Форумът в Давос: Къде е растежът
Неравенството, слабото икономическо възстановяване и климатичните промени са акцентите на конференцията
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Най-големият срив в световната икономика след Втората световна война е последван и от най-слабото възстановяване. Ако при предишни кризи икономиките преживяваха бум само пет години след рецесията, сега е различно. Затова една от трите основни теми на предстоящия Световен икономически форум в Давос ще бъде възстановяването и колко време ще продължи то. Дългосрочното притеснение е, че заради свитите доходи хората ще трябва да заемат повече, за да поддържат навиците си на потребление. От друга страна обаче, отслабването на мерките за стимули на икономиката ще направят кредитите по-скъпи.
Разрастването на пропастта между бедни и богати е основен риск за света в близките години, предупреди още Световният икономически форум в годишния си доклад за световните рискове. В проучването на форума, организатор на прочутата конференция в Давос, са участвали над 700 световни експерти. Авторите изтъкват, че екстремните метеорологични явления, безработицата, климатичните промени и киберпиратството са следващите в класацията на рисковете, които имат най-голяма вероятност да предизвикат шок в световен мащаб.
Недоверие към управляващите
Доверието към правителствата по света рязко е намаляло през отминалата година, като репутацията на Вашингтон е пострадала особено силно от сблъсъка за бюджета, заради който близо три седмици спря за работи администрацията на най-голямата икономика в света. Допълнително имиджът на САЩ е подкопан от кризата около Агенцията за национална сигурност и фалстарта на здравната реформа на президента Барак Обама.Това е основното заключение в един от докладите на Световния икономически форум преди началото му в швейцарския град Давос в сряда.
Едва 37% от висшистите са заявили пред Edelman Trust Barometer, че вярват на правителството на САЩ - това е с цели 16 пункта по-малко спрямо 2012 г. и със 7 пункта под средния показател за доверие в света.
САЩ обаче не са номер едно, защото по недоверие към властите преди тях са Франция, Испания и Италия, но впечатляващ е сривът на показателите за Америка. Той изглежда още по-драматичен на фона на предшествалите го надежди от 2008 г. и 2009 г., че държавата играе решаваща роля за излизане от най-тежката криза от Втората световна война насам.
Рекордно разминаване с бизнеса
В резултат на загубата на доверие към правителствата по света до рекордни нива е стигнало и разминаването с корпоративния свят, като преднината по доверие към бизнеса е 14 процентни пункта. Тази разлика е особено отчетлива в Индия и Бразилия.
Като цяло доверието към бизнеса е стабилизирано - около 58%. Тенденцията не важи за всички - докато към технологиите и автомобилното производство показателите са високи, за сектори като финанси, енергетика и храни очакванията са за повече регулации. Освен това към фамилните и малки компании има повече доверие, отколкото към едрия бизнес, и това е правило навсякъде по света, макар и с регионални нюанси. Проучването е направено между 16 октомври и 29 ноември 2013 г. сред 6000 души на възраст 25-64 години, завършили поне колеж.
Изгубено поколение
Форумът предупреждава, че има изгубено поколение от млади хора, които едновременно нямат работа и често пъти подходяща квалификация, което засилва натрупаното чувство на безпомощност. Това лесно може да прерасне в социални катаклизми, каквито се наблюдават при вълната от протести срещу неравенството и корупцията от Тайланд до Бразилия. Причината за това е изключителното лошо влияние на рецесията върху младежите, много от които са или безработни, или на позиции, за които са прекалено добре квалифицирани. В много нововъзникващи икономики голямата част от населението е под 25-годишна възраст и именно тази група е склонна да мигрира и да предизвиква социално недоволство.
Докладът на икономическия форум, публикуван една седмица преди 44-ото издание на Давоския форум от 22 до 25 януари, посочва също така бюджетните кризи или евентуална водна криза сред най-обезпокоителните опасности в наши дни, както и нарастващия риск от "кибергедон" (масов срив на компютърните системи, който би имал катастрофални последици за световната икономика). Все по-голямата зависимост от интернет и мащабното развитие на свързаното с него оборудване правят опасността от систематичен срив по-голяма от всякога през 2014 година, предупреждава форумът.
