направим в Северна Африка", каза министърът на отбраната на САЩ Лиън Панета.

Удар по сигурността

Находището в Ин Аменас се намира в сърцето на богат на газ и петрол регион, привлякъл вниманието на редица международни фирми през последните години отчасти и заради почти военните мерки за сигурност там. "Фактът, че групата е атакувала тук въпреки невероятната сигурност, е удивителен. Дори и като алжирец се нуждая от специално разрешение, за да вляза там", коментира алжирският политически анализатор Азедин Лайачи.

Събитията от миналата седмица може да променят представите за петролната индустрия, привлякла милиарди долари чуждестранни инвестиции, което пък вероятно ще бъде проблем за правителството, разчитащо в голяма степен на приходите от газ и петрол, за да финансира разходите. Находището в Ин Аменас се оперира от ВР, Norway's Statoil и държавни алжирски фирми.

Петролната и газова индустрия на страната е доминирана от държавната петролна компания Sonatrach, където работят над 100 000 човека. Тя управлява най-големите петролни и газови полета в страната. "Военните осигуряваха сигурността на петролните компании в пустинята и хората бяха спокойни там", коментира Джон Хамилтън от CBI Research.

"През миналите 10 години сигурността все по-рядко беше повод за притеснение. За пръв път от десетилетие ситуацията със сигурността се срина, довеждайки до притеснения сред международните петролни фирми", разказва директорът на North Africa Risk Consulting Джеф Портър. Трагедията в Ин Аменас беше първата голяма атака срещу алжирски енергиен комплекс, накарала BP, Statoil и испанската енергийна компания Cepsa да евакуират свои служители, въпреки че някои от проектите се намират на стотици километри от мястото.

Изнервените съседи на Мали

Вземайки стотици заложници в алжирската пустиня, ислямистите, недоволни от френската намеса в Мали, изпратиха ясно послание - че могат да ударят навсякъде в Сахара. Редица експерти се опасяват, че френската намеса срещу ислямистите в Мали може да доведе до подобни атаки сред по-малки уязвими държави на юг. "Това може да доведе до разочарование сред мюсюлманите, насочено срещу Франция", смята младият сенегалец Адама Сал. Във всяка намеса умират невинни жертви, "това може да радикализира хората", допълва той.

Експертите по сигурността досега омаловажаваха риска от радикален ислям в Западна Африка с изключение на Нигерия, където действа ислямистката групировка "Боко харам". Те се аргументираха с умерената форма на суфистки ислям, която доминира в региона, и с малкия брой атаки на фундаменталистки групи в миналото. Кризата в Мали обаче радикално промени динамиката в региона, където се установяват все повече международни фирми. Свързаните с "Ал Кайда" групи, поели контрола върху северната част на Мали, са разполагали с време да се организират, да намерят хора и да се утвърдят.

Според някои източници сред убитите военни при алжирския щурм са били открити египтяни, тунизийци, либийци, французин и малиец. През месеците на окупация в Северно Мали западноафрикански сили за сигурност казаха, че ислямистите в страната са привлекли чуждестранни поддръжници, включително голям брой от Субсахарска Африка.

В съседен Сенегал, който доскоро се гордееше с религиозната толерантност, външният министър предупреди миналата седмица, че "Ал Кайда" разполага със спящи клетки в страната. Президентът на Сенегал Маки Сал призова за бдителност и настоя хората да докладват за съмнителни мюсюлмани, пристигащи от чужбина.

В Мавритания, която се намира на запад от Мали, както светските, така и ислямистките партии в силно разделения политически спектър, настояха, че страната трябва да остане извън Мали. Преди ислямистите да поемат контрола върху Северно Мали, именно Мавритания беше държавата в региона в най-голям риск от дейностите на "Ал Кайда". Експерти предупреждават, че ако ислямистите са способни да засегнат алжирски интереси, защитени от силите за сигурност, западноафриканските страни, чиито армии са зле екипирани и нямат опит, изглеждат още по-уязвими пред военната заплаха.

В същото време Франция силно се нуждае от тясно сътрудничество с Алжир, за да постигне победа срещу ислямистите в Северно Мали, особено след като Алжир обеща да затвори 1000-километровата си граница с Мали и така да попречи на свързаните с "Ал Кайда" бунтовници да се скрият в пустинята.