Добре дошли в Орбанистан

Дали всичко това ще успее да върне вече спечелилия титлата най-автократичен лидер в ЕС Виктор Орбан към правия демократичен път още не е ясно. Но е очевидно, че парализираната от опитите за спасяване на общата си валута Европа има и друг голям проблем. И ако не направи повече за укротяване на грозно надигащите се популизъм и национализъм, съчетани с прегазване на базови политически принципи по източния си (и не само) фланг, може да се окаже, че унгарската криза е не по-малко опасна от гръцката.

Конституционен гулаш

Това вече започна да се превръща в своеобразна унгарска новогодишна традиция. Страната посрещна 2011 г. с фурор около противоречивия медиен закон, който всички на Запад и в страната (извън редиците на "Фидес" и нейните твърди поддръжници, разбира се) припознаха като заплаха за свободата на словото. В заформилата се буря се чуха призиви на Унгария не само да бъде отнето току-що поетото председателство на ЕС, но и направо да бъде изгонена от него. Точно година по-късно усещането за deja vu е натрапчиво. Само дето нещата са далеч по-сериозни. ЕС, САЩ, а този път и МВФ, размахват още по-силно пръст срещу Унгария и нейния премиер. Вътрешният гняв и съпротива също са далеч по-големи. И съвсем обяснимо, тъй като сега и поводът е много по-стряскащ.

Това, което започна преди година като автократично залитане с попълзновенията към медиите, вече възлиза на цялостна смяна на системата. С нея Орбан връща опасно часовника назад и доказва по плашещ начин, че въпреки ЕС последните над 20 години в Източна Европа могат да бъдат задраскани с лека ръка. И че демокрацията не е нещо подарено, гарантирано и необратимо.

Виктатурата на мнозинството

От планетата на Орбан всичко изглежда нормално. И пороят от критики отвън и отвътре, че е превърнал Унгария в най-мрачното място в ЕС, са политически мотивирани и идват от враждебни към страната кръгове. Все пак партията му е получила съкрушителното си парламентарно мнозинство от две трети на съвсем редовни избори. И "революцията в урните" й дава пълно право да смени системата, като скъса веднъж завинаги с посткомунистическото наследство (закодирано отчасти в стария основен закон), приключи прехода и даде началото на нова ера за Унгария. Ако слушате управляващите, демокрацията в страната не е в никаква опасност. И доказателство затова е наситеният със символизъм факт, че докато на 2 януари в сградата на националната опера управляващите поливаха с шампанско новата конституция, навън десетки хиляди протестираха свободно и необезпокоявано с лозунги като "Достатъчно!" и "Хей, Европа, извинявай за моя премиер".

От планетата Земя обаче нещата изглеждат по друг начин. "Преди изборите Орбан и компания не казаха и дума за никаква нова конституция. След победата им внезапно това стана топ приоритет", посочва пред "Капитал" Ищван Секереш, кореспондент на унгарския седмичник Figyelo. Освен това промените не бяха консултирани с никого - нито с опозицията, нито с обществени групи и неправителствени организации. "Самата конституция съдържа няколко точки, които сами по себе си са "неконституционни". Ако имахме този основен закон по времето, когато кандидатствахме за влизане в ЕС, Брюксел просто щеше да ни изрита от масата за преговори", смята Секереш.

На същото мнение е и Ищван Хегедуш, социолог и бивш депутат от "Фидес", сега председател на неправителствената организация "Унгарско европейско общество". "Партията на Орбан няма мандат еднолично да прокарва промени в основния закон. В новата конституция има много трикове за подсигуряване на властта на "Фидес" и се нарушават основни принципи на демокрацията. Същевременно цялата реторика на документа е силно старомодна, на места с националистически и патетичен език и стил, които не представляват цялата нация", казва пред "Капитал" Хегедуш. И добавя, че заради промяната на името на страната мнозина унгарци чувстват, че нещо е откраднато от тях и това символизира налагането на новия строй.

"Орбан е човек с мисия. Той вероятно има идея как трябва да изглежда и функционира Унгария и помисли, че има подкрепата на нацията да я осъществи. Супермнозинство от две трети е голямо нещо в една демокрация", обяснява Секереш. Но е усетил, че системата го ограничава да изпълни своя план-шедьовър. Ето защо премиерът се насочи към няколко звена, където би могъл да се натъкне на най-голяма съпротива - медиите, правосъдието (включително Конституционният съд), а отскоро и Унгарската централна банка - и се погрижи те да не стоят на пътя му. Как? Ами като ги сложи на каишка и ги превзе отвътре. Централната банка например е обвинявана от правителството, че не изчислява правилно държавния дълг и го изкарва по-висок (нищо, че ползва методологията на "Евростат"), вдига лихвите твърде много и не прави нищо, за да стимулира икономическия растеж. Ето защо сега банката ще има трети вицегуверньор (предложен от правителството), а броят на членовете на паричния й комитет (който определя лихвените нива) ще бъде увеличен и попълнен с по-удобни хора. Ако и това не помогне, новата конституция предвижда резервен вариант - на принципа "няма банка, няма проблем" тя може да бъде изцяло закрита посредством сливане с държавния финансов регулатор.

Проблемът на Орбан е, че ключови елементи от плана му се оказаха неработещи и оставиха Унгария все по-изолирана в Европа. "Той опита да замени ЕС и МВФ с Русия, Китай и арабските държави. Но тези страни инвестират неохотно, или поне нямат апетит за купуване на държавни облигации", посочва Ищван Секереш.