Европа засега е извън зоната на непосредствен финансов риск, но на дневен ред изниква неравенството на доходите, отбелязва Дейвид Коул, ръководител на отдела за рисковете в презастрахователната компания Swiss Re. Той изтъква, че е поддръжник на капитализма, но има моменти, когато нещата излизат от релсите и са необходими мерки - регулаторни, правителствени или данъчни, които да възпрепятстват прекалените разлики в разпределянето на доходите и богатствата. По думите му мащабните фискални и парични стимули, допринесли за стабилизиране и съживяване на икономиката в различни страни, са имали малко отражение върху бедните, безработните и най-младото поколение.
Забравена планета
Друг въпрос, който ще се обсъжда на Давос, е дали настоящият модел на растеж е в хармония с климатичните промени. Заради рецесията глобалното затопляне все остава на заден план, а с настоящата рецесия този проблем остана прекалено дълго време пренебрегнат.
Липсата на глобална координация и идеята, че фракингът е бъдещето на световната енергетика, не са помогнали особено в случая, коментира британският вестник "Гардиън".
По всяка вероятност ще има голяма подкрепа за лайтмотива на Давос за неравенството. Въпреки това, коментира "Гардиън", Клаус Шваб би могъл да направи още една крачна напред, като назове големите компании, които намират начини да укриват данъци и като не ги кани на ежегодния форум.
Най-богатите 85 души разполагат със средства колкото половината световно население
Световното неравенство се е увеличило до такава степен, че богатството от 1 трилион лири на 85-те най-богати хора в света е равно на общите средства, с които най-бедните 3.5 милиарда разполагат. Това е изводът от нов доклад на организацията за развитие Oxfam. Докладът, озаглавен "Да работиш за малцината", твърди, че нарастващото неравенство е стимулирано от силната хватка на елитите за властта. Тези елити влияят на политическия процес, за да настроят икономическата система в тяхна полза.Политическа изгода
Oxfam призовава участниците на Световния икономически форум, който започва тази седмица в Давос, да обещаят да се справят с проблема, като спрат укриването на данъци и спрат да ползват състоянието си за политическа изгода. Проучване от доклада посочва, че много хора по света смятат, че заможните имат много влияние над това накъде отива страната им. "Впечатляващо е, че в XXI век половината от световното население – 3.5 милиарда – разполага с не повече, отколкото малък елит, който би се побрал в един автобус", казва изпълнителният директор на Oxfam Уини Биянима. "Не можем и да се надяваме да се справим с бедността, без да се справим с неравенството. Увеличаващото се неравенство създава порочен кръг, където благосъстоянието и властта стават все по-концентрирани в ръцете на малцина, а останалите трябва да се борят за трохите от масата", допълва тя.Порочен кръг
"Както в развитите, така и в развиващите се страни виждаме как ниските данъци, най-доброто здравеопазване и образование и възможността за влияние се дава не просто на богатите, но и на техните деца. Без конкретни усилия за справяне с неравенството кръговратът на привилегиите и неравностойното положение ще продължава поколения наред. Скоро ще живеем в свят, където равенството във възможностите ще бъде мечта", обяснява Уини Биянима.Според доклада на Oxfam през последните няколко десетилетия заможните успешно повлияха на политиката в своя ползва по редица въпроси – от финансова регулация, данъчни убежища, антиконкурентни бизнес практики за намаляване на данъците върху доходите и ограничаване на публичните услуги за мнозинството. От края на 70-те години на миналия век данъците за най-богатите са се понижили в 29 от 30 държави, за които има достъпни данни.
Това "улавяне на възможностите" от богатите за сметка на бедните и средната класа е довело до ситуация, в която 70% от световното население живее в държави, където неравенството се увеличава от 80-те години, а 1% от семействата притежават 46% от световното богатство – около 70 трилиона лири.
