А ще може ли братче

Други негативни последици от политиката "едно семейство – едно дете" са насилствените стерилизации и изменението в баланса между половете. Тъй като в Китай традиционно се предпочитат мъжки наследници, при позволено едно дете много семейства се решават на аборт, когато разберат, че очакват момиче, или изоставят новороденото от женски пол. Така се стига до изкривяване на съотношението мъже - жени, като според някои изчисления до края на десетилетието 24 милиона китайци няма да могат да си намерят съпруги. Те вече си имат и специално наименование – "ергени до живот".

Не може да се отрече, че ограничението за едно дете има реален практически ефект. Според поддръжниците му то е от полза, защото истината е, че има прекалено много китайци на прекалено малко територия. Така полемичните страни на тази политика са мълчаливо толерирани, въпреки че понякога случаи на принудителни аборти излизат в публичното пространство и разтърсват обществото.

Семеен икономикс

В първите часове след обявяването на новината за частично облекчаване на строгия режим китайската социална мрежа "Сина Вейбо" се оживи. "Това е най-радостната вест, която чувам от години", пише един потребител. Друг допълва: "Следващото поколение е спасено от мъката, през която минах аз като самотно единствено дете."

Полъхът на промяната, за която от години настояват правозащитните организации, дойде не поради някакви морални подбуди, а бе провокиран от чисто икономически съображения. Ако в миналото целта е била по-добър живот за всички, то днес ограничението за едно дете изглежда не намясто. Причината за преосмислянeто на правилата е, че Китай е изправен пред сериозни демографски проблеми заради застаряващото си население. Системата за социални грижи е под силен натиск и на практика е нужно повишаване на раждаемостта, а не снижаване. Ако младите китайци продължават да намаляват, а възрастните - да се увеличават, икономиката няма да издържи, тъй като все по-малко хора в работна възраст ще покриват разходите за пенсионерите. Изчисленията показват, че на един човек се пада да се грижи за двама родители и за четирима баби и дядовци, и така се получава известната схема 4-2-1.

"Политиката "едно семейство – едно дете" наистина намали населението. Триста милиона по-малко бебета са родени през последните 30 години, ограничените ресурси се преразпределят между по-малко хора и повече китайци имат достъп до тях. Но тя също така предизвика застаряване на нацията. В Шанхай например делът на гражданите над 65 години е 20%", твърди Цзян Фън. Той посочва, че в момента Китай страда от недостиг на работна ръка и това е една от причините цената на труда непрекъснато да се покачва. Според него страната вече е в беда, защото няма нито добра пенсионна система, нито нов модел на развитие, който да замени икономиката, базирана на ниското заплащане и износа.

Безпрецедентната демографска трансформация на Китай е причинена от значителното увеличаване на продължителността на живот. Хората днес живеят повече години заради подобрения жизнен стандарт, включително начина на хранене, достъпа до образование и медицински грижи. Очаква се, че до 2050 г. в страната на всеки 100 души на възраст 20 - 64 години ще се падат по 45 души над 65-годишна възраст, в сравнение с около 15 днес. А това засилва притесненията, че Китай ще стане една от малкото държави в света, чието население ще остарее, преди да забогатее. Това води след себе си икономически и социални последици, като например огромен фискален дефицит заради големите разходи за пенсии и нарастващите медицински разноски.

Що се отнася до бързото свиване на работната сила, в момента в Китай има 980 млн. души в активна трудова възраст. Според някои изследвания това число ще достигне пика си през 2015 г., след което ще започне рязко да спада. А това може да намали годишния икономически ръст на страната с 1.5 процентни пункта до 2015 г. и с допълнителен процентен пункт в периода 2016 – 2020 г.

Китай ще трябва да предприеме мащабно икономическо преструктуриране, за да се справи с този проблем. Защото иначе има риск той да резонира и в политиката и да подкопае легитимността на управляващата комунистическа партия. Като най-засегнати от негативните тенденции се очертават сегашните непривилегировани социални групи - имигрантите работници и пенсионерите, особено тези в провинциалните области. И не са изключени нови, по-чести и по-бурни изблици на социално недоволство.

Прекалено малко, прекалено късно

След третия пленум миналия месец комунистическата партия заяви, че политиката "едно семейство – едно дете" ще бъде "коригирана и подобрена стъпка по стъпка, за да насърчи дългосрочното балансирано развитие на китайското население". Въпреки това очакванията са, че либерализирането на режима няма да доведе до резки промени.

"Китай е изправен пред демографски проблем и не мисля, че това ограничено разхлабване на правилата ще има незабавен ефект или че ще предизвика бум в раждаемостта. В дългосрочен план може да има някакъв резултат и със сигурност ще се облекчат някои от ужасните социални последици на тази политика. Но демографската структура на страната ще продължава да се сблъсква с големи трудности заради застаряващото население и по-малкото хора в работна възраст", обяснява пред "Капитал" Родерик Уай, специалист по Китай от британския аналитичен институт Chatham House. Според него няма риск от безконтролен прираст, от какъвто се страхуват поддръжниците на статуквото. С облекчаването на настоящата политика ще има двойки с повече деца, но тъй като страната става все по-урбанизирана и икономически развита, а тенденцията и другаде по света е за по-малки семейства, не се очаква експлозивно увеличаване на населението, а ограничен растеж.

И според Цзян Фън новите правила вероятно няма да помогнат особено на Китай: "Първо, защото не предлагат нещо толкова по-различно от това, което имахме в миналото, и защото засягат една малка част от населението. И второ, сега по-голямата част от тези, на които вече ще им бъде позволено да имат второ дете, според редица проучвания не искат това, тъй като е прекалено скъпо да отгледаш дете в съвременния китайски град, и особено да му дадеш образование. Затова повечето родители предпочитат да имат едно дете с елитно образоване, отколкото две със средно", твърди той. По думите му, ако Пекин иска да има повече бебета, трябва или да предложи стимули, които да окуражат градските семейства, или напълно да премахне контрола над раждаемостта.

"Политиката "едно семейство - едно дете" надрасна своята полза и разумност, ако въобще някога е имала такива. Проблемите на Китай вече не са свързани с бързото увеличаване на населението, а с това как да успее да се справи с демографската структура, която има сега. И това ще усили натиска върху социалната система. Политиката има много негативи през годините - без съмнение намали прираста, но причини толкова страдания и нещастие", обобщава Родерик Уай.

Според официалната статистика сега се очакват 1 млн. допълнителни раждания всяка година. Някои по-смели прогнози дори говорят за над 9.5 млн. повече бебета годишно. Така много китайчета вече ще си имат братя и сестри. Но няма гаранция, че страната им ще излезе от лигата на застаряващите нации.

Автор : Капитал Преглед на оригинала