Как Китай овладя еквадорския петрол

"Не" на Запада, "да" на Китай

Президентът Рафаел Кореа – социалист, критичен към влиянието, упражнявано някога от западните петролни компании в Еквадор, нарича сделката с Китай "триумф на търговията между близки съюзници". Той твърдо се противопоставяше на опитите на частните западни фирми да контролират еквадорския нефт, който е главен източник на приходите от експорт на страната. Но сега позволява това да се случва с Китай, който си осигурява ролята на посредник в търговията с еквадорския петрол. Ортис и други специалисти алармират, че зависимостта на правителството от заеми с все по-тежки условия може да засегне конкурентоспособността на PetroEcuador, да навреди на прозрачността в петролната индустрия и да отдалечи страната от други кредитори.

Китай контролира търговията с еквадорския петролен експорт в размер на 360 000 барела на ден, откакто неговата най-голяма компания PetroChina предложи на PetroEcuador финансиране от 1 млрд. долара в средата на 2009 г. До април 2010 г. китайски компании получават около една трета от еквадорския износ на нефт. Година по-късно обемът почти се удвоява, като до средата на 2013 г. държавни китайски фирми оперират с 83% от петролния експорт на страната.

Когато се появиха подробности за последната сделка за отпускане на заем на Еквадор през август, стана ясно, че финансирането, което Китай отпуска на страната по време на управлението на Кореа, е почти 9 млрд. долара – еквивалент на 11% от еквадорския БВП. Около 60% от тези петролни доставки се поемат от PetroChina. Други китайски държавни фирми като Unipec взимат по-малък дял.

Не съвсем справедлива сделка

Нарастващата жажда за природни ресурси на Пекин доведе до това някои китайски компании да завземат дялове от петрола на Венецуела (където азиатската държава е договорила поне 43 млрд. долара в заеми), на Русия (55 млрд. долара), на Бразилия (10 млрд. долара) и на Ангола (13 млрд. долара). В Еквадор китайски фирми участват също така в разработването на нефтените находища и в проекти, свързани с рафинериите. "Китайците ни осигуряват финансиране за страната, а в замяна ние гарантираме продажбата на петрол на международни цени", заяви бившият еквадорски финансов министър Патрисио Ривера по-рано тази година. Кореа многократно е заявявал, че страната получава "справедлива цена" от PetroChina. Но решението на Еквадор да разреши на китайската компания да търгува свободно с неговия петрол е в контраст с политиката на Саудитска Арабия, Венецуела и други страни от ОПЕК, които рядко позволяват на купувачи да препродават техния нефт.

Според Reuters средствата, предоставени от Китай, покриват само част от близо 13 млрд. долара годишно, които Еквадор би могъл да печели от продажбата на петрол. От 2009 г. обаче PetroEcuador продава на китайски компании нефт, оценен далеч над самите заеми. Заради това други купувачи не могат да поръчват суров петрол от PetroEcuador на конкурентни цени.

Въпреки че в Китай вносът на петрол се повишава и стигна около 6.3 млн. барела на ден през септември, някои държавни компании предпочитат да търгуват нефта в чужбина. През последните месеци по-малко от 2% от еквадорския петрол е доставен в Китай. Вместо това поне 214 000 барела на ден отиват в САЩ, където много рафинерии обработват доставките от Латинска Америка. Но докато търговията на Китай се разширява в региона, отношенията на Вашингтон с Венецуела и Еквадор, чиито лидери са изявени критици на САЩ, се влошават. "Ако контролът на Пекин над южноамериканската петролна индустрия продължава да нараства, това може да стане повод за тревога в Белия дом", казва пред Reuters проф. Риордан Роет от Johns Hopkins School of Advanced International Studies.