Виж кой говори
На самия Световен икономически форум ще присъстват около 2500 души, ключови за решенията в световната икономика, разтърсвана през последните 5 години. На форума се очакват Дейвид Камерън, Шинзо Абе, Бенямин Нетаняху и Шимон Перес, Хасан Рохани и още 40 държавни лидери. Германският канцлер Ангела Меркел няма да може да присъства, защото по време на коледната си ваканция се контузи на ски. В Давос ще бъдат и директорите на Goldman Sachs, на петролния гигант BP, на Arcelor Mittal и други. Изпълнителният директор и основател на форума Клаус Шваб се обърна към бизнес и държавните лидери, както и към учените, които ще присъстват, че все още предстои да се направи много, за да може светът да се справи с кризата.
61 коментара
Навярно всички тук все още си спомняме как се решава едно уравнение от някаква степен например. Или система от уравнения. И че за да се реши(ат), трябва обикновено да работиш и познаваш и двете страни на уравннието(-ята), които са свързани със знак на равенство и поради еднакви дименсии, т.е. мерки.
"Най-големият срив в световната икономика след Втората световна война е последван и от най-слабото възстановяване. Ако при предишни кризи икономиките преживяваха бум само пет години след рецесията, сега е различно. Затова една от трите основни теми на предстоящия Световен икономически форум в Давос ще бъде възстановяването и колко време ще продължи то. Дългосрочното притеснение е, че заради свитите доходи хората ще трябва да заемат повече, за да поддържат навиците си на потребление. От друга страна обаче, отслабването на мерките за стимули на икономиката ще направят кредитите по-скъпи."
Опитвали ли сте се някога да решите уравнение, като ви липсва ... едната страна? Не сте, защото не може. Безмислено е!
Винаги, когато става дума за заемане на пари, то другото име на това е ... ДАВАНЕ НА КРЕДИТ! Най-общо всички знаем кой и колко дължи. Дължат отделните хора и семейства - за къщи и коли, по потребителски заеми...Знаем, че заеми взимат и дължат и фирми, банки, корпорации, общини, държави! И общо взето тази информация е известна или сравнително достъпна!
Ако се опитаме да теглим чертата, се получава едно огромно море от всякакви заеми, което перманентно умните глави наблюдават и периодично имат добрината да ни съобщят, че ту е твърде голямо, ту е силно спаднало, и че и при двата случая имаме някакви големи проблеми, от които въниквали други проблеми в реалната икономика, и те рефлектирали и определяли живота на всички ОБИКНОВЕНИ хора, на всички нас. (за тях те като правило от скромност премълчават!)
А замисляли ли сте се за ОНЕЗИ, НА КОИТО СЕ ДЪЛЖИ ТОВА ОГРОМНО МОРЕ ОТ КРЕДИТИ? ЗА "РЕЦЕПИЕНТИТЕ" НА ХАРТИЙКИТЕ, НАТОВАРЕНИ С ПРАВАТА ИЗАДЪЛЖЕНИЯТА САМО И ЕДИНСТВЕНО ТЕ ДА ГИ ПЕЧАТАТ И РАЗПРЕДЕЛЯТ, РАЗПРЕДЕЛЯЙКИ ПО ТОЗИ НАЧИН ДЕ ФАКТО ПРОИЗВЕДЕНОТО ОТ ВСИЧКИ НАС И ОПРЕДЕЛЯЙКИ НАЧИНА НИ НА ЖИВОТ?
Има липодобна яснота за точните суми, които държат като заеми точните лица, фирми,субекти. Защото след като са от другата страна, не са в морето от ОБИКНОВЕНИ ХОРА, то значи те трябва да са НЕОБИКНОВЕНИТЕ? :)
Защо е толкова важно и интересно всичко това ли? Ами защото някой някога в пустата му математика е измислил ... ПРОЦЕНТИТЕ, ТОЕСТ ЛИХВАТА, което означава, че зад океана от взети заеми следва море от ... лихви, които де дължат и трябва да се изплащат чрез създадени реално продукти и услуги от хората.