Най-големият и потенциално опасен за премиера провал е в икономиката. Нестандартните ходове на Орбан и неговия икономически министър Дьорд Матолши (който обича да се хвали, че работи по учебници, които още дори не са написани) трудно могат да се вместят в понятия като леви и десни, но етикетът популистки им прилепва чудесно. Още откакто малко след идването си на власт в средата на 2010 г. Орбан скъса с помощта на ЕС и МВФ в името на "икономическия суверенитет", всички се чудеха как ще успее да направи следния трик - да свие бюджетния дефицит до приемливо ниво и в същото време да изпълни обещанията си за намаляване на данъците, създаване на работни места и връщане на страната към растеж. Оказа се, че не успя.

През тази година се очертава Унгария да бъде страната с най-високия дълг и най-ниския икономически растеж в източната част на ЕС. Първосигнални и противоречиви мерки като приватизирането на частните пенсионни фондове и "кризисните данъци" върху печалбите на телекомите, енергийните компании и фирмите за продажби на дребно успяха само временно да запушат дупката в бюджета. Неприятният страничен ефект е, че объркаха и изплашиха чуждите инвеститори. Освен това засегнатите фирми реагираха с повишаване на цените, отлагане на инвестициите и съкращаване на работни места, посочва Ищван Секереш. Надеждите, че намаляването на подоходните данъци и корпоративните ставки ще оживи потреблението, също не се сбъднаха. Повишаването на ДДС от началото на годината до 27% (най-високото ниво в ЕС) само ще влоши нещата още повече. Това обяснява защо рейтингът на страната беше свален до "боклук" - какъвто според мнозина е и този на демокрацията й. Същевременно се наложи последният търг на унгарски облигации да бъде отменен поради липса на кандидати и твърде високи лихви. Така резултатът от експериментите е, че Орбан бе принуден да направи обратен завой и да се нареди на дългата опашка за помощи от ЕС и МВФ.

Другата европейска криза

Икономическата уязвимост е най-силният инструмент за външен натиск върху автократичните инстинкти на унгарския премиер. А също така и най-вероятната причина за повишаване на вътрешното напрежение, което може да го разклати. "Нека бъдем реалисти - демонстриращите сега са предимно хора от средната класа в Будапеща. Нещата, срещу които протестират - независимост на медиите и Конституционния съд, кредитен рейтинг, правомощия на главния прокурор - са твърде абстрактни, за да тревожат обикновените хора. Може ли например да очаквате обикновените хора в Хасково масово да излязат по улиците в знак на протест срещу промени в начина, по който се назначават конституционните съдии", казва Ищван Секереш. Журналистът от Figyelo обаче смята, че нарастването на вътрешната съпротива срещу Орбан може да стане реалност по-късно през годината, когато хората ще усетят негативните ефекти от "неортодоксалната" икономическа политика на "Фидес".

Конфронтацията с ЕС и МВФ в момент, когато Унгария има нужда от тяхната помощ, изглежда самоубийствена. За момента сигналите от Брюксел и Вашингтон са, че няма да подновят преговорите с Будапеща за нов заем, ако посегателството срещу независимостта на централната банка (за което Европейската комисия в момента проверява дали не нарушава чл. 130 на Лисабонския договор) и други спорни мерки не бъдат отменени. "Орбан играе много опасна игра. Той вероятно ще стигне толкова далече, колкото може, преди да опре до стената. Въпросът е кога ще разбере, че това е стената", смята Ищван Хегедуш от Унгарското европейско общество. Според него най-добрият сценарий е международният натиск и лошата икономическа ситуация в страната да имат ефект върху премиера и да го накарат да отмени противоречивите поправки.

Случващото се в Унгария е не само притеснително, но и унизително за ЕС, тъй като поставя под въпрос едно от нещата, с които най-много се гордее - че разпространява демокрация на Стария континент. "Има много опции за намеса на ЕС - да прати Унгария пред Европейския съд, да суспендира правото й на глас в Брюксел, дори замразяване на част от кохезионните фондове. Не казвам, че тези неща ще се случат, но вече се обсъждат на високо политическо ниво. И намесата ще покаже, че останалите страни в ЕС вземат на сериозно европейските ценности", казва Хегедуш.

Анализаторът от Европейския съвет по външна политика (ЕСВП) Яна Кобзова не е оптимист, че ЕС ще се заеме решително с Унгария. "Освен че е погълнат от драмите с еврото, сега ЕС се опитва да реагира и на това, което се случва в Близкия изток, Сирия, Иран. Не съм сигурна колко енергия и усилия ще посвети на проблема с Будапеща", казва тя пред "Капитал". А това би било не само тъжно, но и рисковано. "Ситуацията в Унгария е дори по-опасна от кризата с еврото по няколко причини. Първо, въпреки всичките си проблеми ЕС си остава общност на демократични държави. Случилото се в Будапеща повдига въпроса дали тя все още е член на тази общност. Освен конституционния проблем има и икономически. Рейтингът на страната беше свален точно заради поправките", припомня Кобзова. С други думи, лудостите на Орбан са заплаха за ЕС не само заради демокрацията, но и заради икономиката. И е време Брюксел да се заеме с Виктатурата в сърцето на Европа.