Какво ще се променя в Китай

Говори се за отваряне на финасовата система за частни банки, оземляване на селяните и позволяване на търговията със земя, борба с корупцията, създаване на прозрачнасъдебна система, данъчна реформа и ограничаване на монополите. Политиката за едно дете в семейство ще бъде облекчена, а пречките за миграция към големите градове ще бъдат намалени. Трудовите лагери трябва да бъдат премахнати, а броя на престъпленията, за които се предвиждат смъртни наказания ще бъде намален.

"Проблемът пред Си Цзинпин е, че ако неговите предшественици можеха с относително голяма увереност да обещаят на китайците, че след пет години ще живеят по-добре, то днес едно подобно твърдение просто не би звучало така правдоподобно", казва за "Капитал" професор Шон Бреслин от лондонския изследователски център Chattam house.

Днес износът страда от кризата, обхванала основните пазари за китайските стоки в Европа и САЩ, а в същото време голяма част от инвеститорите се насочват към други изгряващи икономики за нови производства. Това не е малка грижа за ръководството на страната - едно потенциално повишаване на безработицата може сериозно да подкопае влиянието на комунистическата партия, чиято легитимност все повече се крепи именно на успехите в икономиката.

"От повече от десетилетие китайските лидери се стремят да постигнат прогрес в две основни направления – от една страна, да стимулират иновациите, така че китайското производство да получи по-висока добавена стойност, и, от друга, да повишат вътрешното потребление, което постепенно да измести износа като основен двигател на икономиката. Напредъкът в тези области обаче досега е твърде слаб", констатира и Елизабет Еконъми от нюйоркския офис на Council on Foreign Celations (CFR).

Ситуацията днес е такава, че в близко бъдеще не може да се очаква нов наплив от чуждестранни инвеститори, а и възстановяването на световните пазари все още е относително слабо. Така страната трябва да разчита повече на собствените си ресурси, за да търси растеж. Проблеми, за които отдавна се говори, но не са решени, изплуват.

Все още не е ясно как ще подходи новото ръководство на страната при реализирането на на всички тези цели. Една сфера обаче изглежда иска най-бързи промени – финансовата система.

Икономика на две скорости

"Ключов е проблемът с неефективното разпределение на ресурсите в китайската финансова система", казва Бреслин. И обяснява, че макар търговските банки в Китай да се радват на относително висока автономия, те си остават държавни и по закон са задължени да подкрепят политиките на държавата. Така държавните и общинските предприятия, които отговарят за близо 50% от БВП на страната, се оказват привилегировани спрямо частните компании при търсенето на кредитиране. Това им помага да са на печалба, но лишава предприемачите от достъп до финансиране. Те от своя страна са принудени да търсят кредитиране от т.нар. сенчести банки - небанкови институции, които действат досущ като банки. Често става дума пак за държавни предприятия, които теглят заеми при преференциални условия от "истинските банки", след което кредитират частни компании.

Недостатъците на финансовата система позволиха изникването на много "призрачни градове" в Китай Фотограф : Kim Kyung-Hoon

"Това всъщност съвсем не е ново явление, но през последните години се засили много", обяснява Бреслин. "С цел да се стимулира икономиката в цял Китай се разгръщат различни по мащаб инфраструктурни проекти, които се реализират посредством държавни или общински фирми. Често те са създадени за строежа на един отделен път примерно. По време на строежа те могат да теглят големи кредити, които впоследствие трябва да се покриват от съответната община. Тя от своя страна може да прехвърли дълга на държавата. На практика говорим за масово разпространен модел – теглят се кредити, които никой не мисли да връща."

Именно по този начин се появяват редица никому ненужни безумно скъпи пътища или световноизвестните китайски "призрачни градове". Същинският проблем, както обяснява Бреслин, не е толкова в нарастващите нива на банковите кредити, които днес достигат до 135% от БВП (без да се броят заемите от "сенчестите банки"), защото държавата спокойно може да опрости дълговете или да рефинансира системата. Проблемът е, че тази система по същество не позволява ресурсите на страната да се използват пълноценно и в същото време се явява благодатна среда за корупция.

Не реформа, а смяна на модела

В този контекст изнесените идеи за отваряне на финансовата система за частни банки, дерегулирането на лихвените проценти, отварянето на доминирани от държавни компании сфери в икономиката за частни предприемачи и промяната в структурата на управление и надзор на държавните компании звучат като стъпки в правилната посока, които ще спомогнат за по-ефективно разпределение на ресурсите.

"Проблемът обаче е, че каквато и да било по-сериозна реформа в сектора ще означава предефиниране на цялостния начин на функциониране на китайската държава", казва Елизабет Еконъми. Тя обяснява, че на практика няма как да се мине без ограничаване на привилегиите на държавните предприятия, вмъкване на състезателен елемент при реализирането на обществените поръчки и промяна на банковите закони.

В същото време обаче ограничаването на привилегиите и по-високата отчетност при държавните компании ще подобрят ефективността на цялата система, но ще накърни интересите на редица влиятелни фактори в страната – като се започне от самите държавни компании, мине са през местните партийни елити и се стигне до хора в най висшия ешалон на партията – които ще изгубят редица лостове за влияние в страната. И борбата с тях вероятно ще се превърне превърне в ключова политическа битка във Пекин през идните месеци и години.

От друга страна както обястява Бреслин: "Става дума за битка в сърцето на комунистическата икономика. Ограничавайки привилегиите на държавните компании, Си Цзинпин ще се изправи не само срещу остановените лични и групови интереси в системата, той ще се изправи срещу привилегиите и влиянието на самата комунистическа партия." На практика той ще отнеме от партията редица лостовете да ръководи икономиката. В този смисъл ключов е въпросът до къде партията би могла да се раздели с тях без да изгуби контрол над ситуацията и дали Си Цзинпин ще съумее да изгради нова система за регулация, с която да замени съществуващата.

Както казва Бреслин "На практика е ясно че този тип реформи нямат реална алтернатива. В същото време обаче успехът им ще зависи изключително много от личните качества и визията за бъдещето на новия президент."

От новия президент Си Цзинпин ще зависи до голяма степен дали китайската икономика тръгва по нов път Фотограф : Jason Lee