Тоест, очевидно, че дори и при толкова високото ниво на техноогично развитие, дори и при събирането на толкова умни глави на форуми като Давос нещо много сериозно липсва от уравнението. Или хората са прави да губят доверие в правителствата и ръководителите,защото те не са на нивото на задачата, или не са достатъчно умни, некадърни са, или не са искрени...или НЕЩО МНОГО ВАЖНО ЛИПСВА В ТАКА ПРЕДСТАВЕНОТО НИ УРАВНЕНИЕ.
Когато някой ти даде да решиш задача, всички знаем и си спомняме, че трябва да са зададени (или да можеш да намериш) достатъчен бой условия и величини или зависимости, за да можеш да решиш -например уравнението или системата от уравнения!
И че ако ти дадат система с повече неизвестни и недостатъчно на брой праметри и зависимости, ДОСТАТЪЧНО НА БРОЙ, ТО ТАКАВА ЗАДАЧА СЕ НАРИЧА НЕКОРЕКТНО ЗАДАДЕНА!
Не знам за вас, но за мен поне е кристално ясно, че някой или някои НЕПРЕКЪСНАТО НИ ПРЕДСТАВЯТ НЕКОРЕКТНО ЗАДАДЕНА ЗАДАЧА, С ЧИЕТО РЕШАВАНЕ ТЕ ОПРАВДАВАТ ДЕЙСТВИЯТА И ПРИСЪСТВИЕТО СИ ВЪВ ВЛАСТТА, КАКТО И СТАТУТА СИ! И с произхождащите (естествено) невъзможности да решат подобна ФОРМУЛИРАНА ОТ ТЯХ задача обясняват и оправдават някак си сегашния живот на хората и състоянието нанещата, и проблемите.
ако повечето хора произвеждаха поне част от собствената си храна от собствената си земя всичко това нямаше да е възможно..
..това са естествените пороци на урбанизираното общество!
До коментар [#1] от "info111":
Да успееш да предвидиш икономическите тенденции или с други думи да нагласиш личните си акции и фондове на Уол Стриит е все едно да предвидиш числата на следващия джакпот. Ерго, всички тези глави в Давос се правят на умни и приказват сякаш виждат в бъдещето, но вероятно ти, аз, а и не малък процент от населението на земята вероятно знаем не по-малко от тях, тоест нищо.
С други думи, давоските величия по-добре да не се опитват да продават краставици на краставичари.
Не, не това е най-големият проблем. Проблемът за изхранването (само) на човека и на всички хора по планетата е много лесно решим, АКО НАИСТИНА БЕШЕ ПРИОРИТЕТЕН ЗА ТЕЗИ, тоест ако беше поставен като важно и задължително условие в задачата. Не е това!
Най-големият проблем - който обаче ПО НЯКАКВИ ПРИЧИНИ, И ТОЧНО ТЕ СА ОСОБЕНО ПОКАЗАТЕЛНИ И МНОГО ИНТЕРЕСНИ!, явно не е "прилично" да бъде директно и приоритетно визиран - има нещо общо с голямото его и "изключителност" на единици и желанието им да доминират над останалите, вкл. с разпределение и преразпределение на общия, този на другите БВП, тоест произведеният от цялото общество продукт.
Или накратко казано - желанието на малцина, можем да ги наречем държатели (респ.получатели на лихва, тоест на добавен БВП от другите НА КОНСТАНТНА БАЗА) на дълг, или условно да ги наречем НЕОБИКНОВЕНИТЕ, над останалите, дължащите пари, които те наричат явно по аналогия ОБИКНОВЕНИТЕ! Сред които са около 97% от хората, вкл.и ние. (като в тях има няколко процента, които гравитират около първите 3 или се правят на тях с надеждата да влезнат там...)
