По заповед на Орбан

Но сега Виктор Орбан отвръща на удара и открито предизвиква ЕС. Отмъщението срещу непослушните магистрати бе предприето въпреки тревожните предупреждения от Брюксел, Берлин, Вашингтон и Съвета на Европа и протестите по улиците на Будапеща. Реваншът идва под формата 15-страничен документ, който е четвъртата поправка на влязлата в сила едва миналата година конституция. Бившият президент и уважаван юрист Ласло Шойом се изказа остро срещу промените и призова наследника си Янош Адер да им наложи вето. Малцина обаче очакват държавният глава, който е един от основателите на "Фидес", да се опълчи на дългогодишния си партиен другар Орбан.

"Четвъртата поправка атакува Конституционния съд, който при унгарската система с еднокамарен парламент е основният инструмент за контролиране на властта. Без него в Унгария няма никакви ограничения едно парламентарно супермнозинство да прави каквото си иска, включително да променя правилата във вреда на опонентите си, да нарушава правата на гражданите и да се окопае във властта така, че никакви избори да не могат да изместят управляващата в момента партия", казва пред "Капитал" проф. Ким Лейн Шепеле, директор на програмата по право в Princeton University.

Според поправките съдът вече няма да има никакво влияние върху законите, които се гласуват с мнозинство от две трети от депутатите (каквото има "Фидес") и променят конституцията. Той ще може да се произнася само дали при приемането им е спазена процедурата, но не и по съдържанието им. Освен това Конституционният съд няма да може да се позовава на практиката и решенията си в последните над 20 години до януари 2012 г. (когато влезе в сила новият основен закон).

Тези сложни правни хватки ще имат сериозни последици. "Орбан иска да централизира цялата власт в ръцете си. С унгарската парламентарна система той почти го беше постигнал, но контролът му може да бъде пълен само ако неутрализира Конституционния съд. С четвъртата поправка той направи точно това", казва Ким Лейн Шепеле. И припомня, че тези маневри идват в допълнение на опитите на премиера да овладее съда отвътре - той удължи мандата на конституционните магистрати от 5 на 9 години и сега постепенно попълва състава му с лоялни хора. "Така дори следващото правителство да не е на "Фидес", животът му ще бъде доста труден заради Конституционния съд, чиито членове са верни на Орбан", обяснява пред "Капитал" Ищван Секереш, кореспондент на унгарския седмичник Figyelo.

На практика кабинетът на Орбан ще може да анулира всяко решение на съда, което не му харесва. "Никое правителство в Европа не може да действа легално без последваща санкция от собствените си съдилища. И никое правителство в Европа не може да спазва Договора за ЕС, ако не признава ограничения на властта си", казва професорът от Princeton University.

Има и още. Четвъртата поправка включва и закони, отхвърлени от Конституционния съд, които сега ще влязат в сила. Един от тях принуждава студентите, учили в държавни университети, да останат да работят в Унгария. Ако все пак решат, че искат да отидат в чужбина, трябва да платят сумата за образованието си. Друг задължава партиите по време на предизборни кампании (включително за изборите за Европейски парламент) да се рекламират единствено в обществените медии. "А те в момента са 100% под контрола на "Фидес". Новинарските им емисии изобилстват от най-профански лъжи", отбелязва Ищван Секереш.

Орбан срещу всички

И въпреки всичко популисткият стил на Орбан явно продължава да се харесва на унгарците. Подкрепата за "Фидес" пада, но тя все още е най-популярната партия. "Проблемът е, че повечето хора не разбират теоретичните неща. В Будапеща по всяко време можете да съберете няколко хиляди младежи, които носят очила и цитират Ницше, за да протестират срещу промените в конституцията. Но останалите 10 млн. унгарци това не ги интересува. Те се вълнуват от това как правителството нареди на енергийните компании незабавно да свалят цените с 10%", казва Ищван Секереш.

Журналистът от Figyelo разказва как съмнителни граждански организации от време на време организират "мирни протести" в подкрепа на правителството с лозунги като "Ние няма да бъдем чужда колония". Тези демонстрации са много по-многолюдни, отколкото на анти-Орбан шествията, като за целта хората се извозват с автобуси до Будапеща и им се осигурява храна за деня. "Ако новата ни конституция е от севернокорейски тип, то тези проправителствени протести са в стила на Милошевич в Сърбия", отбелязва Ищван Секереш.

Случващото се в Унгария е колкото притеснително, толкова и унизително за ЕС, защото го кара да изглежда безпомощен пред безогледното погазване на базови европейски принципи и ценности. "Мисля, че в Брюксел все още не вярват, че Орбан е толкова голямо зло", смята журналистът от Figyelo. Другото обяснение е, че дори вече да знаят, им е трудно да го спрат. "ЕС няма нужните инструменти да попречи на една страна да залитне към автокрация. Той дори не може да изхвърли някой член от клуба", посочва проф. Шепеле.  

В арсенала на ЕС освен меката сила на политическия натиск и наказателните процедури (които обаче са сложни и отнемат много време), съществува и още едно оръжие - т.нар. ядрена опция на чл. 7 от Лисабонския договор, позволяващ отнемане на правото на глас на дадена страна в Европейския съвет. Тя никога досега не е била използвана, и въпреки сигналите от Брюксел, че се мисли по въпроса, е малко вероятно да се стигне до подобна крайност спрямо Будапеща. Преди дни външните министри на Германия, Холандия, Финландия и Дания предложиха нещо друго - механизъм за лишаване от европейски фондове, ако някоя страна не спазва върховенството на закона и нарушава европейските принципи.

"Финансовият натиск може да се окаже най-важен в случая с Унгария, тъй като евросубсидиите, които тя получава, са относително голям дял от нейния БВП. И икономическата заплаха може да я накара да влезе в релси и да прегърне отново европейските ценности. Но бюджетните съкращения ще причинят повече болка на унгарците, отколкото на тяхното правителство. Ето защо това са тъжни и опасни времена", заключава проф. Шепеле.