На входа за ЕС Хърватия потъва в задушаваща бюрокрация

Бюрокрация и бавни реформи

Туризмът по хърватското крайбрежие осигурява почти 20% от БВП на страната. Все още обаче твърде малка част от хотелите от комунистическо време са продадени на готови да инвестират в тях чужденци, а няколко поредни правителства се бавят с реформите. Шведската мебелна верига IKEA например чака 5 години за необходимите разрешителни, за да отвори магазин в Хърватия, и се надява бизнесът й да започне през 2014 г.

"Всяка сериозна реформа трябва да ореже дълбоко правата в (социалния и публичния сектор) и привилегированите групи с риск от загуба на следващите избори. Досега никой не е пожелал да действа, въпреки че всеки знае какво трябва да се направи", казва анализатор от Raiffeisenbank.

Сегашното правителство, водено от социалдемократите, обяви подобрението на бизнес климата за свой основен приоритет. "В момента сме се съсредоточили върху 60 различни дейности, които трябва да премахнат бариерите пред инвестициите, най-вече да ускорят процедурите и да намалят разходите", коментира вицепремиерът Бранко Гърчич.

"Вярваме, че тази година можем да разблокираме инвестиционни проекти на стойност около 1.2 милиарда евро", допълва той, като дава за пример туризма, индустрията и енергийния сектор. Правителството планира да инвестира 14.3 милиарда куни (почти 2 млрд. евро при около 45 млрд. евро БВП за 2012 г.) тази година в проекти, включително в две електроцентрали и ремонт на жп линии.

През 2012 г. Хърватия обаче е била на 84-то място в индекса за правене на бизнес на Световната банка (Еase of doing business), изпадайки с четири места от 2011 г. зад по-бедни балкански страни като Македония и Черна гора, и бившите съветски републики Армения, Грузия и Киргизстан.

Не е изненада, че инвеститорите гледат на Хърватия като на "стагнираща и неконкурентоспособна икономика", смята анализаторът Наз Масраф. "Бизнес атмосферата е по-малко привлекателна, отколкото при регионалните й партньори, предвид липсата на гъвкавост на трудовия пазар... и раздутия и неефективен публичен сектор." Експерти са на мнение, че страната все още не е решила как най-добре може да се възползва от присъединяването си към ЕС освен чрез структурните фондове, които ще получава всяка година.

Плътно до старите пазари

Според Владимир Преведен, партньор в Roland Berger Strategy Consultants, Хърватия може да постигне успех само ако намали бюрокрацията и данъците, като облекчи правилата за наемане и съкращаване на служители и като създаде по-стабилна правна рамка за бизнеса.

По думите му повечето местни фирми не са иновативни и не могат да предложат много на единния европейски пазар. Корпоративният данък в Хърватия е 20% и е по-висок от този в Румъния и България - съответно 16% и 10%. Данък добавена стойност (25%) е един от най-високите в ЕС.

След влизането в ЕС хърватските износители ще имат пълен достъп до единния пазар, където обаче конкуренцията е жестока. Предусещайки трудните времена, хранителната индустрия вече се опитва да се сдобие с по-силни позиции в съседните страни Босна и Сърбия, които са извън ЕС.

За миналата година хърватският износ на храни за Централноевропейската зона за свободна търговия (CEFTA), която включва Сърбия, Босна, Македония, Албания, Косово, Черна гора и Молдова, възлиза на 709 милиона долара, а този за ЕС е 668 милиона долара.

От 1 юли обаче Хърватия ще загуби достъпа до свободна търговия със страните от CEFTA и ще приеме същия режим като останалите държави в ЕС. Според някои икономисти това може да струва на Загреб 0.4% от БВП, или 174 милиона евро.

Някои компании като месопроизводителя Gavrilovic са решили да преместят продукцията си в Босна, за да запазят регионалното си предимство. Основната млекопреработвателна компания Dukat също планира да увеличи производството си в Босна. "Очаквам страните от CEFTA да останат основните пазари за нашите продукти", казва Дамир Кустрак, мениджър във голямата компания за храни и търговия на дребно Agrokor.

Посланикът на САЩ в Хърватия Кенет Мертен от своя страна коментира, че е объркан защо правителството, което очевидно иска чуждестранни инвестиции, се движи толкова бавно с реформите. "Това е въпрос, който си задаваме не само ние, но и много други приятели на Хърватия, които вече са в ЕС", смята Мертен.

Директорът на проекта за голф парк Иван Кусалиц казва, че това е най-голямата инвестиция на зелено в туризма в модерната история на Хърватия. Източник: Reuters