До коментар [#3] от "GreenEyes":
Ако те не поддържат ореола и легендите за и около себе си, вкл. с мистика, дистанцираност и силно ограничен достъп на информация и секретност, тогава как другите ще ги приемт за "изключителни",
необикновени" или "със синя кръв"?
Гледката на внезапното прозрение на тълпата, че царят е гол е изключително неприятна и кошмарна, ПРЕДИ ВСИЧКО ЗА ГОЛИЯ ЦАР!
Историята е пълна с примери за "велики водачи" и "изключителни държавници" , с "необикновени" за хората по време на властването им, за които се е впоследствие се е оказало и доказало, че са изключителни, НО ИЗРОДИ, ИДИОТИ И ПЕРВЕРЗНИ ТИПОВЕ!
Като Ленин, Сталин, Хитлер и много други, ако дори и няколко от истините за които са били известни за обществото, щяха да привличат само и единствено презрението на народите и последователите си! Не искам да влизам в детайли, защото са гнусни и отвратителни...
При подобни икономически неравенства самата демокрация се изпразва все повече от съдържание. И това все по-силно се усеща дори в страни като САЩ, където корпоративните СИО-та, с помощта на хиляди лобисти и дарения определят реалната политика и това кой каква част от тортата ще получи. А на тълпата се организират едни бутафорни избори, съчетани с много риалита и други отвличащи вниманието кретении, които да ги оспиват, докато джобовете им постепенно се изпразват за последните 30-40 години. При нарастнала производителност на труда с 80процента за периода 1980-2010 в САЩ, реалната заплата не е мръднала, познайте къде отива разликата:)
Проблемите са много. На първо място е наследството от кредити и техните лихви.
Но по-големия проблем е, че сега всички са много по-"социално" настроени. Ако едно време след криза, просто кранчето е спирало за всички, сега това не може да се случи. Я си представете примерно да оставите ромите без помощи? Или там всички които живеят на гърба на все по-малко оставащата работническа класа? Тука в БГ сигурно поне едно 20 процента хора в работоспособна възраст живеяттака. В Англия, Франция е още по-страшно. За Англичаните съм чувал, че социално зависимите са около 20 - 30 процента. Е тези 20 - 30 процента са много пари, които са си направо няколко процента годишен растеж.
Да не говорим че тези 20-30 процента не са стимулиране да намаляват а точно обратното. И така темпа на икономически растеж се забавя забавя ... Но който и политик да реши да ги разбута повече няма да види мандат.
А икономическото неравенство се обяснява много лесно. Колкото по-проста е масата народ толкова повече има кой да ги използва и експлоатира и не на последно място да ги КРАДЕ. Е хвърлят им там по някой залък да не умрът съвсем от глад. И то залъка е така подхвърлен, че гладните да го приемат с голяма благодарност. И пак ще гласуват за него ...
И та така едните стават все по-богати а другите не.
Тъжно ми е, че живея в поколението, при което законите на физиката застигат законите на икономиката. Казано просто, Кейнсианската система на краткосрочно мислене (той в дългосрочен период може да е мъртъв, но аз не съм) води до трупане на дългове. Икономиката се спасява, благодарение на държавните разходи. Няма нищо по-очевидно от тенденцията излишъците да покриват миниатюрна част от дефицитите, които се реализират в един икономически цикъл. Нито технологичния бум, нито ускореното усвояване на природни ресурси могат да предоставят реално решение на този проблем. Изплащането на държавните дългове ограничава потреблението, а лихвите няма как да паднат под 0%. А външния държавен дълг е само горната люспа. До него стои вътрешния дълг на държавата, междуфирмената задлъжнялост и всички други форми на ограбване на наследство. Бидейки бъдещ финансист се радвам, че хората толерират кощунството и липсата на политическа отговорност на тази каста, която печели от това да прехвърля своята отговорност напред.
В борбата с климатичните промени съвсем загърбихме растежа-цкъпия ток от ВЕИ-тата вреди на потребителите
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.