Деян Йович: Не искаме китайска стена в средата на Балканите

Например вниманието към главата "Правосъдие и вътрешен ред", която Брюксел определено научи да не оставя за "дооправяне". В последния доклад на еврокомисията преди присъединяването на Хърватия страната е похвалена за напредъка й в тази област - достъп до информация, намаляване на броя чакащи дела. Няколко големи дела също са допринесли за одобрението на наблюдателите - 10-годишната присъда за корупция на бившия премиер Иво Санадер например или арестът на целия управителен борд на фармацевтичната компания Farmal за подкупи на лекари да предписват лекарствата й.

Икономически сенки

Но докладът сочи и доста все още слаби места - обществените поръчки, изтичането на средства в държавните предприятия, конфликтът на интереси в обществения сектор. Йович пояснява, че основна задача преди присъединяването е да се спре държавната помощ към компании в корабостроителството или към хърватските авиолинии. "Но също така сме твърде щедри в социалните придобивки. Това е наследство и от комунизма, но и на войната. Хората очакваха държавата да ги подкрепя. Не бива да се забравя, че 218 хил. домове пострадаха."

Той е съгласен с констатацията, че публичният сектор не е ефективен, но посочва, че икономистите в страната не са напълно единодушни относно приватизацията. "Макар да е нужна, невинаги приватизацията значи, че частните компании са по-успешни. Опитът ни с нея не беше много позитивен. И не става дума за тези, които смятат, че това носи повече безработица вместо заетост. Ние например оставихме неограничен срока за преглед на следприватизационните ангажименти."

Най-слабото място, за което ЕК е загрижена, са публичните финанси. Според последната преценка на Брюксел е възможно веднага след влизането си Хърватия да се окаже под наблюдение за спазването на критериите за финансова стабилност. През 2014 г. се очаква дългът на страната да се вдигне с цели 10% до 62.5% от БВП, което е над бариерата от 60%, зададена от ЕС. Бюджетният дефицит също ще надхвърли 3-те процента и ще стигне до 4.7% тази година. Това е съпътствано от свиване на икономиката, което може да продължи и догодина.

Особен проблем за хърватските компании ще бъде затварянето на пазарите в Босна, Сърбия и други страни извън ЕС, тъй като по споразумението от ЦЕФТА, хърватските продукти ще бъдат облагани с до 15% мито. "Някои компании вследствие на това преместват производството си в съседни държави, казва Йович. "Това не е лошо. Имаме нужда от чуждестранни инвестиции, но имаме нужда и от наши компании, които да излизат навън." Той допълва, че Хърватия вижда европейските пари като възможност да се развие бързо. Дали ще инвестира в инфраструктура като България? "Да, летището в Загреб и жп линиите ни имат нужда от инвестиции. Но също и свързаността ни с Балканите - пристигнах тук от Виена, а си тръгвам през Мюнхен. От Загреб до Белград с влак се стига за 6 часа, а са 450 км. Това не е европейско."

ЕС - мирен проект на Балканите

Това ни води до въпроса, повдигнат от опозиционния лидер в Хърватия Томислав Карамарко - оставя ли Хърватия Балканите зад гърба си с влизането в ЕС? "Както и с всяка друга страна, има повече от една Хърватия", пояснява Йович. "Те разглеждат различно плюсовете и минусите от членството. Някои мислят, че напускаме Балканите и трябва да държим вратите затворени, защото те не принадлежат към Европа, а ние да. Но либералният, доминиращ възглед е, че не е в интерес на Хърватия да е постоянният пазител на европейската граница. Тя е твърде голяма - 1300 км и над 100 острова, а сме 4.3 млн. Няма смисъл тя да е там винаги."

Според него влизането на България и Румъния е имало един много силен и забравян позитив - показали са, че в региона остава дупка, която да бъде запълнена от ЕС, и така са задържали вратата отворена. "Искаме Сърбия, Босна, Черна гора и Македония в ЕС. Това не е емоционален въпрос, а въпрос на интерес за нас - не искаме китайска стена в средата на Балканите. ЕС не е завършен, докато те не влязат." ЕС за бивша Югославия, припомня Деян Йович, е нещо много повече от просперитет. Той е мирен проект, какъвто е бил за Европа след Втората световна война. И затова е много важен.