Мечта на метамфетамини

Бедността е сериозна тема за цяла Америка. Според статистиката 46 млн. американци, или около 15% от населението, живеят под прага на бедността. И това далеч не е феномен само в общности на латиноси и афро-американци. Проучване на Pew Research Center показва, че неравенството в доходите е толкова голямо, колкото не е било от 1928 г. насам, а средната класа се топи. Например през 1982 г. единият процент най-богати са получили 10.8% от съвкупните доходи преди данъци, докато при най-бедните 90% са отишли 65% от общата сума. Три десетилетия по-късно, делът за най-богатите се е удвоил до 22.5%, а за най-бедните се е свил 49.6%.

"Нека днес заявим, че в най-проспериращата страна в света никой, който работи по цял ден, няма да живее в бедност", призова Обама преди дни в годишната си реч "За състоянието на съюза". Традиционно милиони американци я гледаха пряко по телевизията, включително в Red Carpet Lab, семпло заведение в центъра на Чарлстън въпреки високопарното му име. "Обещания, реторика и помпозност – всичко, което се очаква от една подобна реч", коментира Адам, млад мъж, нахлупил бейзболна шапка. Той маха с ръка и призовава останалите в бара да се включат в една игра: всеки път, когато конгресмените скочат на крака да аплодират Обама, или президентът каже "имиграция" и "здравна реформа", всички трябва да пият на екс.

Адам е родом от Чарлстън, работи в местна фирма за здравни застраховки, член е на Републиканската партия и като цяло е доволен от живота. За разлика от 27-годишната си приятелка Аурора. Тя клони по-скоро към демократите, завършила е история на изкуството и работи като продавачка в книжарницата в мола в Чарлстън. Мечтае да се премести – може би на юг, в Южна Каролина. Но двегодишният й син от предишен брак я задържа в Западна Вирджиния – поне засега. Двамата дядовци на Аурора са работили в местните въглищни мини, където се е печелело прилично. Толкова прилично, че спокойно са могли да си позволят университетско образование за своите деца. След дипломирането си бащата на Аурора също отишъл в мините. "Просто такава е традицията тук. Мъже с добро образование също работеха в мините, носеха добри пари в къщи", обяснява тя.

Бедността в Западна Вирджиния има

Своя тъмна страна

"Преди 40 години лекарите бяха на мнение, че е полезно да се приема метамфетамин. Тогава той се произвеждаше съвсем легално и го предписваха  главно на миньори и шофьори на камиони", спомня си Дан Фостър, който допреди няколко години е бил член на местния щатски Сенат. По професия е хирург и днес се бори за по-строги закони за продажбата на медикаменти за простуда в щата. Някои от тях, като Sudafed, за които не се изисква рецепта, масово се използват за нелегалното производство на метамфетамин, или мет, както се нарича накратко.

За разлика от 80-те години обаче днес мет се смята за опасен наркотик и употребата му е забранена. "Метамфетаминът увеличава кръвното налягане и сърцебиенето. Човек добива усещането, че няма нещо, което да не може да постигне. Това е дрога, от която се изпада в далеч по-силна зависимост, отколкото от много опиати", обяснява Фостър. Дългосрочният ефект от наркотика е грозна картина – започва се с проблеми с кръвното, сърцето, загуба на апетит, съсипване на зъбите и покриване на цялото тяло с малки отворени рани. Фостър е твърдо решен да ограничи продажбите на Sudafed и подобни препарати в местните аптеки. Срещу него е фармацевтичната индустрия, която разполага с армии лобисти и налива огромни суми в реклами. Това обаче не обезкуражава бившия щатски сенатор, загрижен за всички онези, които са изпаднали в зависимост от наркотика заради липсата на образование, бедността и отчаянието.

Междувременно Sudafed се е превърнал в дефицитна стока в Западна Вирджиния. "В момента, в който получим доставка, всичко се разпродава почти моментално", казва продавачка от аптечния щанд на местния магазин K-Mart . "Готвачите" на дрога рядко пазаруват лично. Те изпращат от свое име купувачи, които наричат смърфове. Опаковка Sudafed струва около 5 долара. От една експедиция до аптеката един смърф печели средно по около 40 долара, плюс мет. Основната част от нелегалното производство в Западна Вирджиния не е мащабен наркобизнес, а домашна продукция за собствена употреба. Готвачите също "зареждат" с количества семейството и приятелите си. Макар и да е своеобразно предприемачество на дребно, производството на мет в щата стремглаво расте. Само през изминалата година местната полиция е разкрила 533 нелегални лаборатории за мет – почти два пъти повече от предходните дванадесет месеца, когато са попаднали на 288 мет кухни.

Покрай нелегалните наркотици се е появил и друг вид бизнес – чистенето на сгради, в които са "готвили" дрога. Сред първите, забелязали нишата, е Дженифър Райн, лъчезарна жена на средна възраст и бивша балерина. Преди малко повече от година тя завършва курс за почистване на отровни химически вещества и веднага след това основава малката фирма Affordable Cleaners. С микробус и шепа служители тя пристига на местопрестъплението веднага след полицията и обеззаразява помещенията, в които са се приготвяли наркотици. Често това не е само една стая – цели жилища и съседни помещения на други етажи също попиват отровните изпарения и стават негодни за обитаване. Част от тъжното ежедневие на Западна Вирджиния е, че нищо неподозиращи съседи изведнъж се оказват на улицата, защото в съседния апартамент е имало нелегална "кухня" за мет. "Когато започнахме работа преди година, освен нас имаше още шест компании. В момента броят им е вече 17", разказва Дженифър. Работа има за всички.

Най-новият й обект е жилищен контейнер в парк на 20 минути с кола извън Чарлстън. В контейнерните паркове намират подслон онези, които не могат да си позволят истински дом. Самотна майка с две деца е "готвела" мет в дома си – един от контейнерите в края на селището. Преди да влезе вътре, Дженифър облича бял защитен костюм и слага на главата си газова маска.

Почистването на апартамент или малка къща струва около 10 000 долара и се плаща от касата на местния фонд за жертви на тежки престъпления. Това обаче не покрива всички разходи като нови мебели, защото старите са станали неизползваеми. Обеззаразяването отнема средно между три и шест дни. Първо се изхвърля обзавеждането, а понякога, когато нивата на вредни вещества са много високи, се налага да се свалят гипсокартоновите стени и ламперии във вътрешните помещения. След това всички повърхности се почистват с вода и препарати. Отпадъчните води щателно се събират в специални найлонови чували. После всичко отива на нормалното сметище, което е малко странно, признава Дженифър. Тя обаче е доволна, че има бизнес и печели добре. Понякога обаче работата й тежи, като онзи път, когато трябвало да почисти къщата на 81-годишна жена. Внукът й, очевидно без тя да подозира, "готвил" мет в къщата на баба си. "Трябваше да изхвърлим цялата покъщнина – абсолютно всичко, дори старите снимки и много спомени. Това беше наистина много, много тъжно", казва Дженифър. Но в Западна Вирджиния тъгата е навсякъде.